Отървете се от чувството за вина, то може да убива

Прието е да се смята, че ние сме виновни всеки път, когато нараняваме другите или себе си. Всеки човек има предостатъчно такива поводи и колкото по-възрастни сме, толкова повече причини да бъдем в капана на вината се натрупват. Неуспехи в личния живот и отношенията с деца и роднини, грешки в работата и вечното недоволство на другите - не са ли все основателни причина да се чувствате виновни?

Но помислете малко и си опитайте да си спомните: кога за последен път направихте нещо със съзнателното намерение да нараните някого? Ако е имало такъв случай, то най-вероятно се е случило доста отдавна, е мнението на Бурбо.

Известната канадска психоложка и експерт по психосоматика, стига до извода, че изключително рядко сме виновни за нещо в действителност, а според духовните закони - в действителност никога не сме виновни. Бурбо проповядва да се отървем от чувството за вина, приемайки себе си и света, и сами, със собствените си усилия на мисълта и волята - да се освободим от бремето на хроничните болежки.

На всеки се е случвало в разгара на спор или кавга да изрече думи, които нараняват любим човек. Веднага започваме да се самообвиняваме: „Трябваше да кажа нещо друго или да замълча!“. Но в този момент Лиз съветва да спрете и да се запитате: наистина ли сте виновни? Искахте да обидите и го направихте нарочно ли? Ако не, вината не е ваша. Не е нужно да се извинявате или да се чувствате виновни. (Но и не забравяйте основния вселенски закон, че каквото посеете - това ще пожънете.)

Вместо самокритика и терзания, по-добре насочете енергията си към осъзнаване на ситуации, в които се чувствате виновни. Помислете дали имате навик да се обвинявате, да се самоосъждате, например, че сте забравили нещо? Ако е така, важно е да запомните, че всичко, което правите, правите според най-добрите си знания и способности към този момент. Обвинявайте се за нищо. 

Задачата е друга: научете се да обичате себе си и ближния, както и по-леко да приемате човешките слабости и недостатъци - както своите, така и на околните. Никой не е съвършен. За да разберем причините за постоянното чувство на вина, е важно да разберем, че обвиняваме другите в същата степен за това, за което обвиняваме и себе си. Ще се дразните ли, ако някой друг счупи любимата ви чаша? Ако е така, вие също ще се ядосате на себе си за тази дреболия.

От детството си вярваме, че вината е признак на разкаяние и затова трябва да е присъща на всеки добър човек. Но това не е вярно и е важно да го осъзнаем на всяка цена.

Колкото повече се обвиняваме, толкова повече превръщаме този навик в начин на живот, свикваме със сърдечната болка и самобичуването, с постоянния дискомфорт. Имаме предостатъчно причини да се самообвиняваме всеки ден. Нямаме силата на волята да започнем да ставаме рано сутрин, ядем твърде много, не знаем как да контролираме емоциите си, а всички, които имат деца, не са достатъчно добри родители по подразбиране, обобщава Лиз Бурбо.

Това чувство е като омагьосан кръг и когато се опитаме да излезем от него, като например твърдо си обещаем да не ядем след шест вечерта или да започнем да говорим с майка си, без да й крещим, става още по-трудно да се сдържим. Въвлечени сме във водовъртеж от самокритика и самобичуване, а това не вещае нищо добро.

Навикът да се самообвиняваш не остава незабелязан. Често напомняйки си за нещо неприятно, подсъзнателно провокираме злополуки – от падане на хлъзгав под до автомобилна катастрофа. Така нашият свръхсъзнателен ум премахва излишния потенциал и предупреждава, че вредим на себе си. Тежестта на инцидента ще бъде съизмерима с чувството ни за вина. Колкото по-дълго живее в нас тя - толкова по-болезнени ще са за нас последствията.

Лиз Бурбо пише, че инцидентът може да се разглежда като наказание, което изкупва себе си. След изкуплението острата душевна болка изчезва, защото подсъзнателно вярваме, че сме платили за стореното. На това са ни учили в детството. Но има и друга страна на монетата. Попадайки например в злополука, човек изпитва толкова силен стрес, че дори най-болезненото чувство за вина се отдръпва и избледнява пред факта, че преди миг животът е могъл да свърши.

Излизането от състояние на стрес след инцидент също не е лесно. Има интензивно самосъжаление и лечебна емпатия. Вече не можем да бъдем безмилостно строги към себе си. Стига се до осъзнаването, че не сме виновни за нищо. Ние сме просто хора с нашите страхове и несъвършенства.

Слушайте речта си. Колко често се извинявате? Ако човек успее да поиска прошка няколко пъти на ден, това е сигурен симптом, че страда от чувство за вина. Защото да се извиниш винаги означава да се обвиняваш, смята Бурбо.

Ако имате такъв навик – отървете се от него! И тогава тези, които са свикнали да ви манипулират, да ви налагат чувство за вина, ще ви оставят на мира. Усмихвайте се на грешките си и постепенно те ще стават все по-малко. Първо, приемете, че не е нужно да сте перфектни. Просто не дължите нищо на никого.