Снимка: iStock
Тестът „Маршмелоу" и множеството последвали го експерименти, които продължават и до днес, са посветени на изследванията върху човешкия самоконтрол. В своята книга „Тестът „Маршмелоу”. Развитие на самоконтрола" авторът Уолтър Мишел доказва, че умението да отлагаш удоволствието е от решаващо значение за успешен живот, защото води до по-високи резултати на SAT, по-добро социално и когнитивно функциониране, по-здравословен начин на живот и по-добро чувство за собствена стойност. Мишел разсъждава и над въпросите дали силата на волята е вродена черта и дали умението за самоконтрол е нещо, на което можем да се научим?
Всичко започва през 60-те години на XX век, спомня си Мишел. Малчуганите от детската градина „Бинг“ на Станфордския университет са включени в едно семпло изследване, което обаче ги изправя пред една доста трудна дилема. Психолозите поставят пред децата чинийка с бонбон маршмелоу и им се казва, че ако се сдържат и не изядат лакомството веднага, след 20 минути ще получат два от същите. Децата са оставени насаме в експерименталната стая. Реакциите им са заснети с камера. Учените проследили развитието на децата дългосрочно и направили изводи за тяхното справяне с битието.
Ето какво разказва Уолтър Мишел за експеримента:„Позволихме на децата да изберат наградите, които искат най-много, от разнообразен асортимент, включващ бонбони, бисквити, малки гевреци, ментови бонбони и т.н. Ейми например избра бонбоните маршмелоу. Тя седеше сама на масата пред един бонбон, който можеше да изяде веднага, както и пред два бонбона, които можеше да получи, ако изчака. До бонбоните имаше звънец, който можеше да използва по всяко време, за да извика изследователя и да изяде един от бонбоните пред него. А можеше и да изчака изследователят да се върне и ако не беше ставала от стола си и не бе изяла бонбона си, можеше да получи два.
Борбата, която наблюдавахме, докато тези деца се опитваха да избегнат използването на звънеца, би могла да ви разплаче, да ви накара да аплодирате тяхната креативност, да ги подкрепите и да ви даде нова надежда за потенциала дори на малките деца да устояват на изкушението и да постоянстват в името на техните отложени във времето награди.
Неочаквано се оказа, че това, което децата в доучилищна възраст направиха, докато се опитваха да чакат за отложената двойна награда, прогнозира в много отношения бъдещия им живот. Колкото повече секунди бяха способни да чакат на 4-5-годишна възраст, толкова по-високи бяха резултатите им на академичния тест SAT и толкова по-добро беше социалното и когнитивното им поведение през юношеството. На 27-32-годишна възраст онези, които бяха изчакали в теста „Маршмелоу" в доучилищна възраст, имаха по-малък индекс на телесната маса, по-висока самооценка, преследваха целите си по-ефективно и се справяха по-адаптивно с фрустрацията и стреса.
В средна възраст онези, които проявяваха постоянство в изчакването („дългосрочно отлагане на възнаграждението“), и тези, които не успяваха („краткосрочно отлагане“), се характеризираха с отчетливо различни изображения на зоните в мозъка, свързвани със зависимостите и затлъстяването."
Тестът „Маршмелоу" отговаря на въпроси като вродено ли и умението ни да отлагаме удоволствието, можем ли да се научим на него, ако го нямаме, какво точно и „сила на волята" и в каква възраст се появява тя. Важно е с какви когнитивни умения разполага детето и какви са мотивациите му да избере един или друг тип поведение.
Ето как е онагледен един от по-късно проведените експерименти:
„Изследвам последиците от тези резултати за преосмислянето на това кои сме ние и кои можем да бъдем, как работи психиката ни и как можем – или не можем – да контролираме своите импулси, емоции и склонности, как можем да се променяме и как да отглеждаме и да възпитаваме децата си" - пише Мишел.
