Душата е божествена и се таи в сърцето. Никъде навън няма доказателства за съществуването й, но вътрешният взор узнава послания, скрити за външните възприятия. Бог говори в тишина, затова опитът да го разберем във физическия свят е винаги неуспешен. В сърцата ни се крие и мисията на душата. Нейната първа задача е осъзнаването на Бог, а след това и реализирането му на Земята. За да узнаем мисията на душата си, трябва да преживеем света през нейните сетива. Да станем съзнателни за съществуването ѝ, което е възможно само като се стремим искрено. Мая често ни поставя в съмнение и потънали в невежество, забравяме за космическата си същност. Дълбоката стремяща се медитация обаче ни изтръгва от заблудата. Само във висшата реализация сме себе си, само там удовлетворяваме щенията на Всевишния.
Душата не се осъществява сама. Тя е автономна, но и неизменно свързана с душите на всички останали хора. Също като частите на тялото, душите имат самостоятелна функция, но и са обединени в общ организъм. Значимостта на всяка поотделно е уникална, без да съперничи на останалите. Нашите ум и витал не изпълняват собствена мисия, но когато се отъждествят с душата, те адаптират мисията й като своя. Отърсват се от нисшите подтици, приемайки божествена идентичност. За изпълнението на такава висока цел е нужно да се стремим без очаквания, да не позволяваме постигнатият резултат да ни възгордява или сломява. Само тогава сърцето остава чисто, като проводник на вселенския разум.
Всеки път щом душата слезе на Земята, тя има свой план, който може да варира според обстоятелствата. Нашата личностна изява не е пряко зависима от мисията на душата. Дали ще станем писател или художник е цел в служба на мисията на душата, но може и да я забави, ако не влагаме божествения принцип в действията си. За да е щастлива душата, тя трябва да намери изява чрез човешкото същество. Макар да се връщат в безплътния свят след физическата смърт, единствено на Земята душите могат да изпълнят своя замисъл.
Прочети за Учителя Шри Чинмой тук
