снимка: iStock
Знаем, че нашите чувства са резултат от това как реагираме на думите и действията на хората. Те зависят и от това какви нужди и очаквания имаме в момента. Когато някой ни изпрати негативно послание, вербално или невербално, ние го приемаме по един от тези четири начина.
1. Обвиняваме себе си
Ние приемаме преценката на отсрещната страна за нас и се самообвиняваме. Избирайки тази опция, подлагаме самочувствието си на изпитание, защото тази реакция ни обрича на чувство за вина, срам и депресия.
2. Обвиняваме другите
Вторият вариант е да обвините някой друг. Например на изявлението „Никога не съм срещал такива егоисти като теб!“ можем да възразим: „Нямаш право да го кажеш! Винаги вземам предвид твоите нужди. Истинският егоист тук си ти.“ Като реагираме на вербална агресия по този начин и обвиняваме другия, е по-вероятно да изпитаме гняв.
3. Усещаме собствените си чувства и нужди
Третият начин да отговорим на негативните твърдения е да насочим светлината на нашето съзнание към собствените си нужди и чувства. И тогава можем да отговорим: „Когато казваш това, ме боли. Опитвам се да взема предвид твоите предпочитания и имам нужда да го оцениш".
Фокусирайки се върху собствените си чувства и нужди, ние осъзнаваме, че чувството на болка, което възниква сега, произтича от необходимостта от признание на нашите усилия.
4. Усещаме чувствата и нуждите на другите
И накрая, четвъртият вариант за отговор на отрицателно твърдение е да насочим светлината на нашето съзнание към чувствата и нуждите на друг човек, изразени в момента. Например, може да попитаме: „Наранен ли си, защото искаш твоите предпочитания да бъдат взети под внимание?“
Като признаваме собствените си нужди, желания, очаквания, ценности и мисли, ние поемаме отговорност за чувствата си, вместо да обвиняваме другите. Забележете разликата между следните изрази на разочарование:
Пример 1
А.: Разстрои ме като не дойде вчера.
Б.: Бях разочарован, когато не дойде, защото исках да обсъдим някои неща, които ме тревожеха.
Авторът на твърдение А прехвърля отговорността за чувствата си единствено върху действията на друг човек. Авторът на твърдение Б свързва изпитаното чувство със собственото си неудовлетворено желание.
Пример 2
А.: Те ме ядосаха с анулирането на това споразумение!
Б.: Когато анулираха това споразумение, бях ядосан, защото смятах, че това е много безотговорно действие.
Изказалият първата фраза приписва гнева си единствено на поведението на другата страна, докато с втората реплика човекът поема отговорност за чувствата си, като признава мислите зад тях. Признава, че раздразнението му е провокирано от обвинителния ход на мислите. Би било добре за него да отиде още една крачка напред и да определи какво иска – кои са нуждите, желанията, очакванията и надеждите му, които не са били удовлетворени?
Ще се убедим, че колкото по-добре можем да осъществим контакт между чувствата и нуждите си, толкова по-лесно е другите да проявяват съчувствие към нас. За да свърже чувствата си с желанията си, човекът в изявление Б може да каже: „Когато анулираха това споразумение, бях ядосан, защото се надявах, че мога да наема отново работниците, които уволнихме миналата година.“
Полезно е да знаем кои обичайни речеви модели могат да скрият от нас отговорността за собствените ни чувства:
1. Използване на безлични конструкции:
- „Правописните грешки в нашите брошури просто ме вбесяват!“
- „Току-що ме хвана.“
2. Изрази като „чувствам (емоция), защото (споменаване на други хора освен себе си)“:
- „Наранена съм, защото каза, че не ме обичаш.“
- „Ядосан съм, защото шефката наруши обещанието си.“
3. Твърдения, които само споменават действията на другите:
- „Когато не ми се обадиш на рождения ми ден, ме боли.“
- „Мама е разстроена, че оставяш храна в чинията си.“
Свържете чувствата си с нуждите: „Чувствам се ... защото имам нужда да...“.
Във всяко от тези твърдения можем да задълбочим осъзнаването на собствената си отговорност, като изградим изречението по следния начин: „Чувствам се… защото аз…“ Например:
1. „Просто мразя правописните грешки в нашите брошури, защото искам нашата компания да изглежда професионално.“
2. "Ядосан съм на шефката, която наруши обещанието си, защото разчитах да посетя брат си този уикенд."
3. „Мама е разстроена, че оставяш храна в чинията си – искам да растеш силна и здрава.“
