Светът в тебЕкатерина Ангелова / 23 юни 2021

Тялото на дъгата – феноменът в края на земния път на будистите

То е високо ниво на реализация на духа и практическо свързване с Абсолюта. Посветените казват, че всеки може да го осъществи.

изображения: Wikipedia и iStock

Съществуват десетки хиляди свидетелства за това, че в края на живота си тибетци и други будисти са трансформирали физическото си тяло в такова от светлина, наричано още тяло на дъгата. Тази техника е сложна, изисква усилени медитации по време на живота на Земята и мощно издигане на духа на индивида в края му.

Всъщност тялото на дъгата е своеобразно високо ниво на реализация на духа и практическо свързване с Абсолюта. Каквато е и целта на всички практикуващи йога, медитация и други духовни практики. Връщането в източника е високата цел, за която нашето светлинно тяло (тяло на дъгата) може да е средство. В него са включени всички нива и в влизат нашето етерно тяло, ментално тяло, астрално тяло и емоционално тяло. За да достигнем до състояние на тяло на дъгата, е нужно постоянно да поддържаме честота на безусловна любов.

На физическото тяло са нужни около седем дни да се свие постепенно и накрая да се разтвори в светлината, да изчезне в нея. Мнозина определят този феномен като възнасяне. Тази практика често се отнася предимно към школата Дзогчен, чието име в превод означава абсолютно съвършенство. По време на феномена тяло на дъгата е характерно силното сияние около материалното тяло и преминаващите през него многобройни цветове на дъгата. В тази фаза индивидът достига пълно познание, твърдят будистките монаси.

Свидетели на тази изумителна трансформация посочват, че на осмия ден след нея от човека остават само ноктите и косата му. А понякога не остава абсолютно нищо. Материалната част от тялото на човека изчезва, бива погълната и разтворена в мощната светлина. Над мястото, където се постига тяло на дъгата, често се появяват и реални дъги и светлини в небосклона.

Един от най-известните и документирани случаи на тази практика е този на Сьонам Намгял. Той е от 1952 г. и се случва в Източен Тибет. Сьонам е обикновен човек, често описван като много смирен и отдаден на духовните практики. Малко преди смъртта му, той бил забелязван да се изкачва в планината и да седи неподвижно там часове наред. Когато здравословното му състояние се влошило, близките му повикали лекари и Учители. Интересното в случая било, че колкото повече се влошавал физически Сьонам Намгял, толкова по-весел ставал той. Сякаш знаел какво предстои да се случи и с нетърпение очаквал да се слее и разтвори в космическата светлина. Малко преди да умре тибетецът казал на семейството си:

„Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица".

Подготвял и себе си, и тях за мощното сливане със светлината. Когато умрял, тялото му започнало постепенно да се смалява, точно така, както се описва във всички случаи на тяло на дъгата. Около него, а и около самата къща, се появили силни сияния и преминаващи цветни лъчи и енергии. На осмия ден, когато трябвало да бъде извършено погребението, близките му влезли в стаята, където бил оставен трупът му, но намерили там само коса и нокти. Физическото му тяло било погълнато от светлината и се разтворило в нея. Това, разбира се, може да се случи само при постоянно и интензивно разширяване и овладяване на съзнанието, за да може чрез него да се осъществи практическо дематериализиране.

Подобни истории се разказват в Тибет и в други будистки средища. Известно е, че преди да преминат към „пълната абсорбация“ умиращите монаси, лами или просто високо извисени хора достигат до състояние, наречено тукдам, което представлява изключително дълбока медитация и подготовка за свързването, както вярват будистите, с тяхната изначална майка. Когато някой се подготвя да премине през феномена тяло на дъгата, за него е важно да медитира и върху самите цветове като наблюдава съответните мандали, оцветени в минимум 5 цвята. Според будистите, всеки цвят има определена скрита сила и способност да трансформира енергиите.

Така например

Бялото превръща заблудата на невежеството в мъдростта на реалността;
Жълтото превръща гордостта в мъдрост на еднаквостта;
Синьото превръща гнева в огледало на мъдростта;
Червеното превръща заблудата на привързаността в мъдрост на разпознаването;
Зеленото превръща ревността в мъдрост на постижението.
Черното е цветът на омразата. Трансформира се в цвят на мъдростта в състраданието.

Освен върху цветовете, подготвящият се да преживее тяло на дъгата трябва да медитира и върху четирите основни елемента на живота - въздух, огън, вода и земя.

Буда и неговото завръщане в Абсолюта са един от най-ярките примери за достигане и постигане на тяло на дъгата. Много езотерици уверено твърдят, че възкръсването на Христос също е именно такова осъществяване на феномена тяло на дъгата. По този начин източната традиция и мистерия е пренесена и в западните притчи и вярвания. Въпреки това, мнозина отричат тази съпоставка, макар че и в двата случая става дума за завръщането на индивида в божественото царство по мистичен и необясним за обикновените хора начин.

Като говорим за тялото на дъгата е важно да направим едно уточнение. Въпреки че достигането до този феномен не е никак лесна задача, посветените казват, че всеки може да го осъществи. Че той не е запазена територия само за гурута и велики Учители. Всеки, който има добри и възвишени мисли, високо ниво на вибрация, отдаденост към другите и връзка с възвишените духовни светове, може да се стреми към такъв триумфален край на своя живот.