От княжеския двор на Велики Преслав до днешен ден са стигнали две златни съкровища с накити и монети - Малкото и Голямото златно съкровище.
Голямото или Преславското съкровищеТо е открито преди 40 години – над 120 златни накити и монети в дървено сандъче със сребърни обкови, скрито в каменната пещ в едно от жилищата на ранносредновековно селище на Дервишката река, през един хълм от градските порти на Преслав. Златото се датира от 9-10 век, но има и някои по-ранни предмети, които вероятно са били наследени.
Византийските монети дават основание укриването на съкровището да се отнесе в средата на 10 век и да се свърже с опустошаването на Преслав от киевския княз Светослав през 969 г. или превземането на града от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. Но би могло и да е откраднато и след това укрито.
Състои се предимно от женски накити. Има предположения, че може да е част от сватбения дар на царица Мария за сватбата ѝ с българския цар Петър. Мария е внучка на византийския император Роман Лакапин и със сигурност е дошла в България с богати дарове. Някои от бижутата - като златната диадема и огърлица, са уникални екземпляри и участват в най-важните византийски изложби по света.
Златна друстранна огърлица. Огърлицата се смята за връх в средновековното златарство. Тя е изработена от 227 г злато, емайл, аметисти, кристали и перли. Съставена е от лента с два вида панели и три реда пандативи. Централният панел е с изображение на Богородица Оранта. Втората огърлица се състои от три златни медальона с украса от перли, изумруди, виолетово-червеникави камъни (светли рубини и гранати).
Централна апликация на царската диадема. Повечето изследователи я определят като женска, но тя би могла да е и царска корона, като се има пред вид изображението на централния панел - “Възнесение на Александър Македонски”. Владетелят е в колесница и в ръцете си държи копия с примамка за двата грифона, които я теглят. През ранното средновековие този иконографски сюжет се свързва преди всичко с идеята за образа на идеалния владетел, а фантастичните зверове са пазители на различни части от сакралното пространство на теократичната империя. В петте запазени плочки на диадемата има грифони – митични създания между лъв и орел, и сенмурви – кучета-птици.
Обиците (наушниците) определено са женски накит, най-вероятно на византийската принцеса. Върху една от обиците са изобразени едновременно паун - знак за аристократическия произход на жените във Византия, и ловни кучета - символ на силата и могъществото на владетеля.
Малкото преславско съкровище
Преславска керамика
Тя също е част от съкровищницата на града. Белоглинената рисувана керамика е едно то най-големите достижения на средновековното българско изкуство във Втората българска столица. Във връзка с изграждането на новите дворцови и храмови постройки възникват ателиетата, специализирани в производството на керамични детайли за външна и вътрешна украса. В същите работилници се изработват икони и луксозни трапезни съдове.
Преславската рисувана керамика е феномен, чийто корени се проследяват в изкуството на Близкия Изток.
Рисуваната керамика е използвана в интериорната украса под формата на пана върху стените, облицовка на цокли, корнизи и архиволти, рамки на врати и прозорци. Далеч по-разпространени са били рисуваните икони. Един такъв шедьовър е иконата на св. Теодор.
Епиграфски надписи
Епиграфските надписи и графити с глаголическо и кирилско писмо. След надписите върху крепостните стени особен интерес представлява надписът, който се свързва с брата на цар Петър - Иван , който е затворен след несполучливия заговор, организиран от него. Той гласи “Грешният Ян е писал това седейки в тъмница”.
Надгробен надпис на Анна, за която се смята, че е една от дъщерите на княз Борис.
Оловни печати на Симеон
През 893 година в Преслав започва да функционира владетелската канцелария. Ежедневно в нея са се изписвали многобройни законодателни актове, административни разпоредби, дарствени грамоти и послания, изпращани и получавани от чужди владетели. От това всекидневие почти нищо не е достигнало до нас в оригиналния си вид. Единствените автентични материални паметници, стигнали до нас, са печатите, с които се скрепявал документа. Значението на печата е същото, както и днес - потвърждава законността на документа или кореспонденцията. Но освен това чрез печата владетелят се е афиширал и пред своите поданици. При ограничените пропагандни възможности през средните векове по този начин поданиците са могли да видят своя владетел - как изглежда, какви инсигнии носи и какъв титул притежава.