Снимка: НАСА, Wikimedia Commons
Това, което хората често не осъзнават, е, че да - на физическо ниво ние сме много малки.
Но всеки човек представлява искра от едно универсално съзнание, без което дори нямаше да я има Вселената.
Защото, за да я има Вселената, трябва да има възприемащо съзнание. Дори тази стая не би съществувала като стая, ако не бяхме тук, за да я възприемаме. Иначе какво е масата, цветето? Просто атоми и молекули, разпръснати в огромно пространство. 99,99% празно пространство и няколко частици, които се носят в него. Това разказа преди дни пред своята аудитория Екхарт Толе - един от големите учители на нашето време.
Това още не е „стая“. Но когато се появим ние, започваме да тълкуваме тези атоми и молекули - и така създаваме стаята.
Възприятието на Вселената е творчески акт - акт на единното съзнание, което действа чрез нас и след това изживява себе си като „свят“. Удивително е.
Като съзнание ти имаш безкрайна значимост. Ти си израз на универсалното съзнание, което лежи в основата на сетивно възприеманата Вселена.
Разбира се, съвременната наука - която всъщност знае много малко за ума - ще ти каже друго. Не им вярвай много, когато говорят, че разбират ума. Ние дори не знаем какво е мисъл. Никой не знае.
Каква е връзката между материалния мозък и съзнанието? Това е големият въпрос.
Основният научен възглед е, че съзнанието е страничен продукт на мозъчната химия - каквото и да значи това. Или че атомите и молекулите, които изграждат мозъка, „произвеждат“ съзнание. Това е широко разпространено убеждение, макар и вече да има учени, които започват да се съмняват, че съзнанието е просто продукт на материята.
А ние дори не знаем какво е мисъл. Има ли тя материално съществуване? Състои ли се от атоми или молекули? Никой не знае.
Ако те попитам:
„Спомняш ли си как изглеждаше холът, когато беше на 10 години?“
Повечето хора могат да го „посетят“ в ума си. И аз мога. Но къде беше тази хол преди да ти задам въпроса? Съществуваше ли някъде като комбинация от някакви „молекули на спомена“, които просто са чакали да бъдат припомнени? Това е само един пример от милионите спомени, които носиш.
Съществуват ли тези спомени физически или принадлежат на нещо, което изобщо не е материално?
Може би мозъкът е просто приемник на съзнание — както радиото приема музика. Радиото не създава музиката, но ти позволява да я чуеш. Ако радиото се счупи, музиката не изчезва — изчезва само конкретното й проявление.
По същия начин - ако сега тухла падне върху главата ми, аз ще спра да говоря. Но съзнанието, което поражда думите, не е засегнато. Просто мозъкът вече няма да може да функционира като приемник и да изразява това съзнание чрез реч.
