След скандал, обиди и побой, обикновено следва примирие и нов „меден месец“

Ето няколко индикации за домашно насилие:

1. Повишаване на напрежението. Можете да забележите изливането на гнева върху жертвата, насилникът става емоционално нестабилен. А жертвата, напротив, е „по-тиха от водата, по-ниска от тревата“.

2. Акт на насилие. Напрежението достига своя връх, агресорът се пречупва. Насилието може да бъде от всякакво естество: заплахи, обиди, изнудване, физическо насилие и др.

3. Дистанцията се сменя с по-нататъшно сближаване, помирение. Най-често на този етап агресорът се извинява, обещава, че това няма да се повтори, намира оправдания, прави подаръци и жестове на внимание.

4. „Меден месец“. Настъпва относително дълготрайно затишие, период на спокойствие, може да изглежда, че между партньорите има „идеални“ отношения.

Агресорът постепенно изземва ресурсите на своя партньор. За какви ресурси говорим? Приятели, семейство, хобита, работа, бизнес и т.н. („Не харесвам приятелите ти, не говори с тях!“, „Не е нужно да ходиш на фитнес, всички мъже те гледат там“ и т.н.). Така постепенно жертвата се лишава от много възможности в живота си на практика остава само той – насилникът, което усложнява възможността за излизане от тази токсична връзка.

Насилникът не позволява на жертвата сама да взема решения, той може да контролира дрехите, поведението, социалния кръг, избора на хоби или работа. Насилникът инфантилизира жертвата си и й насажда чувство за собствена малоценност и безпомощност.

Насилникът често внушава на жертвата, че тя възприема неправилно реалността, че неточно си спомня някои неща. От объркващата картина на света, която насилникът създава и която се различава от тази, която тя вижда, жертвата изпитва чувство на безпокойство, страх, несигурност. Съмнява се в себе си, в собствената си визия за света и възприемането на реалността.