Снимка: Тиаго Бандейра, Unsplash
Защо продължавате да избирате „грешния“ човек – дори и да разбирате всичко в главата си?
При семейните сценарии изборът на партньор е точката, в която осъзнаването и елементарната логика спират да работят.
Много хора се обръщат към психолог или психотерапевт с чувство за вътрешна безизходица. Те четат психологическа литература, наясно са с типовете личности и видовете недействащи семейства, разбират травмите си и могат логично да обяснят защо миналите им връзки са били разрушителни. И въпреки това в един момент отново се оказват в подобна динамика.
Това предизвиква объркване и те си задават основателния въпрос: „Ако разбирам защо се случва това, защо не мога да направя избор, който е различен от досегашните?“.
Отговорът рядко се крие в съзнателния избор. Той се крие в семейния сценарий – това, което е научено много преди първите решения и думи.
„Нормалните“ и не съвсем нормални връзки
Защо някои хора не виждат разлика между двете или пък наричат нормални недействащите си връзки, или пък смятат, че нормалните са скучни?
Психиката не избира това, което е полезно. Тя избира това, което е познато. Ако най-съкровените детски стремежи за близост в семейството са били свързани с тревожност, очакване, напрежение, студенина или нуждата да се спечели любов, именно този фон се регистрира като „връзка“. Дори и да е болезнена, защото това са познатите чувства, свързани с понятието интимност.
Следователно, един стабилен, спокоен партньор може да не предизвиква чувство за сигурност, а скука, тревожност или чувство за отчуждение. Напротив, един емоционално недостъпен, взискателен или нестабилен партньор може да бъде привлекателен и да раздуха искрите на влюбеност до отчаяна страстна любов. Това не е някаква психическа грешка или отклонение, а следствие от ранните настройки на нервната система.
Системната терапия отдавна описва как хората често възпроизвеждат не конкретни събития, а динамиката на семейството си. Някои несъзнателно повтарят съдбата на майка си – приспособяват се, остават в неравностойни отношения. Други възпроизвеждат бащиния си род – избягват интимност, оттеглят се в работа или контрол. Някои се опитват да поправят семейната си история, като избират партньор, с когото вярват, че нещата ще се развият по различен начин. Но сценарият не се пренаписва насила. Той се възпроизвежда автоматично – чрез тялото, реакциите и ролите.
Самодиагностика
Ето какво можете да направите самостоятелно, ако желаете да се потопите по-надълбочко в душата си и да осветите като с прожектор най-тъмните ви болезнени места, които досега не сте искали да видите. Тази практика не променя сценария, но ви помага да определите неговата входна точка.
Помислете за трима души, с които сте имали значими за вас взаимоотношения, изпитвали сте към тях дълбоки чувства. Не анализирайте поведението им и не ги съдете. Отговорете само на един въпрос: „Какво усещах в тялото си, когато се намирах в близост до този човек?“. Напрежение или отпускане? Нужда да спечеля вниманието им или чувство за равенство, тревожност или стабилност, напрежение или спокойствие?
След това си задайте втория и последен въпрос: „Кога и при какви обстоятелства усещах същите чувства в семейството ми като дете?“ Не търсете правилния отговор. Важното е разпознаването, а не обяснението.
В този момент мнозина се опитват да стигнат до заключение, рационално да пренапишат историята, да се убедят да изберат начин, различен от предишния. Но в този случай обикновено нищо не се променя. Защото семейният сценарий не живее в мисли, а в телесни реакции, в автоматични роли, в това, което се задейства по-бързо от анализа. И докато тази система не бъде разпозната и обработена, изборите ще се връщат по познатия път отново и отново.
В последващата индивидуална работа с психолог не търсете някого, когото да обвините или да пренапишете миналото си. Специалистът ще ви научи да разпознавате и да работите с телесните реакции по време на интимност, предписаната роля, която човек заема във взаимоотношенията, родовите лоялности и задръжки. Заедно ще откриете момента, в който губите вашата самодостатъчност.
И именно в този момент теорията остава на втори план и вие правите своя истински избор. Осъзнаването ни помага да разберем защо всичко е станало по начина, по който е станало. Но промяната започва, когато сценарият престане да контролира тялото, реакциите и изборите.
Ако чувствате, че разпознавате себе си в горните редове, това не е покана да се поправите, а възможност да спрете да повтаряте това, което някога е било единственият начин за оцеляване.
Шамил Фаталиев, психолог
