Търсим опасността отвън, а тя е в нас

Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник на популярния в цял свят метод на лечение "Диагностика на кармата". Истините, които той препредава в 12-те тома на книгата си, са основополагащи за всяко духовно учение. Преди няколко месеца ви запознахме с част от аксиомите на Лазарев, изведени от неговата практика. Днес е време за още една порция от дръзките му хипотези. 

• Опитът за лечение на различни болести показва, че лечението е много по-ефективно, ако въздействието е насочено не към болния орган и даже не към целия организъм, а към причината, предизвикала болестта. Колкото и да лекуваш конкретната болест, ако причината не е отстранена, тя продължава да подхранва болестта и, както показва практиката, даже може да се премества от един орган на друг. Болестта не е лавина, която може да се премахне, като се разчисти участъкът. Болестта е вода, която тече от крана, и първо трябва да се затвори теч, за да се отстрани причината за болестта.  
  

• Ако са ви обидили, на първо място вие трябва да молите прошка за това, че сте обидили вие самите, това блокира кармичните програми на родителите и миналите животи, които са създали ситуацията. След това трябва да молите прошка за това, че не сте успели да простите на другия човек и сте му се обидили, и едва после да молите прошка за този, който ви е обидил, за това, че той сам е бил обиден и е обидил вас. При всяка обида трябва да се опитаме вътрешно да оправдаем човека, а после да простим. Само с такова поведение можем да блокираме кармичните програми за унищожаване и разпадане. Това ще помогне да запазим своето здраве и здравето на децата си.  
  

• Дисциплината на съзнанието днес, когато имаме високо енергийно ниво, е много важна. Един от основните закони на Вселената е непричиняване на зло даже и в мислите. Сега това не може да бъде само отвлечен принцип, това трябва да стане начин на съществуване. Изследванията, които провеждам всекидневно с помощта на екстрасензорната диагностика, говорят за това, че спазването на етичните норми е необходимо условие и единствен начин за оцеляване и едновременно най-добрата защита. Ние се оглеждаме и търсим опасността наоколо, а главната опасност се намира вътре в човека и действа незабележимо. Коренът на опасността е в неразбирането на света и неразбирането на това, което става, в неправилното поведение, което незабележимо довежда човека до вътрешно разрушаване. Катастрофите, ужасите, с които ние постоянно се борим, са следствия от нашето духовно несъвършенство. Усилията, насочени към борбата с тъмнината, със следствието, не могат да отстранят главната причина - духовното разпадане, което се извършва сега и с което почти никой не свързва нашите беди.  
  

• Гражданските закони в много отношения не съвпадат със законите на Вселената. Ако са ме ударили и аз по право съм отговорил с юмрук, това не значи, че може да се направи същото енергийно. Това са съвсем различни нива. При юмручния удар страда само един човек - виновникът. При енергетичния удар, тъй като човек на ниво поле е свързан с роднини и деца, ударът преминава през целия род. И като отговор идва обратното наказание на агресора и неговия род.

• Когато човек мислено се обръща към Бога и моли прошка за несъвършеното, с неговата душа и тяло се извършват поразителни изменения. В този момент човек признава своето несъвършенство, разкрива се пред този, който ни е създал, и получава от него сили, за да се промени, да влезе в хармония с Вселената. 

• Като анализирах взаимовръзката на основните параметри на системата за саморегулация, аз започнах по-дълбоко да разбирам законите в развитието на организма, открих кармичните структури за защита на човека от нещастия, от травми, структурите на успеха, късмета, които организмът постоянно възстановява и възпроизвежда. Разрушаването им става тогава, когато човек се отрича от Бога, родителите, децата, от любимия човек. В полето съществуват структури, отговарящи за способностите на човека да обича, и тяхната деформация води до тежки заболявания, в това число и до онкологията.