Подкрепете ни!




Светът в теб03 април 2020

Човешката доблест може да се съхрани и в най-тежките дни

Каква личност ще стане попадналия в нещастие, е резултат от вътрешно решение

худ. Евграф Сорокин
худ. Евграф Сорокин
„Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена възможност от живота да намерим смисъл и няма такъв човек, за когото животът да не държи някакво дело.“ В това би било трудно да се повярва, но тези редове австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл формулирал в престоя си в ада на Аушвиц.
„Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „Човекът в търсене на смисъла“. В тези смутни времена се оплакваме твърде много, вместо да се опитаме да бъдем полезни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и показа колко незакален е духът ни и как губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития. 
 

Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение? Вярна ли е теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?
Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, често от героично естество, които доказват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността - потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.
  • Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство. 3a да бъдеш претопен в калъпа на лагерник.
  • Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост израз на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни психични стресове да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това, каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера. Следователно всеки човек по принцип дори при такива обстоятелства може да реши какво ще стане от него - интелектуално и духовно. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: Да бъда недостоен за страданията си." Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да бъде загубена.
  • Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности - дори при най-трудни обстоятелства - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не
  • Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко - сподели тя с мен. - В моя предишен живот бях разглезена и не вземах насериозно духовните постижения." Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:„Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота." През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво" - ми каза тя. Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да". И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот."

Още по темата:

Какво са чакрите и кои са седемте основни в човешкото тяло? Светът в теб

Какво са чакрите и кои са седемте основни в човешкото тяло?

Колкото по-добре отворени и балансирани са те на енергийно ниво – толкова по-добре се чувстваме ние

Ако мислите, че няма надежда – нея няма да я има. Изборът е ваш. Светът в теб

Ако мислите, че няма надежда – нея няма да я има. Изборът е ваш.

Чомски: Губим детството си. Учителите заковават децата в рамките на тестовете и изпитите.

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца Светът в теб

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца

Баща на трима синове с писмо до себе си към миналото

Врeме за инвентаризация на собствения си живот Светът в теб

Врeме за инвентаризация на собствения си живот

Когато живеете в градината на надеждата, нещо винаги разцъфтява

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас Светът в теб

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас

Трябва да разберем, че Бог е зад гърба ни винаги и това, че ни е изоставил е брътвежът на егото, а не истината. Той е тук и сега. Винаги.

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе? Светът в теб

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе?

Децата помнят по-ясно отминали животи

Вярвай, доверявай се, грей, благодари! Светът в теб

Вярвай, доверявай се, грей, благодари!

Как да познаеш твоя човек ли? Лесно е! Ще тръгнеш насреща му и ще се сблъскате по средата на пътя...

Духовното пробуждане: Странични ефекти Светът в теб

Духовното пробуждане: Странични ефекти

Но когато изпълзите изпод руините на вашите ментални шаблони, ще разберете, че всичко това си е струвало

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“ Светът в теб

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“

Прекомерната майчина любов унищожава здраве и съдби, казва Анатолий Некрасов

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората Светът в теб

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората

Непреходните съвети на Марк Аврелий, отправени от него към него

Време е за Събрание и то...Велико Светът в теб

Време е за Събрание и то...Велико

Обезсмислихме живота на младите с тридесетгодишната си препирня „кой да кара влака"

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру Светът в теб

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру

Бог говори чрез сънищата, вътрешния глас, през устата на хората около нас

Да върнеш себе си на самия себе си Светът в теб

Да върнеш себе си на самия себе си

Нийл Доналд Уолш: Когато общуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов

Зор Алеф: Магическите закони на успеха Светът в теб

Зор Алеф: Магическите закони на успеха

Кодексът на духовното достойнство ни учи как да реализираме висшите стремежи на душата си

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света Светът в теб

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света

Преди възстановяването на себеусещането си, преди да се върне вътрешното зрение и океанското познание, сме били на дъното