Снимка: Закари Кадолф, Unsplash
Да бъдеш дете на нарцистични родители е едно от най-мъчителните и травмиращи преживявания, които човек може да понесе. Растеш на бойното поле като по време на война. Последствията от преживяното в детството ти ще останат с теб дълго, преследвайки те чак до зряла възраст. Това пише в своята книга „Възрастни деца на нарцисисти“ Шахида Араби. Тя извежда седем действия и бездействия, характерни за порасналите деца на нарцистични родители и които в повечето случаи са следствие от общуването с тях.
Извинявате се по-често отколкото е необходимо, дори когато не е нужно
Децата на нарцистични родители развиват навика лесно да се извиняват – просто заради собственото си оцеляване. Това е така, защото родителите им са им втълпили мисълта, че са бреме. Това важи особено за жените жертви, които са научени да угаждат на хората, да им служат безрезервно и да се съгласяват с всичко, дори с непоносимото. Отнема време, за да се отучите от този модел на поведение и да се извинявате само за истински обиди, а не за някаква предполагаема тежест или уж нанесени щети, които са такива само в главата ви.
Преди да почнете да се извинявате, запитайте се: „Аз ли причиних това?“ Ако отговорът е не, вместо „простете“, можете да „изразите съжаление“, че обстоятелствата са се развили по начина, по който са се развили. Но ако не сте лично отговорни, няма причина да се извинявате. И ако случилото се е по нечия друга вина, оставете го да понесе последствията – свалете тази тежест от плещите си.
Трудно казвате „не“, защото това може да разстрои другите
Като деца вие сте били научени да се подчинявате на нездравословните си родители, дори за сметка на собственото си здраве и основни нужди. Били сте наказвани, ако сте отказвали да изпълните техните искания. Казването на „да“ е било необходимо условие за оцеляване за едно безпомощно дете, което е правело всичко по силите си, за да избегне отхвърляне или изоставяне от родителите си.
Сега, като възрастни, думата „не“ става неразделна част от вашите здравословни лични граници. В началото обаче самата мисъл за отказ може да е ужасяваща. За да преодолеете това, трябва да разберете защо се страхувате да кажете „не“. Да се подготвите за всички потенциални последици. И да си позволите да издържите няколко неудобни мигове, като твърдо отстоявате това, което вярвате, че е правилно. Всеки ден се питайте: „Защо правя това: за да угодя на някого друг или защото го искам?“
Съмнявате се във възприятието си за действителността и не се доверявате на усещанията си
Въпреки че по природа сте силно чувствителни и интуитивни, голяма част от живота си сте били подлагани на критики от страна на насилниците си, които са ви убеждавали в противното. Често подценявате собствените си и инстинкти, като едновременно с това прекалено наблягате на удобството на другите. Това може да ви доведе до много опасни ситуации - нараняващи приятелства или близки взаимоотношения, неблагоприятна работна среда или съмнителни бизнес сделки.
Като деца на нарцистични родители, вие сте склонни да давате предимство на страданието и мъката на другите пред своите лични. Запомнете - имате пълното право да съдите нечии постъпки и действия, ако този някой се държи като пълен глупак. И не, извършеното от него няма нищо общо с вас, но говори много за него като личност.
Постоянно следите какво мислят другите за вас и пренебрегвате вашето лично мнение
Израснали в хаотична и нестабилна среда, естествено е да се страхувате от обстоятелства, в които предстои промяна. Винаги сте нащрек, винаги в очакване нещо да се промени. Постоянно се чувствате несигурни и се безпокоите за най-близките си връзки. Нямате представа какво мислят другите за вас, затова се опитвате да си възвърнете контрола, като наблюдавате всяка стъпка, всеки обрат във взаимоотношенията си.
В този случай най-умното нещо, което можете да направите, е да отстъпите крачка назад и да преосмислите отношенията си с хората, в които толкова отчаяно се вкопчвате. Може да се окаже че те не са достойни дори да седите на една маса с тях. Заслужават ли си усилията и енергията, които изразходвате за тях?
Забравяме, че имаме право да не харесваме някого, да разрешаваме сблъсъци, да се съпротивляваме или дори просто да признаем, че някой няма място в обкръжението ни и можем да го пуснем да си отиде.
Улавяте и най-малките знаци за недоволство или опасност от изоставяне
Децата на нарцистични родители са постоянно нащрек, обръщайки голямо внимание на най-малките промени в израженията на лицето, жестовете и интонациите, които намекват за недоволство от поведението им или заплаха от изоставяне. Като деца те е трябвало да предугаждат и да се справят с внезапните промени в настроението на близките си. Те е трябвало да знаят кога ще се случи следващият изблик на ярост от страна на родителите им или какво могат да „направят“, за да избегнат наказание.
Сега вече като зряла личност вие интуитивно разбирате подбудите, които ръководят действията на другите, както и истинските им чувства. Вие сте умели в откриването на фините промени в усещанията на друг човек. Този интуитивен дар може да се използва при ориентиране в социалните взаимодействия, но може да бъде и бреме. Понякога тази свръхбдителност ви пречи да прекъснете връзка с неподходящ за вас човек и, обратно - да ви накара да се обсебвате от това да му угодите. Избягвайте да се съсредточавате твърде много върху тревожните промени.
Не бързате да изграждате доверителни взаимоотношения
Като дете сте били тормозени - емоционално и може би физически. Възрастните са се възползвали от вашата доверчива природа и това се е случвало отново и отново. Не е чудно, че ви е толкова трудно да се свързвате с хората, да допускате другите във вашия свят. Това не означава, че нещо не е наред с вас – това е просто доказателство за травматичното ви преживяване.
В много случаи е полезно да забавите темпото и да не бързате да се доверявате на първия срещнат. Вече сте наясно, че съществуват емоционални хищници, които биха могли да се възползват от вашата доброта. Може да минат месеци, преди да решите да се разкриете пред някого. Забелязвайки червените флагове, ставате свръхбдителни. Важно е да разберете, че доверието се печели – и най-вече трябва да се научите да се доверявате на себе си.
Връзката ви е проблемна, потискате напълно болката и яростта или пък им позволявате да ви завладеят напълно
Постоянното чувствително безсилие е вашето заучено бягство. Внушили са ви, че чувствата ви са безсмислени или че те ви правят „по-нисши“. Научили са ви да потискате гнева си и да притъпявате болката и негодуванието си. Ако не осъзнаете това, има опасност да прекарате целия си живот, дълбоко потискайки истинските си усещания. Сега е време да се самообучите да обработвате, направлявате и лекувате вълненията си в момента, в който възникнат.
Важно е да се научите да се защитавате градивно – това е особено важно за деца на нарцистични родители, израснали в дом, където никой не се е застъпвал за техните интереси.
