Шри Чинмой вписва цялото си вселенско познание в литература, която наброява над 1300 тома. Той говори по различни теми, които най-често засягат връзката между вътрешния и външния живот. За да установим подобна връзка, на първо място трябва да медитираме. Да вградим тази практика в ежедневието си, да я превърнем в жизненоважен навик, защото именно тя ще ни разкрие същината на духовното ни битие.
Но тръгвайки да медитира, казва Шри Чинмой, човек не го прави по задължение или навик.
Нуждата е породена от вътрешен глад, неудовлетвореност от външната материална форма на живота.Радостите на триизмерния свят са маломерни и бързо се засенчват от деструктивните сили. Медитирайки сутрин, ние обаче насищаме целия си ден с устойчив мир. Това е божественият мир.
За да разберем защо медитацията ни снабдява с такъв мир, е добре да поговорим какво точно представлява тя в същността си. Медитацията е пробуждането на божественото у човека. Състоянието, при което реализираме нашето най-древно и най-висше начало.Там, където пием от извора, но и също ние самите сме изворът. Защото Бог и човек са едно.Медитацията е езикът на Бог. Ако искаме да чуем гласа му в сърцето си, трябва да говорим на този език. Така Той ще се прояви и осъществи чрез нас, за да постигнем пък ние най-върховното удовлетворение, на което човешките сетива са способни. Това е мирът!
Преди да постигнем резултат, трябва да приведем ума си в покой. Не бива да позволяваме на никоя мисъл, била тя добра или лоша, да прелети през небосвода на съзнанието ни, за да остане то чисто. И ще усетим тогава как нашият “празен съд” се изпълва с божията промисъл. Но не бива да очакваме, че техниката ще заработи като по часовник. Да, тя е ключ към духовното, но Бог ще се прояви в нас само когато прецени, че избраният час за нас е дошъл. Само когато Неговата благословия ни озари.
Шри Чинмой говори и за ролята на учителя в живота на духовно търсещия човек. Неимоверно по-лесно би ни било да медитираме, когато имаме духовен учител. Той е нашият водач в начинанието, онзи, който ни проправя пътя. Умее да вниква в душата ни и вътрешно да ни насочва. Именно това е учението в тишина. Реализираният Гуру е осъзната душа, за която медитацията не е изолирана практика. Може нескончаемо да пребивава в състоянието си на най-високо съзнание. Такава е естествената му форма на съществуване. Той е напълно слят с Абсолюта. Но работата на учителя не е сам да седи на това място, а да раздаде богатството си на търсещите. Да свали при тях божествената светлина, радост, мир. Да реализира Бог сред хората.
