Светът в теб22 октомври 2020

Любовната революция

Радикалната промяна, която желаем за децата си, е възможна и реална, но трябва да я започнем от себе си

Снимки: Джуд Бек, Unsplash

Ниаби Код е бивш брокер, тя казва за себе си: „Видях светлината в най-мрачния час на лошо здраве и осъзнах призива на душата ми да върви по различен път. Този път ме накара да бъда в услуга на духа, докато внимателно пренасям думи на мъдрост от по-висш източник. Надявам се да вдъхновя хората да намерят силата да се излекуват, така че от своя страна и те могат да вдъхновят другите да направят същото." Автор е на книгата „Духът на живота“ и е водещ на подкаста „Духът на живота в Ибиса“. Предлагаме ви един от последните й публикувани текстове - "Любовната революция" (със съкращения).

Любов е дума, която често се чува, използва се в изобилие под път и над път. Но любов е и дума, с която често се злоупотребява и се използва за контрол и манипулация. Това е дума, която търсим. Но тя често ни намира в най-слабите ни моменти, когато отдаваме силата си на онези, които ще я вземат.

Любов е дума, която търсим извън себе си, докато очакваме някой друг, за да се почувстваме цялостни. Но никога няма да открием истинската любов и щастие, ако ги търсим молейки друг да ни направи обичащи и щастливи.

Как можем да накараме другия да се чувства цялостен, ако не се чувстваме ние самите цялостни? Как можем да обичаме друг истински и пълноценно, ако първо не се обичаме ние самите? Как можем да дадем дара на любовта, когато все още не сме усвоили този красив дар в себе си?

Устойчивото клише в нашето общество гласи, че за да бъдем щастливи, трябва да сме в съюз с някой друг. За това се пее в песните, за това се разказва във филмите и книгите. Казва ни се, че истинската любов означава винаги да поставяме другия на първо място. Ние сме научени да вярваме, че сме нищо без този друг човек и че е невъзможно да живеем без него.

От ранна възраст ни учат, че нашите роли в живота са предопределени: да работим, да се оженим, да имаме деца и след това да работим още по-усилено, за да подкрепим семейството, което сме създали. Ние сме закърмени с мисълта, че без тези неща сме се провалили. Като жени сме научени, че нашата роля е да раждаме деца, а като мъже - да подкрепяме създаденото семейство, независимо какви мъчения може да понесе душата при това. Разбира се, има промяна в тези постановки на битието през последните години, но все пак този модел е дълбоко вкоренен в разбиранията ни и насърчава мнозина да продължат да играят тези роли. Сегашното ни съществуване ни кара да донесем нови деца на света, преди дори да сме се научили да обичаме себе си по начин, който е здравословен и истински.

Ако не сме в състояние да се обичаме напълно и истински, как да имаме знанията и инструментите, за да сме сигурни, че нашите деца са способни да се обичат по този начин? Ако не можем да намерим щастие и задоволство в себе си, без да се нуждаем от партньора си, за да ни свети тази светлина, как можем да научим децата си, че щастието им идва отвътре? Ако не сме в състояние да останем верни на себе си, как можем да помолим децата си да направят същото?

И ако не помолим децата си да направят същото, как можем да променим това, което вече е нарушено в нашето общество? Как можем да променим системата, която изхвърля хора, които не се чувстват щастливи със себе си? Които се чувстват несигурни, несвързани, обезценени и търсят своята цялостност и себестойност в друг?

Ако не можем да променим тази система, как можем да очакваме да намерим щастие в обятията на друг, когато този човек също не се чувства пълноценен? Как да очакваме друг да ни види в цялата пълнота от качества, които притежаваме, когато ние не ги виждаме? Как можем да приемем любовта на другия, когато все още не разрешаваме на себе си да се обичаме?

По този начин ние непрекъснато се отваряме, за да бъдем наранени от други, тъй като отдаваме своята сила на тях в опит да ги обикнем. Ние ги молим да ни накарат да се чувстваме по-добре, докато те все още се опитват да се справят със себе си. Ние ги молим да запалят нашата страст, а те се опитват да запалят своята. Ние ги молим да бъдат всичко за нас, а все още се учим да бъдем всичко за себе си.

Докато не се научим да обичаме себе си изцяло, с всичките си недостатъци и целия си блясък, не можем да осветяваме любовта на другия по начин, който е здрав и цялостен. Не можем да видим другия в цялото му великолепие, докато не успеем да видим това великолепие в себе си. Не можем да приемем чуждите недостатъци, докато не успеем да приемем своите. Не можем да обичаме без очаквания. Не можем да обичаме без разочарование. Не можем да обичаме без нараняване и болка. Вместо това ние стоварваме всички наши надежди, страхове и разочарования върху друг, а той все още се бори със своите. В един порочен кръг, в който търсим нещата извън нас, вместо да търсим светлината на любовта в себе си.

Само когато истински обичаме себе си - само тогава можем истински да обичаме друг. Само тогава трябва да създадем семейство. Едва тогава трябва да предадем своите знания и мъдрост на дете. Само тогава можем да дадем истински пример, за да могат децата ни да растат, чувствайки се щастливи и цялостни, вместо да търсят любовта в обятията на друг.

Само тогава можем да разклатим основите на обществото толкова яростно, че всеки човек да си върне правото да се чувства обичан и цялостен, във всеки един момент. Едва тогава ще видим радикалната промяна, която търсим за децата си. Тези деца, които след това се превръщат в изгубени възрастни, търсейки любов на всички грешни места.

Трябва да сме готови да разгледаме собствените си чувства на неадекватност, преди да ги предадем на децата си. Правейки това, ние имаме силата да създадем ново общество - общество, което се основава на вътрешна сила и мъдрост. Общество, което се основава на любов и уважение. Общество, което позволява на индивида да процъфтява в собствената си сила, като същевременно осветява силата на своята любов върху другите.

Представете си свят, в който всеки се чувства цялостен. Представете си свят, в който никой не трябва да се състезава с друг, защото просто е щастлив да бъде себе си и да позволи на другите да бъдат същите. Представете си свят, в който никой не изпитва нужда да упражнява власт над друг индивид, за да се чувства по-добре за себе си, тъй като просто намира тази сила в себе си. Всичко това е постижимо с по-високата сила на любовта, но тази любов трябва да започне отвътре. Трябва да поемем отговорността да се излекуваме, един по един, стъпка по стъпка, всичко, което искаме да постигнем в името на любовта, може да бъде постигнато. Всички промени, които искаме да приложим, ще се разгърнат внимателно пред нас. Всичко, което искаме да видим в името на съзнанието, може да бъде активирано. Всичко, което искаме да запалим, в името на страстта, може да бъде запалено. Всичко, което желаем да бъде, може да бъде.

Но тези първи стъпки трябва да започнат от нас самите. Те трябва да започнат с признаването на настоящите недостатъци в обществото и желанието да се променят тези недостатъци отвътре. Те трябва да започнат с признанието, че всеки от нас притежава властта и следователно отговорността в себе си да бъде възможно най-добрата версия на себе си, без значение какво се случва отвън. Ако всеки работи усилено - достатъчно скоро ще видим свят, който грее толкова ярко, че ще поставим под въпрос как сме живели досега в такъв мрак.

Дотогава нека всеки от нас поеме отговорността да намери тази светлина в себе си. Първо да се изведем от мрака и след това да осветяваме другите, за да им помогнем да направят същото. Само тогава ще познаем любовта.

Източник