изображение: iStock
Живеем във времена на високи технологии и невероятни научни открития. Времена, в които всеки е привидно свободен, мечтите са постижими, а несправедливостта и тиранията са понятия от миналото. А дали е така? Нима не виждаме всеки ден по улиците хора, изоставени от семейства, държава и общество? Нима не слушаме за деца, тормозени в училище, защото са различни? Нима не познаваме възрастни хора, живеещи на границата с мизерията? Нима не знаем, че има хора, които са експлоатирани за труда си и които са беззащитни да променят съдбата си? Нима всеки от нас не познава някой жертва на домашно насилия или друга форма на агресия? Откакто историята съществува, силните са имали надмощие над слабите. Така е в природата, така е и при нас. Но в днешните модерни и либерални времена, не е ли редно някой да се смили и над тях? Да им се подаде ръка да се изправят поне мъничко и да погледнат света с други очи.
Да, осъзнаваме, че проблемите на нашето общество са многобройни, заплетени, подвластни на политическа обстановка, времевия период и географската ширина. Да, знаем, че решението им е сложно, че ще отнеме време, енергия, много пот и сълзи. Да, наясно сме, че ще има разочарования и провали. Но нека всеки избере своята кауза, нека не извъртаме очи, когато видим някоя несправедливост. Нека не бъдем невежи, нека не живеем дните си с апатия и незаинтересованост. Нека не се задоволяваме със статуквото и старите практики. Не е въпросът просто да повтаряме клишета и изтъркани думи. Редно е да бъдем граждани в целия смисъл на думата – да забелязваме, да мислим и да изискваме.