Светът в теб29 май 2022

Прекаленият оптимизъм пречи на осъзнаването кои сме и какво се случва

Д-р Габор Мате за силата на негативното мислене

Снимка: Wikimedia.org

Неотдавна в София пред свои читатели, последователи и колеги канадският психолог с унгарски произход д-р Габор Мате заяви: „Самотните хора са все повече и повече. Отчуждението расте. А именно изолирането, отчуждението и самотата са сред най-големите рискови фактори за здравето. Това е равностойно на 50 изпушени цигари дневно. Хората, които са самотни се разболяват много по-лесно и умират преждевременно от заболяванията, за които говорим. А защо ли? Дължи се на факта, че ние човеците сме социални същества и по природа трябва да сме свързани един с друг. Нашата биология зависи от взаимодействията ни един с друг."

Нека си припомним какво казва д-р Мате за необходимостта да се въоръжим временно с негативно мислене по една единствена причина - за да слезем нахъсани в дълбините на подсъзнанието си, да осветим натрупаните травматични пластове и да извадим на светло причината за нашия емоционален и психологически дискомфорт. Оттам тръгва пътят на душевното и физическото здраве, както и краят на самотата.

Откъсите са от книгата на Мате „Когато тялото казва НЕ", издадена на български от издателство „Кибеа". Купете книгата от тук.

Смелостта да мислим негативно ни позволява да видим себе си такива, каквито сме. Във всички истории, които разказахме дотук, изпъкват забележителни прилики: потиснат гняв, отричане на уязвимостта, компенсаторна хипернезависимост. Никой не избира и не развива съзнателно такива характеристики. Негативното мислене ни помага да разберем по-добре обстоятелствата в живота си и перцепциите, които са ги формирали. Изцеждащите семейни връзки са признат рисков фактор при почти всички сериозни болести – от дегенеративни неврологични състояния до рак и автоимунни заболявания. Целта изобщо не е да виним родителите си, предишните поколения или партньорите си, а да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни.

За да се възползваме от силата на негативното мислене, трябва първо да свалим розовите очила. Ключът е в това да поемем отговорност за собствените си взаимоотношения, вместо да виним другите за тях.

Процесите в тялото са като поток – нещо влиза, нещо излиза, но не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем. Това не е битка, а процес на откриване на баланс и хармония, на омесване на противоречиви сили в едно тесто.

Ако развием умението да се вглеждаме честно в себе си – със състрадание и незамъглено зрение, ще открием и други важни начини да се грижим за себе си. Ще видим онази част от Аза си, която досега се е криела в мрака.

Изцелението изисква сила за негативно мислене. Не става въпрос за печален песимизъм, маскиран като реализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както трябва. Къде е нарушен балансът? Какво пренебрегвам? Какво е онова, на което тялото ми казва НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, виновен за вътрешната ни дисхармония, ще си остане скрит.

Още по-фундаментален е фактът, че и незадаването на тези въпроси само по себе си също води до стрес. Първо, „позитивното мислене“ почива на несъзнателното убеждение, че не сме достатъчно силни, за да се справим с действителността. Допускането този страх да доминира разкрива състояние на детска боязън, която – осъзната или не, е източник на стрес. Второ, липсата на важна информация за себе си и за състоянието, в което се намираме, е един от основните източници на стрес и провокатори на стресова реакция по оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (ХХН). Трето, повишаването на независимия автономен контрол води до намаляване на стреса.

Като антидот на терминалния оптимизъм неведнъж съм изтъквал силата на негативното мислене. „Шегувам се, разбира се“ – бързам да добавя. – „Всъщност вярвам в силата на мисленето“. В момента, в който окачествим думата „мислене“ с прилагателното „позитивно“, изключваме всички аспекти на реалността, които ни се струват „негативни“. Така като че ли действат повечето привърженици на позитивното мислене. А истинското положително мислене започва от това да обхванем цялата действителност. То почива на увереността, че можем да погледнем в очите цялата истина, каквато и да се окаже тя.

Търсенето навън – на светло, няма да ни даде ключа към здравето; трябва да се вгледаме навътре, макар да е тъмно и усойно.

При много хора чувството за вина е сигнал, че са избрали да направят нещо за себе си. Аз напомням на повечето пациенти със сериозни медицински проблеми, че ако не се чувстват виновни, някъде балансът е нарушен. Те продължават да поставят собствените си потребности, емоции и интереси на последно място. Силата на негативното мислене може да позволи на хората да приветстват вината, вместо да бягат от нея.