Осемте стъпала към добрия характер

Силният характер зависи от осем основни добродетели: смелост, любопитство, умереност, смирение, свобода, чест, мъдрост и хумор. Тези добродетели са жизненоважни стъпала на стълбата към постигане на цялост в характера.

Смелостта е основата на човешкото съвършенство. Преди която и да е друга добродетел да може да бъде реализирана, смелостта трябва да се самоактуализира. Изберете да водите начин на живот, основан на смелост, вместо начин на живот, основан на комфорт.

Без първоначалния скок на смелостта няма свобода, няма превъзходство. Без смелост човек е просто ограничен до конвенционалното, възпрепятстван от капризите на другите, затворен в кутията на статуквото и скован от овехтели разсъждения. Без смелост третото око остава калцирано и сляпо.

Светът се отключва пред смелостта. Умът счупва оковите. Душата се втурва в полет. Задръжките се разтварят и се проявяват случайността, адаптивността и импровизацията. Границите се превръщат в хоризонти. Зоните на комфорт се разпростират до приключение. 

Любопитството е горивото, което ни изстрелва отвъд вярата. Това е лекарството против болестта на сигурността. Истинското любопитство е дълбоко, първично, поглъщащо, въображаемо и жадно за ново знание. Любопитството е най-добрият екзистенциален механизъм за изравняване. Той принуждава мислите ни да излизат извън кутията, разширява зоната ни на комфорт, разбива вкоренените мисловни парадигми, държи ни пред кривата и избутва границите на всички неща, които сме приели за даденост.

Здравето е еталон за умереност. Умереността е тайният декодер на здравето. Това е сърцевината на универсалния закон. Всеки екстремизъм е проклятие за здравето. Чрез умереността откриваме здравето. И чрез здравето ние сме свободни да практикуваме умереност. Чрез умереност във всичко ние проактивно инжектираме баланс в космоса като в същото време се наслаждаваме на живота. Ключът е да поемем отговорност за последствията както от нашите умерени, така и от неумерените си избори. Трудно, но тук в играта влиза смирението.

Изследванията показват, че здравословната доза смирение помага за предпазване от екстремизъм, поляризация и пристрастия. Когато сме смирени, можем да признаем, че сме грешни, несъвършени и несигурни. Дава ни се смелост да признаем, когато грешим. Без смирение ние сме заслепени от вярата в собствените си сили и затънали в саморъчни идеологии и остарели традиции. Без смирение е по-вероятно да бъдем замъглени от гордост. Без смирение самосъжалението размива самоутвърждаването и егото царува над душата.

Смирението ни връща обратно на земята. Разплита корените, разкрива користните цели, удря в сърцевината на човешкото състояние. Разкрива, че магьосникът зад завесата винаги сме били самите ние. Избутва главата ни над ръба на бездната. Сваля ни ореолите. Изтиква ни на нашия собствен път.

Свободата не е даденост. Трябва да се заслужи. Да се култивира, практикува и да се работи за нея ежедневно. В момента, в който свободата се приеме за даденост, е моментът, в който тя се губи.

Свободата винаги е бунт. Бунтува се срещу всичко, което се стреми да попречи на прогресивната еволюция на човешкия дух. В разбиващата се равнина на един несвободен свят, свободен човек е този, който първо поставя кислородната маска върху себе си, за да бъде там за тези, които са неспособни или които не осъзнават, че не са свободни.  Жан Пиаже отбелязва: "Ние организираме нашите светове, като първо организираме себе си." Самодисциплината е първата стъпка към свободата. 

Ядрото на честта е честността към себе си. Не можем да бъдем почтени без безмилостна честност към самите себе си. Истинската чест е да сме отговорни към нашата сила. Честта е отговорност. Властта ни кара да вярваме, че винаги сме прави. Когато поемаме отговорността за своята власт, често ще признаваме, че грешим. И ще поемаме отговорност за грешките си. Ако властваме над другите със сила или трупаме власт за сметка на другите, ние сме непочтени. Ако използваме силата си, за да помогнем на другите да процъфтяват, ние сме почтени.  

Мъдростта не се преподава. Знанието може, уменията могат, но не и мъдростта. Можем да открием мъдростта, можем да я изживеем чрез опит, можем да се потопим в нея и да излезем от нейния поток, можем да направим чудеса с нея с нашите творчески сили след това, но не можем да я преподаваме. Мъдростта е също толкова неопределима. 

Преди всичко мъдростта е повишено състояние на яснота. Тя е свежестта на приповдигнатия дух. Тя е триока сова на висок клон. Както Лао Дзъ мъдро е казал: "За да постигнете знание, добавяйте неща всеки ден. За да постигнете мъдрост, премахвайте нещата всеки ден."

Хуморът е единствената добродетел, която е трансцендентна. Вижда как характерът е точно това: герой, хванат в рамките на трагикомедия, който се издига през сцената над твърде смъртните. Вижда краката на героя от глина. Но също така вижда и крилете на героя. Той почита и двете чрез смях, роден от лекомислие.

Такова лекомислие създава мощна гравитация. Азът става магнетичен. Когато си гъвкав в хумора, привличаш света към себе си. Можете да се посмеете искрено на цялата сериозност на егото. Дребнавостта пада от теб като вода от гърба на патица. Вие ставате трансцендентни, необвързани, непобедими.

Доброто чувство за хумор е венецът на добрия характер. Това е златната коронна чакра на характера, искряща във вечната нощ, фар на надеждата в мрака, фар на мрака в ослепителната светлина, символ на майсторство, което почита Великата мистерия въпреки нашия смъртен гняв.