снимки Георги Лазаров
Едва ли има човек, който да не е гледал поне един негов клип. Владислав Радославов, или „Точно
с Влади“, както е по-познат в интернет, от няколко години променя смисъла на социалните медии със своите видеа. В тях, разхождайки се по столичните улици, той спира възрастни хора, останали без подслон и средства. И им помага. Често в рамките на едноминутно клипче Влади не само разказва човешка история, но и предиз-
виква зрителя, свикнал безцелно да прелиства в Инстаграм.
Така доброволческото начинание, което той започва да снима преди няколко години, постепенно прераства във фондация „Точно с Влади“. Благодарение на „добрите хора“, както той нарича всички, които се включват, средствата за бездомните нарастват, а доброто дело расте.
Влади е роден преди 33 години в столичния квартал „Надежда“. И дори това сякаш е символично. Защото, макар някога да е мечтаел за света на професионалния футбол, съдбата му е отредила друг път – да дарява надежда на онези, които са останали без нея.
– Влади, видеата ти са изключително известни в социалните мрежи. Как започна всичко?
– Още от ранна детска възраст помагам с каквото мога – първо вкъщи и на близките си, после на
съучениците и съотборниците. Когато навърших 18 години и започнах да работя, разширих тази подкрепа и към непознати хора. В социалните мрежи първоначално публикувах видеа, в които играех футбол с хора по улиците – някои от тях пееха, други танцуваха или свиреха на различни инструменти. Всеки получаваше символична награда от мен. В моментите, когато си подавах топката с възрастни хора или с хора в нужда и виждах искрата в очите им, че са забелязани и подкрепени – тогава насочих вниманието си основно към нуждаещи се хора и животни.
– Как намираш тези хора? Разкажи ни някоя история.
– Постоянно съм сред хората. Когато мога, излизам по улиците – предимно в София, но и в други градове. Вярвам, че истинската помощ започва с личния контакт. Подкрепата, която оказвам заедно с добри хора, е различна и съобразена с конкретните нужди на всеки човек. Всяка история я пазя в сърцето си.
Наскоро помогнахме на човек, който дълго време беше живял навън без подслон. Заедно с хората, които даряват на фондацията, му осигурихме средства, закупихме дрехи и успяхме да го настаним в кризисен център. Изключително мил човек – с чисто и добро сърце.
– Как от доброволческо начинание делото ти се превърна във фондация?
– Всичко се случи по естествен път. С времето каузата започна да расте. Разбрах го, когато все повече хора започнаха да ми пишат с желание и те да се включат. Така реших да разширя делото, като го превърна във фондация.
– Следиш ли какво се случва с тези хора, след като получат даренията?
– Разбира се. За мен е изключително важно подкрепата към тези хора да не бъде еднократен жест, а да продължи в дългосрочен план. Старая се да поддържам връзка с тях и след оказаната помощ, за да проследя как се развива положението им и дали имат нужда от допълнителна подкрепа, за да могат отново да стъпят стабилно на краката си. На някои от тези хора помагаме с парични средства, на други намираме домове – настаняваме ги в кризисни центрове или в домове за възрастни.
– Как подбираш местата, на които да ги търсиш?
– В момента обикалям различни места из страната, но основната ми дейност е съсредоточена предимно в София. За съжаление, не успявам да пътувам толкова често, колкото ми се иска, тъй като имам и постоянна работа, която изисква време и ангажираност. Въпреки това искрено се надявам в бъдеще да имамвъзможност да бъда много по-често и в други градове и села в България. Искам да достигам до нуждаещи се – независимо къде се намират – и заедно с добри хора да им подаваме ръка и да им даваме шанс за ново начало.
– Имаш ли притеснение да не бъдеш подведен? В странен свят живеем и подобни случаи не са изключени…
– Нямам подобен страх или притеснение. Вярвам, че подадената ръка към човек в нужда трябва да бъде от сърце и без условия. Как отсрещният ще приеме помощта и дали ще направи всичко възможно да я използва правилно, е негов личен избор и отговорност.
Прочтеохте статията „Момчето с топката, което помага на бездомници“ на Божила Симова, която е част от част от брой 5/2026 на Списание 8. Останалите материали от броя разгледайте тук.