Борис Гребеншчеков, снимка: Facebook
Фронтменът на руската група Аквариум Борис Гребеншчиков е ерудит с енциклопедични познания. В началото на 90-те години на миналия век той се увлича по будизма, пътува до Тибет и превежда на руски книги по будизъм. На въпроса „Как трябва да се живее?", той отговаря: „отдавна е казано и не от мен: не бързай, бъди тук и сега, във всяка една секунда осъзнавай какво се случва с теб и около теб. Научи се да виждаш Божествения промисъл във всичко, което правиш. Много може да се говори на тази тема, но важното е не да се говори, а да се действа". Ето една от любимите притчи на Гребеншчеков, но не е будистка, а суфистка.
Веднъж при великия суфистки мъдрец и поет Мевляна Джалал ад-Дин Руми дошла една жена с момченце и казала:
- Синът ми яде твърде много захар. Моля Ви, кажете му да не прави повече така и да престане. Той много Ви уважава и на всяка цена ще Ви послуша.
Руми внимателно погледнал детето и отговорил на жената:
- Елате след три седмици.
Жената си помислила: „Доста е странно, защо пък да не може веднага да каже на момчето ми толкова просто нещо". Но си замълчала и си тръгнала със сина си.
Върнали се след три седмици.
Руми ги посрещнал с думите:
- Елате след още три седмици.
Жената си тръгнала в още по-силно недоумение, но изпълнила заръката. Отново дошли с детето след още три седмици.
Руми промълвил:
- Момче мое, чуй съвета ми - не яж много захар, това е вредно за здравето.
Момчето смирено отговорило:
- Учителю, щом така казвате, аз няма да го правя повече.
Майката помолила сина си да я изчака на улицата и попитала Руми:
- Учителю, защо не казахте това простичко нещо още първия път?
Руми обяснил:
- Работата е там, че аз самият много обичам сладко. За да кажа на детето ти да престане да яде захар, трябваше първо аз самият да се избавя от тази си слабост. Отначало реших, че три седмици ще са ми достатъчни да се откажа от сладостите, после разбрах, че съм сгрешил и ми трябва още време.
Един от признаците на истинния Учител е, че той никога няма да учи ученика на това, през което не е минал сам. Думите на Учителя винаги идват от неговия собствен живот. Мъдростта извира от личния опит, а не от книгите.
