„Целувката на Юда“, Джото, 1303–1305, фреска в параклиса „Скровени“, Падуа, Италия
В ръкописа Юда Искариотски е представен като герой, който единствен от дванадесетте апостоли разбира истинското естество на Иисус Христос, описан е като най-близкия му ученик, с когото са обсъждали много теологични и философски въпроси, „тайнствата на царството“. Него Иисус моли да Го предаде, да „принесе в жертва човешкото тяло, в което e облечен“, разкрива му и страданията, които го очакват. И знаейки за божествения произход на Иисус, Юда прави саможертва и приема да изпълни молбата Му.
Но не само Eвангелието на Юда ни разказва тази невероятна история за човека, сочен като най-големия злодей в християнството.
Според каноничните евангелия от Библията Юда Искариотски предава Иисус Христос на юдейските първосвещеници за 30 сребърника, посочвайки го с целувка. В историята „Юда“ и „целувката на Юда“ остават като синоними на предателство, а „тридесетте сребърника“ – на подкупност.
Тук ще разгледаме другата възможност – Юда не е предател, а участник в божествен стратегически план, целящ създаването на християнството.
Страница от Евангелието на Юда
За да се зароди нова религия, е нужно някакво събитие, което силно да впечатли света, някакво изключително учение, което да се противопостави на съществуващата догма. Смъртта на Иисус и възкресението му са венецът на замисъла за създаване на християнството, стъпило на основите на юдаизма. Избрани са най-подходящите място и време: Йерусалим – мегаполисът, в който за най-големия юдейски празник Пасха се събира огромно множество от хора, а каквото се случи в това време, остава в съзнанието на хиляди.
Иисус знае, че ще бъде предаден
Иисус е придобил изключителна известност сред народа – лекува болни, възкресява мъртви, извършва ред чудеса, проповядва ново учение, нов морал. Следват го хиляди, които загърбват традиционната религия – юдаизма. Това кара свещеници и старейшини да търсят начин да му попречат, включително и чрез физическо унищожение – И главните свещеници и книжниците… търсеха начин как да го погубят, защото се бояха от него, понеже целият народ се удивяваше на учението му (Марк. 11:15-18).Седмица преди празника той влиза с учениците в града на магаре, посрещат го с „Осана!“ и палмови клони. Но той знае – ще бъде предаден, разпнат и след три дни ще възкръсне! Ето, възлизаме за Йерусалим и Син Човешки ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще го осъдят на смърт; и ще го предадат на езичниците да го поругаят, и да го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен (Мат. 20:18-19). Явно това е замисълът, Божията воля!
И всичките му действия са в тази посока. Навръх подготовката за празника благият Иисус прави нечуван и невиждан дотогава скандал в синагогата – пъди продавачи и купувачи, преобръща маси и столове, за да предизвика гнева на първосвещениците и книжниците, да бъде съден. И разпнат.
Юда Искариотски,
илюстрация от „Живота на нашия Господ Исиус Христос“ на Джеймс Тисо, 1886–1894
За празника събира учениците си на ритуална „тайна“ вечеря. И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови, и го разчупи, и, като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте, това е моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички; защото това е моята кръв (Мат. 26:26-28). Случилото се ще докаже твърдението, че Юда изпълнява специална заръка.
Юда извършва саможертва, защото:
- Иисус знае, че вече настъпва времето на събитията: Времето ми е близо (Мат 26:18).
- Знае, че един от учениците му трябва да го „предаде“, и им казва: Един от вас, който яде с мене, ще ме предаде (Марк. 14:18). Той би могъл да вземе мерки и да предотврати „предателството“, но не предприема нищо такова.
- Той знае кой ще го „предаде“, защото сам го е избрал: Не говоря за всички вас; аз зная кой съм избрал (Йоан 13:18).
- Разкрива пред учениците си отговорността на „задачата“ и избора на изпълнителя є: Който приеме оногова, когото аз пращам, мене приема; и който приеме мене, приема този, който ме е пратил (Йоан 13:20). Т.е. всеки трябва да приеме този, когото той изпраща да го „предаде“.
- Но учениците, пренаскърбени, почнаха всички, един по един, да му казват: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). „Да не съм аз, Господи?“ е въпрос „Кой ще бъде?“, а не утвърждаване, че никой от тях няма да го предаде! Никой не казва „Няма да съм аз, Господи“, което е нормално за такива случаи, а всеки пита дали той не е избраният.
- Учениците го питат кой е избраният и той им отговаря: Той е оня, за когото ще натопя залъка и ще му го дам (Йоан 13:26). Този, който е „избран“ от него!
- Защото Син Човешки отива, както е писано за него; но горко на тогова човека, чрез когото Син Човешки ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за тогова човека да не беше се родил (Мат. 26:24). Да, Иисус, синът човешки, вече си „отива“ – така е решено „свише“, от отца му. Той трябва да бъде разпнат, за да възкръсне! И някой трябва да го „предаде“! Но „горко“ на този, който го е „предал“ – него, без вина, го очаква вечен позор! Защото никой не знае за разговорите му с Иисус и саможертвата му, за да се изпълни написаното.
- И Иисус подава залъка на Юда Искариотски – И тъй, като натопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонов Искариотски (Йоан 13:26). Което значи: „Ти ще бъдеш!“.
- А Юда пита: Да не съм аз, Учителю? (Мат. 26:25), т.е. „Аз ли съм избраният, Учителю?“. На което Иисус му каза: Ти рече (Мат. 26:25), т.е. „Ти си!“.
- И му заръчва: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това (Йоан 13:27-28), т.е. „Каквото сме се разбрали да свършиш, свърши го по-скоро“. Но никой друг от учениците не знае за това и не разбира защо му го казва. Ако Юда беше предател и Иисус знае всичко, би предприел мерки срещу „предателството“. Но той не прави това, което означава, че не само го очаква, но и подготвя!
