Твоят космос

Змия пази златното съкровище от Свещари

Археологът Диана Гергова разкрива още тайни за ми(с)тичната змия, които ще намерите в новия брой на Списание 8

Змия пази златното съкровище от Свещари
Проф. д.и.н. Диана Гергова е сред най-изтъкнатите археолози траколози у нас. Завършва История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес. Автор е на няколко книги и над 200 научни статии.
Проф. Гергова е дългогодишен ръководител на разкопките в Националния резерват „Сборяново“. Именно там през ноември 2012 г. тя открива забележителното Златно съкровище от Свещари: златни накити и аксесоари с общо тегло над 1800 гр. Предметите са изработени с изключително майсторство и чувство за красота. Сред тях има пищно украсена диадема, четири златни гривни, пръстен с изображение на Ерос, както и елементи  от конска сбруя, сред които начелник със скулптирана  конска глава, многобройни  апликации със скулптирани глави на богини, Предметите са били увити в златотъкан плат, нишки от който също са открити при разкопките. Златните дарове са били в дървено съндъче, положено в короната на вековен дъб, до който се е намирала гробницата на прочут гетски владетел от втората половина на 4 в. пр. Хр. , най- вероятно  Котела – съюзник на Филип II Македонски и негов тъст - дал дъщеря си Меда за следваща съпруга на Филип след майката на Александър - Олимпиада. Всичко това – гробницата, дървото и самото съндъче със златното съкровище – е било затрупано чрез поредица от насипвания, за да се оформи самата могила като забележително ритуално съоръжение без аналог по нашите земи. За самата археоложка това е едно от най-ценните и важни открития, изстрадано и чакано в продължение на цели двадесет години. По собствените й думи съкровището от Свещари напомня на мита за аргонавтите, според който златното руно също е било в короната на дърво и охранявано от змей. При златото от Свещари пък присъства змия, и то не митична, а съвсем реална, като при това се появява на два пъти – една необикновена случка, която и до днес остава обгърната в тайнственост. Привлечени от змийската следа, помолихме проф. Гергова да ни разкаже повече.


Диана Гергова: Моето преживяване е много странно. Ако искаш да измислиш такава история, не можеш да я измислиш, но тя се случва наистина. Беше през 2012 година, на 6 ноември. Това беше една много щастлива година за мен, в която всички бяха с мене: и боговете, и хората, животните. Моята мечта – да довърша проучването на Голямата Свещарска могила, която още наричаха Омуртагова, защото се предполагаше, че е  може би  е  могилата, спомената в Омуртаговата колона от църквата Св. Мъченици във В. Търново започваше да се сбъдва. Бях започнала да работя по нея преди 20 години, но поради липса на средства се налагаше да работим с прекъсвания. И чак през есента на 2012 с помощта на г-н Симеон Пешов, президентът на Гравболгарстрой, получих  достатъчно мощна техника, с която за кратко време да стигна до центъра на могилата и да проверя нейната стратиграфия. Могилата е висока около 20 метра и трябваше да копаем доста. Копаехме под наклон, защото това е голяма височина, не можеш да копаеш вертикално – ще се срине.

На втория ден от разкопките машината продължи да навлиза навътре в насипа. Аз  наблюдавах от върха на могилата какво се случва долу. Тогава страдах от дископатия и едвам успях да легна по корем (смее се). И изведнъж виждам отдолу, от основата на терена, че към мене почва да се движи една змия. Ама тя определено пълзеше към мене. Нямаше  съмнение в това. И аз както лежах, си казвам: „Тя че идва при мене, идва. Тука в района май отровни змии няма. Ако е отровна, ще ме спасят, щото селото е на две крачки и има хора около мене. Да стана да бягам – не мога, защото съм полусхваната”. И реших да я изчакам. Освен това аз не съм агресивен човек и не мога да си представя, че ще убия змия или каквото и да е. Но и нямах друг изход. Реших да чакам и да видя какво ще стане…

