Депресията засяга над 322 милиона души по целия свят по данни на Световната здравна организация. Всичко, което лекарите могат да направят в тази ситуация, е да предпишат антидепресанти. Те помагат, но според статистиката, след известно време един на всеки двама души се нуждае от лечение отново. Това разказва в сайта си Михаил Лайтман - професор по онтология и теория на познанието, доктор по философия, магистър по биокибернетика, член на Световния съвет на мъдростта (Word Wisdom Council) и ръководител на Ари институт (ARI) – независима организация с нестопанска цел, занимаваща се с научна и образователна дейност. Той е и основател на Международната академия по кабала.
Според Лайтман депресията - това всъщност е следствието от нашите неосъществени желания, а човек няма нищо друго освен желанията си. Ако желанията са изпълнени - той изпитва радост. Ако са частично изпълнени, той изпитва състояние на умерено неудовлетворение, което е състоянието, в което сме свикнали постоянно да живеем.
„Какво правим в такива случаи? Опитваме се да притъпим това неудовлетворение: гледаме филми, футбол, някои пият хапчета и употребяват наркотици - и по този начин някак си се държим на повърхността. Но има депресивни състояния, при които усещаме празнота – черна, зейнала празнота в себе си. Тогава не чувстваме никакво удовлетворение днес и не виждаме никакви признаци, че то ще настъпи за нас в бъдеще. Това е наистина тежко състояние.
[...] Обикновеният човек е обсебен от забавления, храна, секс, семейство, богатство, слава, знания. Измислили сме всичко това, за да можем по някакъв начин да забравим за себе си и да оцелеем в този живот. Но когато всичко е погълнато в мрак, настъпва тежка депресия - човек е готов дори да умре, само и само да се измъкне от тази смазваща тежест. Някои си казват: „По-добре смърт, отколкото такъв живот“.
Хората преживяват толкова тежко тези състояния, защото когато сме в депресия си задаваме въпроси: „Защо ми е даден този живот? Какъв е смисълът?“ И тогава започва сериозното търсене.
Ако най-важното е просто да се наспиш, да се нахраниш обилно или да се позабавляваш - това не е търсене на смисъл. Животът ти вече е подвластен на естествените желания на така нареченото животинско ниво. Но когато човек престане да се задоволява само с удовлетворяването на тези потребности, той започва да търси не просто удоволствие, а истинския смисъл. И това е желание на ниво Човешко Същество.
[...]
Целият ни живот преминава в преследване на всяко възможно удоволствие, което по същество е бягство от страданието. В края на краищата, чувството за неудовлетворено желание е изключително неприятно, затова се опитваме да се отървем от него възможно най-бързо. То е движещата сила зад всички наши постижения и открития. Всички те са възникнали под натиска на страданието - от неосъщественото желание да придобиваме, да учим, да разбираме.
Така е било през цялата история. Но днес започваме да чувстваме, че всички тези постижения не са донесли желаните резултати и не са ни направили щастливи. Въпреки цялото изобилие, което имаме, все още чувстваме, че нещо ни липсва. Чувстваме, че това което имаме е твърде оскъдно, че изпадаме в депресия.
[...]
Липсва ни смисълът на живота. Липсва ни отговорът на въпроса: „Защо живеем?“ За да намерим отговора на този въпрос, ни е дадена науката Кабала. Тя обяснява, че нашият свят е просто трамплин, от който трябва да се оттласнем и да се издигнем до следващото измерение.
Няма да бъдем пренесени в някакъв друг свят: това измерение по никакъв начин не е свързано с пространството или времето. То съществува вътре в нас. Влизаме в него, като продължаваме да живеем както винаги - със семейството, работата и ежедневието. Но едновременно с това започваме да преживяваме един по-висш свят.
Творецът ни се разкрива до степента на нашето подобие на Него. Той е един, добър и създател на доброто. И ако се обединим в братска любов и станем едно, се стараем да бъдем като Него. И тогава Той ни изпълва не с дребните удоволствия на този свят, а с безкрайна, вечна и безкрайна наслада.
Нещо повече, колкото по-висока е степента ни на сходство с Твореца, ние придобиваме повече от Неговата сила и благодат, тоест, издигаме се до Неговото ниво. И това е истинският смисъл на нашия живот - да станем подобни на Твореца до степен на пълно единство с Него. Заедно и поотделно. Тогава дори спомен за депресия няма да остане.“
Източник: michaellaitman.com
