Наука8 септември 2016

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш

188 години от рождението на Лев Толстой

Лев Николаевич Толстой (9 септември 1828 – 20 ноември 1910) е руски писател, философ, есеист, публицист и религиозен реформатор, известен най-вече с пацифистичните си възгледи. Автор на "Война и мир", "Ана Каренина", "Възкресение". Толстой реформира теоретично християнството, като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Толстой отрича догмите и каноните. Той утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на човека Христос, която е лично дело за всеки индивид, тук и сега, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Лев Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г.

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Ако аз съм, то има за това причина и причина на причините. И тази причина за всичко е това, което наричаме Бог.
Понятието за Бог – не е Бог. Понятие е това, което става в мен, понятието за Бог е това, че аз мога да го стимулирам или да не го стимулирам в себе си. Това не е това, което аз търся. Аз търся това, без което животът е невъзможен.
Живей, търсейки Бога и тогава няма да има живот без Бог.
Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така".
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората – тя винаги съществува.
Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.