И змията стигна буквално на половин метър от мен. Погледнахме се, след което тя се шмугна и избяга в храстите. А аз в този момент вече се разтреперих (смее се). Осъзнах какво се е случило. Защото дотогава бях  мобилизирана. Събрах сили, станах, спуснах се долу при багериста… Те бяха двама: шофьорът на самосвала и багеристът. И викам: „Змия!”. А те: „Какви змии, те вече трябва да спят”. Това е 6 ноември. Не знам каква беше, а и едва ли бих я разграничила. И това беше.
А докато копаеха, високо в профила се очерта едно светло петно. И те казват: „Какво е това светло петно?” Обясних: „То трябва да се почисти по-внимателно, но първо ще направим снимки на профила”. И на другата сутрин, към осем и половина – девет, минаваме с уреда покрай този профил, където е петното. Аз накарах багериста да държи латата, направихме снимки и се връщаме обратно. И изведнъж аз виждам долу на земята златни предмети. И сега, втори път се разтреперих, понеже много добре знам, че теренът е чист. Няма петно, няма очертания нито на гробница, нито на яма – нищо! Откъде е това?! Беше голям шок! Защото ти наблюдаваш, гледаш и изведнъж – не можеш да разбереш откъде са тези злата! А те са се появили буквално 20 минути, след като ние сме минали оттам! И аз поглеждам нагоре и виждам, че те падат от това петно.

Събрахме малкото  предмети и казвам на багериста: „Качи ме на кофата, за да видя!” Защото то е на 4 метра височина, не е на нивото на терена. Кофата ме издигна и погледнах: една кухина, в която е пълно със златни предмети! И то вече пак няма време да се разтреперваш, трябва да се мобилизираш. Аз се обадих на Симеон Пешов, той се обади на Цветан Цветанов, който беше вътрешен министър. Обадих се на моя докторант Явор, който копаеше при Шумен. Казвам: „Взимаш инструменти и идваш тука, като минаваш през полицията и им казваш да ми изпратят охрана”. Звъня в инспектората в Министерството на културата. Пак късмет! Оказа се, че инспекторатът проверява местния музей и е на 3 км. от мене.

И когато се събрахме вече всичките, дадоха ми една голяма алуминиева стълба. И аз,  много схваната и с болки, казах на моя помощник: „Качи се, Яворе, и махни там онази буца”. Имаше една голяма буца, която беше в средата на голямата кухина. Той се качи горе и изведнъж каза: „Не мога!” „Защо не можеш?” „Тука – вика – има змия”. И слезе. Тогава другият ни колега, инспекторът Кирил Апостолов  каза: „Мене не ме е страх от змии”. И се качи на стълбата, хвана змията за опашката и я издърпа. И аз имам една снимка точно как той дърпа тази змия. И всички казват: „Абе какъв е тоя бастун? Какъв е тоя бастун?!”  (След консултация с херпетолога Ангел Дюгмеджиев (вж. Интервю с него в Списание 8, бр. 10/2018 г.) се установи, че змията от снимката е голям стрелец. Тя е от рода на смоковете и е най-дългата змия у нас: може да достигне над 2 м. – бел. авт.)

Кирчо я хвърли на земята и тя си отиде. Успях да я фотографирам.  Аз бях много впечатлена, че тази змия се е качила на четириметров вертикален склон. Тя дори и отгоре да е минала, тогава пък трябва да се спусне надолу по една вертикална стена. И тогава всъщност си дадох сметка, че тя е била там, когато ние сме минали покрай профила. Вероятно усещайки, че има хора, тя се е раздвижила и тогава  e избутала част от  златните предмети, които  започнали да падат. Нямам друго обяснение. Всичко стана за 20 минути. Как може да минеш, да няма нищо и след 20 минути да паднат предметите? Не е имало нито земетресение, нито каквото и да е друго…

