Твоят космос

Змия пази златното съкровище от Свещари

Археологът Диана Гергова разкрива още тайни за ми(с)тичната змия, които ще намерите в новия брой на Списание 8

Змия пази златното съкровище от Свещари
Проф. д.и.н. Диана Гергова е сред най-изтъкнатите археолози траколози у нас. Завършва История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес. Автор е на няколко книги и над 200 научни статии.
Проф. Гергова е дългогодишен ръководител на разкопките в Националния резерват „Сборяново“. Именно там през ноември 2012 г. тя открива забележителното Златно съкровище от Свещари: златни накити и аксесоари с общо тегло над 1800 гр. Предметите са изработени с изключително майсторство и чувство за красота. Сред тях има пищно украсена диадема, четири златни гривни, пръстен с изображение на Ерос, както и елементи  от конска сбруя, сред които начелник със скулптирана  конска глава, многобройни  апликации със скулптирани глави на богини, Предметите са били увити в златотъкан плат, нишки от който също са открити при разкопките. Златните дарове са били в дървено съндъче, положено в короната на вековен дъб, до който се е намирала гробницата на прочут гетски владетел от втората половина на 4 в. пр. Хр. , най- вероятно  Котела – съюзник на Филип II Македонски и негов тъст - дал дъщеря си Меда за следваща съпруга на Филип след майката на Александър - Олимпиада. Всичко това – гробницата, дървото и самото съндъче със златното съкровище – е било затрупано чрез поредица от насипвания, за да се оформи самата могила като забележително ритуално съоръжение без аналог по нашите земи. За самата археоложка това е едно от най-ценните и важни открития, изстрадано и чакано в продължение на цели двадесет години. По собствените й думи съкровището от Свещари напомня на мита за аргонавтите, според който златното руно също е било в короната на дърво и охранявано от змей. При златото от Свещари пък присъства змия, и то не митична, а съвсем реална, като при това се появява на два пъти – една необикновена случка, която и до днес остава обгърната в тайнственост. Привлечени от змийската следа, помолихме проф. Гергова да ни разкаже повече.


Диана Гергова: Моето преживяване е много странно. Ако искаш да измислиш такава история, не можеш да я измислиш, но тя се случва наистина. Беше през 2012 година, на 6 ноември. Това беше една много щастлива година за мен, в която всички бяха с мене: и боговете, и хората, животните. Моята мечта – да довърша проучването на Голямата Свещарска могила, която още наричаха Омуртагова, защото се предполагаше, че е  може би  е  могилата, спомената в Омуртаговата колона от църквата Св. Мъченици във В. Търново започваше да се сбъдва. Бях започнала да работя по нея преди 20 години, но поради липса на средства се налагаше да работим с прекъсвания. И чак през есента на 2012 с помощта на г-н Симеон Пешов, президентът на Гравболгарстрой, получих  достатъчно мощна техника, с която за кратко време да стигна до центъра на могилата и да проверя нейната стратиграфия. Могилата е висока около 20 метра и трябваше да копаем доста. Копаехме под наклон, защото това е голяма височина, не можеш да копаеш вертикално – ще се срине.

На втория ден от разкопките машината продължи да навлиза навътре в насипа. Аз  наблюдавах от върха на могилата какво се случва долу. Тогава страдах от дископатия и едвам успях да легна по корем (смее се). И изведнъж виждам отдолу, от основата на терена, че към мене почва да се движи една змия. Ама тя определено пълзеше към мене. Нямаше  съмнение в това. И аз както лежах, си казвам: „Тя че идва при мене, идва. Тука в района май отровни змии няма. Ако е отровна, ще ме спасят, щото селото е на две крачки и има хора около мене. Да стана да бягам – не мога, защото съм полусхваната”. И реших да я изчакам. Освен това аз не съм агресивен човек и не мога да си представя, че ще убия змия или каквото и да е. Но и нямах друг изход. Реших да чакам и да видя какво ще стане…

