снимка: iStock
Отрицателното мислене може да ускори процесите на стареене, сочат множество проучвания от последните години. Постоянният стрес и устойчивият песимизъм се свързват с по-неблагоприятни процеси на клетъчно възстановяване, включително с по-слаба защита на ДНК.
Нервната ни система „обработва“ самокритиката, самобичуването и тревожните мисли като сигнал за заплаха. Химическите отговори в тялото ни са подобни на тези, които възникват при истинска опасност. Когато това се случва често, отговора на стрес може да стане хроничен и да натовари неимоверно организма.
Психолозите постоянно ни съветват да развием на по-уравновесено мислене и по-състрадателно отношение към себе си, вместо постоянно да недоволстваме от себе си, действията или бездействията си.
Ето две прости упражнения, основани на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), които могат да се прилагат в ежедневието.
- Когато се уловите в безмилостна самокритичност („Аз съм неспособен“), задайте си въпроса: „Какви са фактите?“
Например: „Закъснях за среща“ е истина. „Аз съм безполезен и безотговорен човек“ е тежка оценка. Самото разграничаване между истина и оценка често намалява емоционалната сила на мисълта.
- Друг подход е да се запитате: „Как бих говорил с близък човек в същата ситуация?“
Ако вътрешният ви глас звучи грубо и обвинително, вероятно не бихте използвали същия тон към приятел. Опитайте да преобразувате мисълта по по-подкрепящ начин, например: „Допуснах грешка, но това се случва. Мога да разбера как да я поправя.“
Важно е да се има предвид, че повтарящата се самокритика създава устойчиви мисловни навици. Промяната им изисква време и съзнателно усилие. В началото може да изглежда, че нищо не се променя - това е естествена част от процеса.
Добро начало е да изберете едно от упражненията и да го прилагате всеки път, когато забележите отрицателен вътрешен разговор, дори само веднъж дневно.
Психичното състояние влияе на начина, по който човек действа, взема решения и изгражда отношения. Не става дума за „магическо“ мислене, а за това, че по-правдивия и уравновесен вътрешен диалог подпомага приспособяването и благополучието.
