снимка: iStock
Насилието срещу жени остава една от най-упоритите и все още неглижирани кризи в областта на човешките права в света. Напредъкът за решаването на световния проблем през последните две десетилетия е почти незабележим. Това се казва в доклад, публикуван на сайта на Световната здравна организация (СЗО), а данните в него са от 2023 г.
25 ноември е обявен от ООН за Международен ден за премахване на насилието срещу жените. Датата не е избрана случайно – на този ден през 1961 г. са жестоко убити трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република, по заповед на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.
Почти 1 на всеки 3 жени – около 840 милиона по света – са преживели насилие от партньора си или сексуално насилие през живота си. Тази цифра остава почти непроменена от 2000 г. насам. Само през последните 12 месеца 316 милиона жени (11% от женското население на планетата над 15 г. ) са били подложени на физическо или сексуално насилие от интимен партньор. 0,2 процента е годишният спад в статистическите параметри на това грозно явление, сочат данните от доклада на СЗО. Тази година официалният документ прави оценка и на случаите със сексуално насилие от някой, който не е партньор на пострадалите жени. 263 милиона жени са преживели сексуално насилие не от партньора си. Този показател е доста занижен, тъй като заради стигма и страх, много жени никога не споделят за изнасилването си, се казва в доклада.
„Насилието срещу жени е една от най-старите и най-разпространени несправедливости в човечеството, но въпреки това срещу нея се предприемат най-малко действия“, каза д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО. „Нито едно общество не може да се нарече справедливо, безопасно или здраво, докато половината от населението живее в страх. Прекратяването на това насилие не е само въпрос на политика. Това е въпрос на достойнство, равенство и човешки права. Зад всяка статистика стои жена или момиче, чийто живот е бил завинаги променен. Овластяването на жените и момичетата не е по избор, то е предпоставка за мир, развитие и здраве. По-безопасен свят за жените е по-добър свят за всички.“
Жените, подложени на насилие, са изправени пред нежелани бременности, пред по-висок риск от заразяване с предавани по полов път инфекции и депресия. Услугите за сексуално и репродуктивно здраве са важна отправна точка за пострадалите, за да получат висококачествената грижа, от която се нуждаят, се казва в доклада на СЗО. Според данните насилието срещу жени започва рано и рисковете продължават през целия живот. Например, само през последните 12 месеца 12,5 милиона тийнейджърки на възраст 15-19 години, или 16%, са преживели физическо и/или сексуално насилие от интимен партньор.
Океания (без Австралия и Нова Зеландия) отчита 38% разпространение на насилие от страна на интимен партньор през последната година – повече от 3 пъти световната средна стойност от 11%.
От СЗО подчертават, че изнасилванията остават без последствия за извършителите сред маргинализирани групи като коренни жени, мигранти, жени с увреждания, общности, които остават извън статистиката.
За пример на добра държавна политика срещу насилието е дадена Камбоджа. Там е изготвен национален проект, който ще актуализира законодателството в частта за домашното насилие, ще подобри предоставянето на услуги и достъп до помощ на пострадалите, и ще използва дигитални решения в училищата и общностите за насърчаване на превенцията, особено сред юноши. Сериозни финансови планове за действие срещу насилието над жени имат и в Либерия, Тринидад и Тобаго и Уганда.
От СЗО препоръчват на правителствата да разширят програмите за превенция, да укрепват здравните, правните и социалните услуги, ориентирани към пострадалите, да инвестират в създаване на системи за данни, за да достигнат до най-рисковите групи.
„Насилието срещу жени нанася дълбоки и трайни вреди, които засягат техния живот, здраве и достойнство. За мнозина насилието се засилва от дискриминация на база бедност, увреждане и други фактори, което ги излага на още по-висок риск. Опустошителният цикъл на насилие често се разпространява в семействата и общностите и през поколенията. Данните рисуват мрачна картина на цената на бездействието. Това трябва да се промени сега.“ Това е мнението на Диене Кейта, изпълнителен директор на UNFPA.
Данните сочат, че много жени за първи път преживяват насилие от партньор, когато са още тийнейджъри. И много деца израстват, гледайки как майките им биват бутани, удряни или унижавани – насилието е част от ежедневието. Ключът е да се прекъсне този модел на насилие срещу жени и момичета, казва изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.
