Храма на Нефритения Буда в Шанхай, снимка: Wikimedia.org
Будистките коани, наричани още дзен коани, са пътеводна светлина в мрака на живота. От векове дзен учителите са ги използвали, за да помогнат на учениците да разберат истинската си природа, да излязат отвъд използването на рационалност и интелектуално познание в царството на нерационалното и интуицията.
Будистките коани са кратки истории и гатанки, енигми, които понякога са директни, а в повечето случаи звучат алогично и могат да бъдат осъзнати, само ако слушателят ангажира дълбоко съзнанието си с тях и дълго размишлява върху посланието им. Откриването на истинската същност на коана предизвиква вътрешна промяна, промяна в съзнанието и освобождава нашите мисли.
Думите в коаните са прости, но човешкият ум е толкова сложен и изтънчен, така затлачен от клишета и модели, че ни е трудно да ги разберем. Коаните са просто инструмент, помощ за сeбеизследване и дълбока реализация.
Инструментариумът е толкова важен за култивирането на духовния живот, колкото и за култивирането на почвата в градината. За много практикуващи дзен коаните са се оказали ефективен начин за разбиране на проблемите, които възникват по духовния път. Те получават прозрения, които да помогнат за разрешаването на тези проблеми.
За да се използват коаните най-ефективно, трябва да се разбере какво представляват те и как се използват. „Не се постига като погледнете с крайчеца на окото си, за да видите дали всички останали получават същите резултати като вас или като се опитате да разберете какво другите вече са открили. Това се постига чрез слизане в собственото вътрешно, тайно място. Там, където настоятелно да поискате директна среща със света, независимо от конвенциите", се казва в „Седене с коани: Основни писания за дзен коан интроспекция" от Джон Дайдо Лоори.
Няма сигурни отговори на коаните. Те до голяма степен зависят от опита на човек, натрупан от преражданията му и в този живот.
Чаша чай
Нан-ин, японски дзен учител, живял по време на епохата Мейджи (1868-1912), бил домакин на университетски професор, който дошъл да се научи на дзен. Нан-ин го поканил на чай. Напълнил чашата на госта догоре и продължил да налива. Професорът гледал как чашата прелива и накрая не издържал: „Преля. Няма да влезе повече!"
„Точно като тази чаша - казал Нан-ин - ти си пълен със собствените си мнения и мисли. Как мога да ти покажа Дзен, ако първо не изпразниш чашата си?"
Целта на коана е да изтощи аналитичния и егоцентриран ум, за да разкрие по-интуитивния не-ум. Коаните не целят да стигнем до отговор, а да се убедим сами, че нашият интелект никога не може да ни осигури напълно задоволителен отговор. Те просто посочват, че самата реалност не може да бъде „уловена, анализирана и оценена". Двата най-известни коана са следните: прости и кратки, кратки и елегантни...
„Когато и двете ръце пляскат, се произвежда звук; чуйте звука на пляскане с една ръка."
„Въпрос: Какво е Буда?
Отговор: Три мерки лен."
Дзен коанът служи като скалпел, използван за прорязване на ума на медитиращия. Това е чук за разбиване на фиксираното мислене, куб на Рубик от думи, които умът да разплита. Коаните не са просто черно-бели гатанки, които умовете ни да разгадаят и да възкликнат: „Аха! Знам отговора!"
Те са двусмислени и парадоксални, чакащи умовете ни да се отворят достатъчно, за да позволят на пространството за дълбока интуиция да се появи - отвъд знанието и в несъзнаваното, чрез използването на въображаема съзнателност.
Притча
Човек, вървящ през полето, срещнал тигър. Почнал да бяга - тигърът след него. Стигнал до пропаст. Хванал се за корена на дива лоза и увиснал над пропастта. Тигърът го подушил отгоре. Разтреперан, мъжът погледнал надолу, там го чакал друг тигър, за да го изяде когато падне. Само лозата го крепяла.
Две мишки, една бяла и една черна, започнали да гризат лозата. Човекът видял една узряла ягода близо до себе си. Хващайки лозата с една ръка, той откъснал ягодата с другата. Колко сладка била тя!
Дзен на Буда
Буда каза: „Смятам позициите на кралете и владетелите за прашинки. Виждам съкровища от злато и скъпоценни камъни като струпани тухли и камъчета. Гледам на най-добрите копринени одежди като на парцали. Виждам безброй светове от вселената като малки семена от плодове, а най-голямото езеро в Индия като капка масло върху крака ми. Възприемам ученията на света като илюзия на магьосници. Разпознавам най-висшето схващане за еманципацията като златен брокат в съня и гледам на светия път на озарените като цветя, появяващи се в нечии очи. Виждам медитацията като стълб на планина, Нирвана - като кошмар на деня. Гледам на преценката за правилното и грешното като на змийския танц на дракон, а на възхода и падението на вярванията - като на следи, оставени от четирите сезона.”
