... Продължавам да ставам свидетел на разтърсващи констелации и ми прави впечатление как освен на представителите полето „говори“ много осезаемо и на водещия. Той някак знае кога нещо не е в ред. Пред представител на нечий апатичен прадядо той слага легнал човек, който представлява убит от него човек. Мъжът изведнъж се свива в болезнени конвулсии на вина. Така пожелалият констелация разбира за скрито убийство назад в рода. А Румен предлага думи, които потомъкът да изрече към своя предтеча – „Това е между теб и живота, а не между мен и теб“ – често душата ни тежи, понеже на невидимо ниво наказваме самите себе си за чужда постъпка. А това може да доведе тежки последици, защото от съпричастност към жертвите някои се отказват от живота. Това се случва, когато например някой решава да не се оперира, да не взема лекарства, да не се лекува и без да го знае, избира да умре и да остане солидарен с пострадали назад в рода.
След въпросната констелация водещият разяснява: „Ако съдим и обвиняваме, създаваме повече вълни в залива. Не можем да сме съдници на родителите си и на предците си. Няма как да сме на хубаво и леко място, защото така не сме по течението на реката на живота. Цената на това е, че реката минава под нас и не подхранва нас и нашите деца. Затова връзките са такава огромна тема и са обречени – няма как да намерим връзка и любов, да имаме нормално семейство, ако не сме застанали на мястото си в родовата си система“.
Но как да се отвържем от ужасяващите неща, които някой наш предтеча е извършил? Според работата в констелациите начинът не е да се правим, че това не се е случило и че човека никога не го е имало. Нужно е да видим, че някой е там, в системата, и да го признаем като донор на живот, и както ни припомня констелаторът „От тези хора ти си взел дара на живота си и всичко останало са подробности“.
Докато върви констелация, в която се вижда как млада жена прави всичко, за да получи одобрението на майка си, Румен се обръща към всички ни с: „Родителите ни не ни виждат като нас самите, а като героя от техния филм, който няма общо с нас. Ако пуснем желанието да ги разбираме и те нас, ще ни олекне много. И не се стремим да им прощаваме (защото тогава пак се правим на по-велики от тях, което обърква реда), а се стремим да ги приемем. Да им бъдем признателни за онова, което са могли да ни дадат, а онова, което не са, да го потърсим отвън. Те не могат да ни дадат всичко, от което имаме нужда. Но можем да сме сигурни, че са ни дали всичко, което са имали за нас спрямо своето положение и своите лични заплитания“.
… Нещо наистина ме тласка напред. Вятърът сякаш наистина полъхва през косите ми. Носи нещо старо и познато, истински усещам, че зад гърба ми стои цял род – живи и мъртви, убивани, влюбени, безразсъдни, гонени, забравени, помнени. Боже, никога не съм си представяла колко са много! И толкова силни... Гладували, оставали сами, прострелвани, всички са оцелели с цената на всичко и са предали живота напред. За да ме има мен…
Това е част от водещата тема на брой 11/2025 г. на Списание 8, посветена на семейните констелации.
В него ще намерите и задълбочено интервю с Румен Янкулов.
В него ще намерите и задълбочено интервю с Румен Янкулов.
Купете броя тук
Не пропускайте и събитието ни „Списание 8 НА ЖИВО: Свещената нишка на рода“, което ще се проведе на 6 декември в Пловдив
Гледайте участието на Румен Янкулов в предаването ни LIVE в 8 със Списание 8
