Илюстрация: Дорота Дилка, Unsplash
Винаги е имало индивиди сред населението, които показват по-висок резонанс и това им позволява, независимо дали съзнават това или не, да действат като „будилници" за другите. Истинският проблем днес може би не е толкова хаосът, който се разгръща във физическия свят, а по-скоро това, че не достатъчно хора позволяват на ОСЪЗНАТОСТТА да пусне корени и да се установи в човечеството. Истинският „апокалиптичен" сценарий е разрушаването на старите начини и въвеждането на нови резонансни подравнявания. За хората е трудно да приемат, че големите промени възникват чрез срив и това, което изглежда като разрушение. Тоест, началото се нуждае от ново пространство, от което да излезе - както физически, така и енергийно.
В настоящата реалност на съвременния свят има много неща, които натоварват човешките сетива. Има много фактори, които допринасят за вибрационния дисонанс и това изглежда се увеличава, а не намалява. Част от това е свързано с бързо напредващите технологии - особено цифрови устройства и комуникационна инфраструктура. Други аспекти са свързани с човешката психика и нейното индивидуално и колективно състояние на психологическо (не)равновесие.
И двата елемента – технологичният и психологическият – са взаимно свързани и си влияят. Освен това съществуват и съзнателни човешки стратегии за поддържане на този дисонанс и състояние на фрагментация като средство за манипулиране, контрол, разделяне и затваряне на всеки индивид в собственото му съзнателно преживяване. Ако се поставят в специални етикетирани кутии, тогава човешките мисловни модели и полета на съзнание ще станат изкуствено ограничени. За съжаление, много хора са толкова свикнали да сковават съзнанието си в ограничени параметри. Това са нашите ограничителни модели на мислене, които след това продължават да формират системи от вярвания, интелектуални структури и програмирани перспективи. Ние живеем като духовни бездомници - с ограничени истински свободи. Толкова сме свикнали да проектираме нашите психологически привързаности върху толкова много ненужни неща, в които след това се оплитаме.
Разбираемо е, че има объркване около понятието резонанс. Има популярна представа, че резонансът е нещо, което трябва да се „повиши" чрез определени действия, като например позитивно мислене. Но хората използват позитивното мислене само като лейкопласт, само за превързване на душевната рана, не за да я лекуват, не за да стигнат до корена на проблемите. Когато търсим позитивното мислене само като практика, която да ни доведе до състоянието „чувствам се добре" - това е като да използваме лекарства за маскиране на болката, без да открием първопричината. Привързаността към старите модели и факторите, които ни карат да се чувстваме добре, забавя процеса, вместо да лекува. Позитивната мисъл не е нещо лошо, но и тя при определени обстоятелства е сковаваща и регресивна. Естественият резонанс е по-скоро въпрос на възприемчивост, отколкото на натиск - да „повдигнете" нещо. Това означава, че ни се напомня да усъвършенстваме това, което вече сме – няма нужда да се чувстваме принудени да отидем някъде "по-високо".
...
Много от нас се питат: „Защо да се напъвам да изливам основите на някакъв нов свят, когато ми е достатъчно трудно да се справям с обичайното си ежедневие?" Истина е, че създаването на нови невронни пътища в човешкия мозък може да отвори пътя за сътворението на нов резонансен модел. Така действа новото мислене на физическо ниво - то започва да установява нови модели на невронни връзки. И това е мястото, където трябва да се случи първо „повторното окабеляване", „презареждането" или както искате го наречете – в собствените ни вътрешни измерения, а не във физическия свят.
Първо препрограмираме себе си, преди да се втурнем да се опитваме да пренаредим и реорганизираме света около нас. Трябва да отделим време, за да преоценим и да поставим под въпрос себе си и света, който възприемаме. Време е да проникнем дълбоко в собствените си човешки програми.
...
Бариерите, блокажите и илюзиите, които може да сме изградили около себе си, трябва сега да бъдат премахнати. В края на краищата животът често има начин да заобиколи нашите очаквания и да ни предостави невероятни, спонтанни възможности. Нека просто кажем, че сега е точното време, за да се приведем в съответствие с нашия „домашен резонанс“ и да изкореним предубежденията. Важно е всеки от нас да намери място за префокусиране и пренастройване. Да намерим нашия баланс – нашия резонанс/равновесие – не е ракетна наука, както се казва.
Каквито и практики или инструменти да използваме за този процес, все ще е добре и полезно - стига да сме осъзнали, че това са инструменти, а не самото нещо. Има опасност да започнем да се идентифицираме прекалено с тях - когато казваме "моята практика или медитация е по-духовна и по-дълбока от вашата". Такова отношение не помага на никого.
...
В крайна сметка онези социални структури и групировки, които предпочитат отделяне, разделение и контрол, ще се провалят, тъй като не са устойчиви или свързани с естествения закон. Ако енергията на тази планета все повече се измества към единство и заедност, това ще привлече други в това подреждане. Хората, структурите и групите, които преди това са предпочитали разединението и раздора, може да бъдат принудени да се пренастроят, ако енергиите на планетата се изместят.
Този сценарий не само е възможен, но може дори да е вероятен поради космическите фактори, които влияят на планетарните процеси. Това пренареждане на планетата може първоначално да е хаотично, но като цяло такъв хаос има функция. И нека бъдем честни: това пренастройване на основите на един нов свят няма да привлече всички. Все още не всички са готови за това. Има много хора, които не търсят активно този тип информация или разбиране. И това е добре. Нищо не може да бъде принудително – това е природата на естествения резонанс. Но ако достатъчно хора започнат да проявяват нов хармоничен резонанс, колективният инструмент, който е човечеството, може да бъде пренастроен.