И змията стигна буквално на половин метър от мен. Погледнахме се, след което тя се шмугна и избяга в храстите. А аз в този момент вече се разтреперих (смее се). Осъзнах какво се е случило. Защото дотогава бях  мобилизирана. Събрах сили, станах, спуснах се долу при багериста… Те бяха двама: шофьорът на самосвала и багеристът. И викам: „Змия!”. А те: „Какви змии, те вече трябва да спят”. Това е 6 ноември. Не знам каква беше, а и едва ли бих я разграничила. И това беше.
А докато копаеха, високо в профила се очерта едно светло петно. И те казват: „Какво е това светло петно?” Обясних: „То трябва да се почисти по-внимателно, но първо ще направим снимки на профила”. И на другата сутрин, към осем и половина – девет, минаваме с уреда покрай този профил, където е петното. Аз накарах багериста да държи латата, направихме снимки и се връщаме обратно. И изведнъж аз виждам долу на земята златни предмети. И сега, втори път се разтреперих, понеже много добре знам, че теренът е чист. Няма петно, няма очертания нито на гробница, нито на яма – нищо! Откъде е това?! Беше голям шок! Защото ти наблюдаваш, гледаш и изведнъж – не можеш да разбереш откъде са тези злата! А те са се появили буквално 20 минути, след като ние сме минали оттам! И аз поглеждам нагоре и виждам, че те падат от това петно.

Събрахме малкото  предмети и казвам на багериста: „Качи ме на кофата, за да видя!” Защото то е на 4 метра височина, не е на нивото на терена. Кофата ме издигна и погледнах: една кухина, в която е пълно със златни предмети! И то вече пак няма време да се разтреперваш, трябва да се мобилизираш. Аз се обадих на Симеон Пешов, той се обади на Цветан Цветанов, който беше вътрешен министър. Обадих се на моя докторант Явор, който копаеше при Шумен. Казвам: „Взимаш инструменти и идваш тука, като минаваш през полицията и им казваш да ми изпратят охрана”. Звъня в инспектората в Министерството на културата. Пак късмет! Оказа се, че инспекторатът проверява местния музей и е на 3 км. от мене.

И когато се събрахме вече всичките, дадоха ми една голяма алуминиева стълба. И аз,  много схваната и с болки, казах на моя помощник: „Качи се, Яворе, и махни там онази буца”. Имаше една голяма буца, която беше в средата на голямата кухина. Той се качи горе и изведнъж каза: „Не мога!” „Защо не можеш?” „Тука – вика – има змия”. И слезе. Тогава другият ни колега, инспекторът Кирил Апостолов  каза: „Мене не ме е страх от змии”. И се качи на стълбата, хвана змията за опашката и я издърпа. И аз имам една снимка точно как той дърпа тази змия. И всички казват: „Абе какъв е тоя бастун? Какъв е тоя бастун?!”  (След консултация с херпетолога Ангел Дюгмеджиев (вж. Интервю с него в Списание 8, бр. 10/2018 г.) се установи, че змията от снимката е голям стрелец. Тя е от рода на смоковете и е най-дългата змия у нас: може да достигне над 2 м. – бел. авт.)

Кирчо я хвърли на земята и тя си отиде. Успях да я фотографирам.  Аз бях много впечатлена, че тази змия се е качила на четириметров вертикален склон. Тя дори и отгоре да е минала, тогава пък трябва да се спусне надолу по една вертикална стена. И тогава всъщност си дадох сметка, че тя е била там, когато ние сме минали покрай профила. Вероятно усещайки, че има хора, тя се е раздвижила и тогава  e избутала част от  златните предмети, които  започнали да падат. Нямам друго обяснение. Всичко стана за 20 минути. Как може да минеш, да няма нищо и след 20 минути да паднат предметите? Не е имало нито земетресение, нито каквото и да е друго…

Това е историята за змията. Не мога да твърдя дали е била една и съща, или не. Но тогава си мислех колко странни неща ми се случиха… Аз не съм мечтаела за злато. Аз съм археолог и за мене беше важно да реша едно предизвикателство. Да разбера загадката на един паметник. И след толкова чакане изведнъж нещата се обърнаха. Идва човек, който ни помага с техника. Идва някаква змия, която аз не съм прогонила, не съм била агресивна с нея. И тя буквално бута пред нас, избутва част от златните предмети. За мене това не беше просто стечение на обстоятелствата. Сякаш съдбата беше казала, че след 20 години мъки и огорчения е  време нещо да се случи… А всички,  с които съм споделила, че е имало змия при златото, казват: „Ами да, змиите са пазители на съкровища!”

