худ. Евграф Сорокин
„Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена възможност от живота да намерим смисъл и няма такъв човек, за когото животът да не държи някакво дело.“ В това би било трудно да се повярва, но тези редове австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл формулирал в престоя си в ада на Аушвиц.
„Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „Човекът в търсене на смисъла“. В тези смутни времена се оплакваме твърде много, вместо да се опитаме да бъдем полезни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и показа колко незакален е духът ни и как губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития.
„Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „Човекът в търсене на смисъла“. В тези смутни времена се оплакваме твърде много, вместо да се опитаме да бъдем полезни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и показа колко незакален е духът ни и как губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития.
Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение? Вярна ли е теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?
Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, често от героично естество, които доказват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността - потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.
- Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство. 3a да бъдеш претопен в калъпа на лагерник.
- Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост израз на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни психични стресове да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това, каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера. Следователно всеки човек по принцип дори при такива обстоятелства може да реши какво ще стане от него - интелектуално и духовно. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: Да бъда недостоен за страданията си." Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да бъде загубена.
- Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности - дори при най-трудни обстоятелства - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не
- Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко - сподели тя с мен. - В моя предишен живот бях разглезена и не вземах насериозно духовните постижения." Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:„Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота." През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво" - ми каза тя. Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да". И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот."