снимка: iStock
За да предпазят емоционалните си рани и поради страха да не бъдат наранени, хората създават в ума си една много сложна конструкция: огромна система на отричане. В тази система ние се превръщаме в перфектни лъжци. Толкова сме умели, че лъжем себе си и дори вярваме на собствените си лъжи.
Системата на отричане прилича на димна завеса пред очите ни, която ни заслепява и ни пречи да видим истината. Носим социална маска, защото е твърде болезнено да се видим или да позволим на другите да ни видят такива, каквито наистина сме. И системата на отричане ни помага да се залъгваме, че околните вярват на образа, който им представяме. Издигаме тези прегради, за да се защитим, за да държим другите настрана, но същевременно преградите се превръщат в затвор, който ограничава свободата ни.
Когато си дадете сметка, че всички наоколо имат рани, заразени с емоционална отрова, лесно ще разберете отношенията между хората в онова, което толтеките наричат сън за ада. Според толтеките всичките ни представи за себе си и за света са сън. Вземете което и да било религиозно описание на ада – то напълно пасва на човешкото общество, на начина, по който сънуваме. Адът е място на страдание, място на страх, място на войни и жестокост, място на осъждане и несправедливост, място на наказание без край. Там откриваме хора, изправени един срещу друг в джунгла от хищници; хора, преизпълнени с критичност, с обвинения, с чувство за вина, с емоционална отрова – завист, гняв, омраза, тъга, страдание. Ние създаваме всички тези малки демони в ума си, защото сме се научили да сънуваме ада в собствения си живот.
Всеки от нас създава индивидуален сън за самия себе си, но живелите преди нас са създали един голям външен сън, съня за човешкото общество. Външният сън или Съня на Планетата е колективният Сън на милиарди сънуващи. Големият Сън включва всички обществени правила, законите, религиите, различните култури и общоприетия начин на живот. Цялата тази складирана в умовете ни информация прилича на хиляди гласове, говорещи едновременно. Толтеките наричат това mitote.
Истинската ни същност е чиста любов: ние сме Живот. Истинската ни същност няма нищо общо със Съня, но mitote ни пречи да прозрем истинската си природа. Когато погледнеш Съня от тази гледна точка и ако съзнаваш истинската си същност, разбираш колко безумно е поведението на хората и ти става смешно. Онова, което за всички останали е огромна трагедия, за теб се превръща в комедия. Виждаш, че хората страдат заради нещо маловажно, нещо, което дори не е истинско. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, растем в това общество и се учим да бъдем като всички останали, разигравайки безумства в компанията на безумни.
...
Цялата необходима за вас любов е вътре в сърцето ви. То може да ви даде достатъчно любов не само за самите вас, но и за целия свят.
Из „Умението да обичаш. Толтекска книга на мъдростта“ , Дон Мигел Руис