- И макар че вече е нощ, Юда веднага излиза да изпълни задачата: И тъй, като взе залъка, той излезе; а беше нощ. А когато излезе, Иисус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в него (Йоан 13:30-31). Впрочем Юда не би тръгнал веднага, пред всички, за да го предаде, ако нямаше специално поръчение. Иисус е сигурен, че той, Юда, ще изпълни поставената му задача. И е готов да отиде на смърт, за да възкръсне, като казва: а сега отивам при оногова, който ме е пратил (Йоан 16:5).
Гетсиманската градина
Юда е един от дванадесетте апостоли, следовник на Иисус, от най-приближените му ученици, вероятно най-довереният, поради което е бил ковчежник – държеше касата (Йоан 12:6), в която са съхранявани парите от дарения. Затова Иисус изпраща него да го „предаде“. И той отива при свещениците и рече: Какво обичате да ми дадете и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърника (Мат. 26:14-16). Защото без „сребърниците“ постъпката на Юда не би била приета от първосвещениците като „предателство“, а като „ход“ на Иисус, знаейки, че той е най-близкият му ученик и следователно не би го предал.
„Христос в Гетсиманската градина“,
Тимотео Вити, 1510, Музей и художествена галерия на Бристол, Англия
Тимотео Вити, 1510, Музей и художествена галерия на Бристол, Англия
След като Юда излиза, Иисус дава последните си наставления на учениците си и вдигна очите си към небето, и рече: Отче, настана часът; прослави Сина си, за да те прослави Синът (Йоан 17:1). „Настана часът!“.
След продължителен монолог – разяснения, отправени към учениците, по тъмно излиза заедно с тях: Като изговори това, Иисус излезе с учениците си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе той и учениците Му (Йоан 18:1).
Описанието на това, което се случва в Гетсиманската градина, е изключително важно. Знаейки за предстоящата си смърт и в момент на слабост, Иисус започва да скърби и да тъгува (Мат. 26:37), три пъти иска от Отца си да го отмине съдбата: Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша; не обаче както аз искам, но както ти искаш (Мат. 26:39). След което казва на учениците си: Дойде часът! Ето, Син Човешки се предава в ръцете на грешниците (Марк. 14:41).
Часът за залавянето му е дошъл, но той не желае да се укрие, да избяга. Сам се предава! Дори се запътва към уреченото място – Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който ме предава (Марк. 14:42). И вместо да се укрие, се приближава към тълпата, въоръжена с фенери, факли, ножове и сопи.
Според Евангелията на Матей (Мат. 26:48-49) и Марко (Марк. 14:44) Юда беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, той е; хванете го. И като се доближава до Иисус, му рече: Здравей, Учителю! И го целуваше. А Иисус му казва: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го (Мат. 26:50). Т.е. още веднъж се потвърждава тезата, че Юда има задача, която трябва да изпълни!
Не е „изгубил“ нито един от учениците си
Този момент обаче е описан от Йоан доста по-различно – тук изобщо няма „целувка“, а Иисус сам се предава! Като предварително знаеше всичко, което щеше да го сполети, излиза пред тълпата и пита: Кого търсите?. Тълпата му отговаря: Иисус Назаретянина. Вместо да се укрие, той им казва: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Иисус повторно ги пита: Кого търсите?, а те отново му отговарят: Иисус Назаретянина. И той още веднъж, вместо да се укрие, им казва: Рекох ви, че съм аз, и ги подканя да го задържат – прочее, ако мене търсите, оставете тия да си отидат; за да се изпълни думата, казана от него: От тия, които си ми дал, ни едного не изгубих (Йоан 18:3-9).
„Тайната вечеря“, Хуан де Хуанес, 1555–1562, музей „Прадо“, Мадрид, Испания
Да, той не е „изгубил“ нито един от учениците си. В това число и Юда – което означава, че не е предател! За да го защити, Симон Петър удря с нож слугата на първосвещеника, а Иисус му казва да го прибере в ножницата. Защото той, ако би желал, би могъл да се помоли на Господ – Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца си и той би ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? (Мат. 26:53). Но чашата трябва да се изпие: Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? (Йоан 18:11). Иначе как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде? (Мат. 26:54), как би се изпълнил замисълът за убийство и възкръсване на Иисус? Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите Писания (Мат. 26:56).
Иисус е „заловен“ и свещениците Го питат: Ти ли си Помазаникът, Божият Син? (Мат. 26:63). Той достатъчно добре знае, че ако отговори утвърдително, ще го осъдят на смърт за богохулство – защото никой не може да се нарече Син Божи, но потвърждава: Ти рече (Мат. 26:64). С което се изложи на смъртно наказание (Марк. 14: 64).
Завеждат Го на съд в Преторията при управителя Пилат. Там отново не се защитава и не отрича обвиненията, даже напротив – твърди, че е цар, за което на шестия час Го разпъват на кръста (Йоан 19:19).
На третия ден възкръсва.
Пророчеството е изпълнено – Иисус е „предаден“, разпнат и на третия ден възкръсва! Зародила се е новата религия – християнството! Юда не е предател, а участник в божествен стратегически план, пожертвал името си за бъдещите векове!
Използвани са текстове от БИБЛИЯ или СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ на СТАРИЯТЪ И НОВИЯ ЗАВЕТЪ, издание на БРИТАНСКОТО И ЧУЖДЕСТРАННО БИБЛЕЙСКО ДРУЖЕСТВО, 1923 г. Осъвременяването на езика е на автора, като пунктуацията на оригинала е запазена.
Статията е публикувана в Списание 8, бр. 5/2024 г., който ще излезе на 8 май
