изображения: iStock
„Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.“ Хелън Келър
Животът постоянно ни поставя в тежки ситуации, които водят след себе си съответните уроци, които душата ни трябва да научи. Много учени и окултисти казват, че животът ни на Земята е своеобразно училище, през което всеки от нас преминава.
Но днес ще се спрем на една малко по-различна тема: Успяваме ли да бъдем благодарни за уроците, които получаваме. Според езотеричните течения ние трябва да сме благодарни всеки ден. Да вибрираме на честотата на благодарността, която е мощен катализатор за извисяването на духа ни. Хубаво е да благодарим за всичко, което имаме и което сме – храна на масата, подслонa, хубаватa работа, паричните ни постъпления и т.н. Най-трудно, но и безценно обаче, е да благодарим за предизвикателствата, които Животът ни отправя. Чрез тях нашите души трупат ценен опит и ако успеят да научат уроците след всяка кризисна ситуация, израстват.
Хубаво е да осъзнаем, че животът ни е безкрайна поредица от редуващи се весели и тъжни моменти. Моменти на безгрижие и тежки преживявания, през които преминаваме. Понякога едни и същи уроци се повтарят отново и отново, докато ги научим. Докато успеем да прозрем великата истина зад тях и да успеем да се издигнем до нивото, в което истински да благодарим за тях. Важно е да знаем, че колкото по-трудни са уроците, толкова повече израстваме и развиваме истинското си аз.
Загубите и предизвикателствата в живота ни осигуряват неспирен и дълбок растеж. Когато осъзнаем това, ние ще започнем чистосърдечно да благодарим за всяко изпитание – малко или голямо. Първата стъпка по този път е да осъзнаем трезво своята реалност и да сме готови да поемем отговорност за случващото се в нея. След това е нужно да предприемем действие и да живеем в хармония с направените избори. Така нещата ще придобият нов смисъл и ново значение за нас.
Трудностите и разделите с близки хора също трябва да бъдат обвити във воала на мъдростта и търсенето на смисъл в тях. Да си зададем въпросите защо дадено нещо ни се случва и каква е поуката от него. На какво ново трябва да се научим, преминавайки през дадена тежка ситуация. Да приемем, че разделите не са краят на света и както се казва: всяка раздяла отваря пред нас вратата за нещо ново.
Хубаво е благодарността за уроците, които ни дава Животът, е да се превърне в постоянен процес, а не единични проблясъци. Благодарни сме, защото именно чрез тези уроци душата ни израства, каквато е и нейната основна мисия още с идването й на Земята. Душите слизат на нашата планета, за да научат уроците, които не са усвоили при предишните си прераждания, твърдят окултистите. Или да изкупят карма, останала от предишно идване тук.
Трудните моменти настъпват бързо и неусетно. Независимо дали говорим за тежка раздяла с интимен партньор, финансова или емоционална криза, загуба на работа и каквото още се сетите или лично сте преживели, тези моменти са объркващи и ни изпълват с негативни чувства. Може да ви се струва безумно да благодарите за случващото се. Но когато нещата се поуталожат, опитайте се да прозрете какво се крие зад настъпилата трудност и какви са уроците, които можете да извлечете от нея. Благодарете за тях и вярвайте, че ви очакват нови, по-добри моменти и етапи от живота ви.
Духовният учител Джеймс Ван Прааг казва, че отказването от егото и страха, както и правилното положително настройване на сърцето, са първите стъпки по пътя на нашето излизане от всяка настъпила криза. И допълва:
„Когато преживявате труден момент, потърсете урока. Запитайте се - на какво се опитва да ме научи този опит? Когато намерите отговора, отваряте вратата за личностно и духовно израстване.“
„Самият акт на благодарност е лечебен – казва Прааг. - Така че намерете нещо, за което да сте благодарни всеки ден.“ Практикувайте акта на благодарност за най-простите неща, като времето навън, махането на опашката на вашето куче и т.н., достигайки и до дълбоко скритите послания и уроци, на които Животът ви учи. Джеймс Ван Прааг съветва: „Търсете положителни неща в живота си и ще ги намерите навсякъде“.