ВБ: Да, това и във фолклора го има.
ДГ: Има го във фолклора, но аз го видях пред себе си.
ВБ: Само че змията не ви е изгонила, а сякаш ви е помогнала.
ДГ: Тя ми помогна, да. За мен това е загадка. Този насип беше под наклон, около 10-15 метра. И змията пълзеше право към мене. Не знам дали искаше да ми каже нещо… Но това е някаква енергия, която ни е обединила всички за една кауза.
А аз отворих след това да видя какво пише за змиите. Освен че са пазителки на златото, освен че са стопани, но се оказа че има и едно поверие: „ако срещнеш змия, ще има промяна в живота ти”. Аз го извадих от интернет, разбира се, понеже не съм фолклорист, нито зоолог (смее се). И ми стана много интересно, защото някак си за мен се оказа вярно. В моя живот тогава се случиха толкова много странни неща и змията беше част от всичко. Много удовлетворение ми даде тази змия.

„Срам – огънят, изгарящ греха в душата на човека” Твоят космос

„Срам – огънят, изгарящ греха в душата на човека”

Дете с аутизъм дава невероятни обяснения за света

Там знаят езика на змиите (ВИДЕО) Твоят космос

Там знаят езика на змиите (ВИДЕО)

В с. Добърско героите от темата на броя на Списание 8 "Змията - между светлината и мрака" не се страхуват от опасното влечуго, общуват си с него и дори пророкуват бъдещето

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон Твоят космос

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон

Ултрамаратонецът завърши успешно последното си предизвикателство – атлетът бяга 55 часа без прекъсване в центъра на Пловдив

Излезе новият брой на Списание 8 Твоят космос

Излезе новият брой на Списание 8

Дано вие изпитате това удоволствие при четенето му, с което ние го създавахме!

Срамота е, че по света има толкова много работа Твоят космос

Срамота е, че по света има толкова много работа

Уилям Фокнър - два пъти носител на „Пулицър” и Нобелов лауреат за честността, мечтите и таланта

Певицата Смиляна Захариева постигна невероятните 143.8 децибела! Твоят космос

Певицата Смиляна Захариева постигна невероятните 143.8 децибела!

Тежките изисквания на Гинес не отказаха българката с най-мощния глас

Чуйте новата песен на Веси Бонева! Твоят космос

Чуйте новата песен на Веси Бонева!

В „Моят Зов” чаровната певица за пореден път смесва удачно поп с родни фолклорни мотиви

На 12 октомври в София започва курс по Паневритмия Твоят космос

На 12 октомври в София започва курс по Паневритмия

Присъединете се с цел самоусъвършенстване и доизграждане на вашите добродетели

Гениалният сър Артър Конан Дойл: „Моята аксиома е, че малките неща са абсолютно Твоят космос

Гениалният сър Артър Конан Дойл: „Моята аксиома е, че малките неща са абсолютно най-важните

Сър Артър Конан Дойл е един от най-гениалните писатели, а неговият детектив Шерлок Холмс – един от най-пълнокръвните и вечни герои

Не знаеш какво е загуба, ако не си обичал друг повече от себе си... Твоят космос

Не знаеш какво е загуба, ако не си обичал друг повече от себе си...

Уроците на психотерапевта Шон от „Добрият Уил Хънтинг“

Честит национален празник! Твоят космос

Честит национален празник!

На 22 септември, 1908 г., във великотърновската църква „Св. четиридесет мъченици” е провъзгласена независимостта на България

Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече!” Твоят космос

Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече!"

Днес се навършват 175 години от рождението на Георги Бенковски и нека си спомним за този велик българин