10 причини защо обществото е толкова токсично

С възхода на социални медийни платформи като Facebook, Twitter и Instagram, все повече стават така наречените влиятелни личности, които определят посоките на общественото мнение в социалните мрежи. В Instagram или Facebook ние сме бомбардирани от хора, които са се „фотошопували“ до неузнаваемост, за да изобразят илюзията за съвършенство. Тъй като умът често вярва на това, което вижда на подсъзнателно ниво, когато гледаме тези образи, започваме да се сравняваме с нещо, което не съществува. Това оказва огромно влияние върху нашето самочувствие и психично здраве.

Не забравяйте, че на много от тези инфлуенсъри се плаща, за да рекламират продукти, вариращи от бързи решения за отслабване до грим и печелене на лесни пари. За съжаление, не всички „активности“ на знаменитите инфлуенсъри са насочени да ви ориентират кое е най-доброто във ваш интерес и често ви се продават продукти, които или не работят или са въздух под налягане и нямат нищо общо с рекламата за тях.

Преди социалните медии хората трябваше да използват телефоните си, за да общуват и да се срещат в реалния свят. С годините все по-малко хора комуникират лице в лице, предпочитат социалните медии. Имаме цяло поколение деца и тийнейджъри, които са израснали на своите компютри и рядко общуват лично. На свой ред психичните заболявания, вариращи от тревожни разстройства до разстройства на личността, непрекъснато нарастват. Парадоксът е, че наричаме тези платформи социални медии, а всъщност те правят хората асоциални.

Хората вече не гледат на своите нагласи и вярвания (включително политически) просто като на мисловни или морални модели. Те се идентифицират с тях, превръщат се в самите идеи, в техни яростни защитници. Няма повече място за критично мислене или рационално (умерено) мислене. Рационалното мислене е заменено с краен фундаментализъм. Хората вече не могат да водят открити беседи и да дискутират спокойно, защото техните политически или религиозни възгледи са тяхната идентичност. Когато някой не е съгласен с тях, те приемат това лично, като удар по личността им. Така те се разединяват и насъскват един срещу друг. Трупат гняв, омраза, непоносимост към чуждото мнение.

Великият Джордж Карлин заявява, че се възхищава на хората на индивидуална основа. Те са страхотни, когато са в по-малки групи или сами. В това състояние те са по-разбиращи, толерантни и по-рационални. Но съберете ли група дори от трима, започва токсична битка за надмощие. Болшинството смазва малцинството, дори да е само вербално. Помислете и ще се сетите поне за няколко души, които подбуждат тълпата към бунт.

Уви, това е е една от най-тъжните статистики, разделите и опустошените семейства се всекидневен факт в много държави. По-лошото е, че според изследване, цитирано от Guardian, разпадът на семейството е отговорен за 90% от бедността в света. Освен това, с увеличаването на разпадането на семейната единица, детските психични заболявания, пристрастяването и самоубийствата също се увеличават.

Ние сме това, което консумираме. Това може да се отнася буквално за храната, а също и за възхода на безсмислено съдържание, разпространявано в интернет. Все повече филми и телевизионни предавания показват безсмислено насилие, а някои дори стигат толкова далеч, за да прославят манталитета на антигероите. Като просто си цъкаме във Facebook, се сблъскваме с жестоки шеги, войнствено и враждебно поведение и честно казано, съдържание, което е пълен бълвоч.

В документалния филм „Социалната дилема“ различни бивши основатели на платформи за социални медии обясняват как алгоритмите на тези платформи се използват, за да поставят всеки от нас в ехо камера. Казано по-просто, постоянно се сблъскваме със съдържание, което съответства на съдържанието, което по принцип гледаме, без да ни дава друга странична гледна точка за сравнение или за критично мислене. Ако отидем още по-далеч, голяма част от съдържанието, което ни се дава, е екстремният възглед за собствените ни вярвания, което ни разделя още повече от противоположните възгледи. 

Може и да не се съгласите веднага с това твърдение, но културата на жертвите също изглежда е във възход. Тъй като все повече и повече хора не успяват да поемат отговорност за своите действия и собствения си живот, те все по-често оправдават бруталното си поведение и окаяния начин на живот с всеки друг, освен със себе си. Когато те гледат на себе си като на жертви, е много по-малко вероятно да се опитат да се намесят и да променят нещата. А тъй като друг е отговорен за бедите им, както те смятат, е безсмислено да се правят каквито и да било движения по посока промяна.

През последните няколко десетилетия и най-вече след пандемията пристрастяването към технологиите продължава да нараства. И с основателна причина социалните медии и технологиите са проектирани по начин, който ви кара да се връщате за още. Подобно на инжектирането на доза хероин, ровенето в смартфона и безкрайното сърфиране в социалните медии осигурява незабавен прием на допамин. И колкото повече време отделяте за това занимание, толкова по-пристрастяващо става.

В статия от Psychology Today се цитират изследване, което показва, че 70% от съвременните студенти имат по-високи показатели при тестове за нарцисизъм и по-ниски за емпатия, в сравнение със средностатистическия студент само преди 30 години. Ако знаете какво е нарцисизъм, тогава вече осъзнавате защо това е бедствие за обществото. Представете си общество от обсебени от себе си, самовлюбени, манипулативни и егоистични индивиди, които се интересуват единствено от своите желания и се стремят само към пари, придобивки и власт.