Почти никой не свързва бедите ни с духовното разпадане
Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник на популярния в цял свят метод на лечение "Диагностика на кармата". Истините, които той препредава в 12-те тома на книгата си, са основополагащи за всяко духовно учение. Преди няколко месеца ви запознахме с част от аксиомите на Лазарев, изведени от неговата практика. Днес е време за още една порция от дръзките му хипотези.
Опитът за лечение на различни болести показва, че лечението е много по-ефективно, ако въздействието е насочено не към болния орган и даже не към целия организъм, а към причината, предизвикала болестта. Колкото и да лекуваш конкретната болест, ако причината не е отстранена, тя продължава да подхранва болестта и, както показва практиката, даже може да се премества от един орган на друг. Болестта не е лавина, която може да се премахне, като се разчисти участъкът. Болестта е вода, която тече от крана, и първо трябва да се затвори теч, за да се отстрани причината за болестта.
Ако са ви обидили, на първо място вие трябва да молите прошка за това, че сте обидили вие самите, това блокира кармичните програми на родителите и миналите животи, които са създали ситуацията. След това трябва да молите прошка за това, че не сте успели да простите на другия човек и сте му се обидили, и едва после да молите прошка за този, който ви е обидил, за това, че той сам е бил обиден и е обидил вас. При всяка обида трябва да се опитаме вътрешно да оправдаем човека, а после да простим. Само с такова поведение можем да блокираме кармичните програми за унищожаване и разпадане. Това ще помогне да запазим своето здраве и здравето на децата си.
Дисциплината на съзнанието днес, когато имаме високо енергийно ниво, е много важна. Един от основните закони на Вселената е непричиняване на зло даже и в мислите. Сега това не може да бъде само отвлечен принцип, това трябва да стане начин на съществуване. Изследванията, които провеждам всекидневно с помощта на екстрасензорната диагностика, говорят за това, че спазването на етичните норми е необходимо условие и единствен начин за оцеляване и едновременно най-добрата защита. Ние се оглеждаме и търсим опасността наоколо, а главната опасност се намира вътре в човека и действа незабележимо. Коренът на опасността е в неразбирането на света и неразбирането на това, което става, в неправилното поведение, което незабележимо довежда човека до вътрешно разрушаване. Катастрофите, ужасите, с които ние постоянно се борим, са следствия от нашето духовно несъвършенство. Усилията, насочени към борбата с тъмнината, със следствието, не могат да отстранят главната причина - духовното разпадане, което се извършва сега и с което почти никой не свързва нашите беди.
Гражданските закони в много отношения не съвпадат със законите на Вселената. Ако са ме ударили и аз по право съм отговорил с юмрук, това не значи, че може да се направи същото енергийно. Това са съвсем различни нива. При юмручния удар страда само един човек - виновникът. При енергетичния удар, тъй като човек на ниво поле е свързан с роднини и деца, ударът преминава през целия род. И като отговор идва обратното наказание на агресора и неговия род.
Когато човек мислено се обръща към Бога и моли прошка за несъвършеното, с неговата душа и тяло се извършват поразителни изменения. В този момент човек признава своето несъвършенство, разкрива се пред този, който ни е създал, и получава от него сили, за да се промени, да влезе в хармония с Вселената.
Като анализирах взаимовръзката на основните параметри на системата за саморегулация, аз започнах по-дълбоко да разбирам законите в развитието на организма, открих кармичните структури за защита на човека от нещастия, от травми, структурите на успеха, късмета, които организмът постоянно възстановява и възпроизвежда. Разрушаването им става тогава, когато човек се отрича от Бога, родителите, децата, от любимия човек. В полето съществуват структури, отговарящи за способностите на човека да обича, и тяхната деформация води до тежки заболявания, в това число и до онкологията.
