Снимка: https://www.svetinikolai.org/
„Отец Иван (1945-2025) от Нови Хан ни напусна. Със своята безгранична грижа за хората, за които живееше, той остави светлина в сърцата ни. Нека Господ да упокои душата му сред праведните и да го възнагради за неговата любов и доброта.
Вечна му памет!
Амин.“
Това съобщи вчера сайтът svetinikolai.
В неговия приют „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“ както и село Якимово живеят между 180 деца от 1-ви до 12-и клас и 112 възрастни хора в нужда – бездомни, майки с деца и сираци, които разчитаха на неговата грижа и подкрепа. Както и на даренията и помощите от добри хора, става ясно от сайта на фондацията, набираща средства за делото му.
Ето какво разказва за себе си дядо Иван:
„Първоначално съм ръкоположен като дякон Иван Димитров Иванов на 19.10.1981 г. от видински митрополит Филарет. На 26-ти октомври същата година съм ръкоположен за свещеник в Лопошанския манастир. На 07.06.1987 г. постъпвам като енорийски свещеник в Храм „Св. Троица“ в село Нови хан. От велика сряда на 2005-та година вече приемам схима и ставам йеромонах Йоан. В името на Бога дадох обет да построя Дом за сираци и да гледам малки деца. Тук в село Нови хан намерих църква с голям двор, който беше напълно празен, нямаше и ограда, и реших, че тук мога да изпълня обета си и започнах с Божието благословение и с благословението на Негово Светейшество Български Патриарх и Митрополит Софийски Максим.
През 2004 ч. бях номиниран за „Българин на годината“, като награда бе връчена от Президента на Република България – г-н Георги Първанов. През 2005 г. удостоен с наградата „Достоен българин на годината“, като тя бе връчена от премиера Сергей Станишев. Имам и други награди от различни Фондации.“
След тежки моменти през годините, включително пожар, унищожил част от приюта, заболявания и вече доста поостарял, отец Иван и неговите възпитаници през последните години имаха все по-сериозна нужда от подкрепа. „Добрият пример какъвто несъмнено е отец Иван, бавно угасва и налегнат от безхаберието на държавата се оставя на нашата и Божията милост!“ - пише сайтът на приюта преди няколко години в поредния зов за помощ.
Българската православна църква му признава богоугодното дело на благодетел на бедни и бездомни деца и възрастни. През 2015--а е удостоен е с по-висок духовен сан - архимандрит.
„Мило ми е да служа в моята епархия“, признава той след хиротонията пред в. „Стандарт“. „Архимандрит можех да стана много по-рано, но не съм подсещал никого за това. Аз си имах моята мисия и с нея направих името си. Всички ме знаят кой съм“, допълва отецът. „А щом са ми дали нов сан, значи признават какъв трябва да бъде днешният духовник.“
През 2012 г. той харесва село Якимово за разширение на вече отеснелия дом за сираци „Св. Николай“ в село Нови хан. Избира го, защото има много запустели къщи и обширна плодородна земя. Създадената фондация набира средства от дарения „Св. Николай“ и изкупува почти порутени къщи в района, доизгражда ги, облагородява дворовете и ги заселва с бедстващи семейства в неравностойно положение. Ремонтират се и стопанските пристройки, за да може в тях да се отглеждат животни.
Отец Иван казва, че целта му е да научи тези хора сами да се грижат за себе си и да изкарват прехраната си. Става дума за хора без трудови навици, без умения да управляват финансите си, предимно безработни и бедстващи. Получените от дарения продукти и дрехи, както и добитите със собствен труд мед, зеленчуци и плодове се разпределят поравно между всички.
Архимандрит Йоан се грижеше не само за материалните придобивки и провизиите на приютените. Той им беше и духовен учител и възпитател. Изискванията към пребиваващите в колонията са категорични: да пращат децата на училище и да посещават редовно лекари. И да не посягат на чуждото имущество.
Голямата мечта на отец Иван беше да изгради православен манастир, в който да служи. Дядо Дометиан казваше: „Гордеем се с него. Радвам се, че имаме такъв служител, който изпълнява словото Божие - нахрани гладния и се грижи като баща за всички хора, останали без дом.“
Да почива в мир, отец Иван, благодарим за добрината и всеотдайността му.
