Депресия, прегаряне, тревожност, отчаяние, нервен срив - много са състоянията, в които човек губи желание за живот или загубва посоката. Психолози и психотерапевти работят със своите пациенти и клиенти, когато проблемите вече са се появили. Ново проучване предлага различен подход - да се открият предупредителните признаци по-рано, преди човек да достигне до сериозна вътрешна криза.
Авторът на изследването Антонис Хаципанагиоту създава модел, наречен нарича „Уравнението на достатъчността“. Според него психическата устойчивост на всеки зависи от пет важни условия, които трябва да са в относително равновесие.
Първото е начинът, по който човек преживява стреса. Не всеки стрес е вреден. Някои предизвикателства ни подтикват и ни карат да израстваме, вместо да ни изтощават и да ни довеждат до грохване.
Второто е усещането, че постигаме достатъчно в живота си. Не става дума непременно за големи успехи, а за чувството, че вървим напред и усилията ни дават плод.
Третото условие е ходът на живота. След време на напрежение човек се нуждае от почивка, възстановяване и осмисляне на преживяното. Ако важните събития и натоварвания се струпват без прекъсване, животът започва да изглежда безреден и лишен от смисъл.
Четвъртото условие е съответствието между човека и средата му. С други думи, доколко мястото, хората и начинът на живот около нас са в съзвучие с нашите ценности и убеждения. Ако непрекъснато се чувстваме „не на мястото си“, това може да подкопае психическата ни устойчивост.
Петото е способността да си представяме желано бъдеще и да виждаме път към него. Когато човек не може да си представи по-добро утре или не вижда как да го достигне, опасността да изгуби своя вътрешен подтик и чувството за смисъл нараства.
Според автора на проучването, публикувано в nature.com, тези пет елемента действат като защита. Когато са налице, човек запазва чувството си за посока и жизненост. Когато няколко от тях отслабнат едновременно, може да започне постепенно отдръпване от живота и загуба на смисъл.
За да провери виждането си, Хаципанагиоту първо прави малко начално проучване с 44 души. След това включва 250 участници от различни възрасти и страни. Те отговарят на въпроси за начина, по който се справят с трудностите, удовлетворени ли са от живота си, чувстват ли връзка с обкръжението си и мечтаят ли за бъдещето. Оказало се, че при разглеждане на петте възлови условия, изведени от автора на проучването, може да се прецени дали човек е психически устойчив или е на прага на депресия или нервен срив.
Обикновено това не става за една нощ, нито внезапно като следствие от тежко преживяване в живота. И причината почти никога не е само една. Трудностите се трупат, човек не им обръща внимание, казва си всеки път, че ще се стегне и някак ще се справи сам. И така, докато дойде мигът на рухването. Най-честата последна капка, след която настъпва сривът, е съчетанието от продължителен стрес, чувство на отчуждение, липса на радост и невъзможност да се види по-добро бъдеще.
Психическата ни устойчивост не зависи само от това дали сме щастливи или тъжни в даден миг. Тя е плод на по-дълбоко равновесие между предизвикателствата, постиженията, почивката, чувството за принадлежност и надеждата за бъдещето. Когато тези елементи са в съзвучие, човек по-лесно запазва смисъла и посоката на битието.
