Снимка: Wikimedia.org
Неотдавна в София пред свои читатели, последователи и колеги канадският психолог с унгарски произход д-р Габор Мате заяви: „Самотните хора са все повече и повече. Отчуждението расте. А именно изолирането, отчуждението и самотата са сред най-големите рискови фактори за здравето. Това е равностойно на 50 изпушени цигари дневно. Хората, които са самотни се разболяват много по-лесно и умират преждевременно от заболяванията, за които говорим. А защо ли? Дължи се на факта, че ние човеците сме социални същества и по природа трябва да сме свързани един с друг. Нашата биология зависи от взаимодействията ни един с друг."
Нека си припомним какво казва д-р Мате за необходимостта да се въоръжим временно с негативно мислене по една единствена причина - за да слезем нахъсани в дълбините на подсъзнанието си, да осветим натрупаните травматични пластове и да извадим на светло причината за нашия емоционален и психологически дискомфорт. Оттам тръгва пътят на душевното и физическото здраве, както и краят на самотата.
Откъсите са от книгата на Мате „Когато тялото казва НЕ", издадена на български от издателство „Кибеа". Купете книгата от тук.
- Смелостта да мислим негативно ни позволява да видим себе си такива, каквито сме. Във всички истории, които разказахме дотук, изпъкват забележителни прилики: потиснат гняв, отричане на уязвимостта, компенсаторна хипернезависимост. Никой не избира и не развива съзнателно такива характеристики. Негативното мислене ни помага да разберем по-добре обстоятелствата в живота си и перцепциите, които са ги формирали. Изцеждащите семейни връзки са признат рисков фактор при почти всички сериозни болести – от дегенеративни неврологични състояния до рак и автоимунни заболявания. Целта изобщо не е да виним родителите си, предишните поколения или партньорите си, а да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни.
За да се възползваме от силата на негативното мислене, трябва първо да свалим розовите очила. Ключът е в това да поемем отговорност за собствените си взаимоотношения, вместо да виним другите за тях.
- Процесите в тялото са като поток – нещо влиза, нещо излиза, но не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем. Това не е битка, а процес на откриване на баланс и хармония, на омесване на противоречиви сили в едно тесто.
Ако развием умението да се вглеждаме честно в себе си – със състрадание и незамъглено зрение, ще открием и други важни начини да се грижим за себе си. Ще видим онази част от Аза си, която досега се е криела в мрака.
- Изцелението изисква сила за негативно мислене. Не става въпрос за печален песимизъм, маскиран като реализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както трябва. Къде е нарушен балансът? Какво пренебрегвам? Какво е онова, на което тялото ми казва НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, виновен за вътрешната ни дисхармония, ще си остане скрит.
Още по-фундаментален е фактът, че и незадаването на тези въпроси само по себе си също води до стрес. Първо, „позитивното мислене“ почива на несъзнателното убеждение, че не сме достатъчно силни, за да се справим с действителността. Допускането този страх да доминира разкрива състояние на детска боязън, която – осъзната или не, е източник на стрес. Второ, липсата на важна информация за себе си и за състоянието, в което се намираме, е един от основните източници на стрес и провокатори на стресова реакция по оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (ХХН). Трето, повишаването на независимия автономен контрол води до намаляване на стреса.
- Като антидот на терминалния оптимизъм неведнъж съм изтъквал силата на негативното мислене. „Шегувам се, разбира се“ – бързам да добавя. – „Всъщност вярвам в силата на мисленето“. В момента, в който окачествим думата „мислене“ с прилагателното „позитивно“, изключваме всички аспекти на реалността, които ни се струват „негативни“. Така като че ли действат повечето привърженици на позитивното мислене. А истинското положително мислене започва от това да обхванем цялата действителност. То почива на увереността, че можем да погледнем в очите цялата истина, каквато и да се окаже тя.
Търсенето навън – на светло, няма да ни даде ключа към здравето; трябва да се вгледаме навътре, макар да е тъмно и усойно.
- При много хора чувството за вина е сигнал, че са избрали да направят нещо за себе си. Аз напомням на повечето пациенти със сериозни медицински проблеми, че ако не се чувстват виновни, някъде балансът е нарушен. Те продължават да поставят собствените си потребности, емоции и интереси на последно място. Силата на негативното мислене може да позволи на хората да приветстват вината, вместо да бягат от нея.