Това е историята за змията. Не мога да твърдя дали е била една и съща, или не. Но тогава си мислех колко странни неща ми се случиха… Аз не съм мечтаела за злато. Аз съм археолог и за мене беше важно да реша едно предизвикателство. Да разбера загадката на един паметник. И след толкова чакане изведнъж нещата се обърнаха. Идва човек, който ни помага с техника. Идва някаква змия, която аз не съм прогонила, не съм била агресивна с нея. И тя буквално бута пред нас, избутва част от златните предмети. За мене това не беше просто стечение на обстоятелствата. Сякаш съдбата беше казала, че след 20 години мъки и огорчения е  време нещо да се случи… А всички,  с които съм споделила, че е имало змия при златото, казват: „Ами да, змиите са пазители на съкровища!”

ВБ: Да, това и във фолклора го има.
ДГ: Има го във фолклора, но аз го видях пред себе си.
ВБ: Само че змията не ви е изгонила, а сякаш ви е помогнала.
ДГ: Тя ми помогна, да. За мен това е загадка. Този насип беше под наклон, около 10-15 метра. И змията пълзеше право към мене. Не знам дали искаше да ми каже нещо… Но това е някаква енергия, която ни е обединила всички за една кауза.
А аз отворих след това да видя какво пише за змиите. Освен че са пазителки на златото, освен че са стопани, но се оказа че има и едно поверие: „ако срещнеш змия, ще има промяна в живота ти”. Аз го извадих от интернет, разбира се, понеже не съм фолклорист, нито зоолог (смее се). И ми стана много интересно, защото някак си за мен се оказа вярно. В моя живот тогава се случиха толкова много странни неща и змията беше част от всичко. Много удовлетворение ми даде тази змия.

Психологическият смъртник е загубил своите жизнени ориентири Твоят космос

Психологическият смъртник е загубил своите жизнени ориентири

Повече за понятието „тенденция към психологическа смърт"

Научете се как да освобождавате блокирани емоции Твоят космос

Научете се как да освобождавате блокирани емоции

Ръсел Фейнголд: Търсете мъдростта на сърцето

Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила Твоят космос

Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила

Знаменитият австрийски писател Стефан Цвайг за любовта и надеждата

Прочетете част от книгата на Харви Мартин „Тайните учения на спиритистите” Твоят космос

Прочетете част от книгата на Харви Мартин „Тайните учения на спиритистите”

Тя представя дръзко пътуване в един свят, твърде дълго пренебрегван от традиционната медицина

Песента-молитва, с която Махатма Ганди започвал всеки свой ден Твоят космос

Песента-молитва, с която Махатма Ганди започвал всеки свой ден

На 2 октомври в целият свят стартира Годината на Махатма Ганди, обявен за една от трите най-влиятелни личности на второто хилядолетие.

Създайте си навик да се радвате на провалите Твоят космос

Създайте си навик да се радвате на провалите

10 променящи реалността мисли на Вадим Зеланд

Определете върховната си цел Твоят космос

Определете върховната си цел

Предложения за щастие на д-р Лойд в 10 точки

Сергей Лазарев: Живей с любов, няма друга рецепта Твоят космос

Сергей Лазарев: Живей с любов, няма друга рецепта

За петте бариери към щастието разказва руският учен, основоположник на метода за лечение „Диагностика на кармата"

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря Твоят космос

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от "Приказка без край" на Михаил Енде

11.11.2018 г. - отваря се мощен енергиен портал! Твоят космос

11.11.2018 г. - отваря се мощен енергиен портал!

Днес се извършва промяна на кармичния код на всеки, който пожелае това

Албер Камю: Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота Твоят космос

Албер Камю: Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота

И никога няма да сте щастливи, ако продължавате да търсите отговора на въпроса какво е щастие

И тя се омъжила за илюзията, която той имал за майка си... Твоят космос

И тя се омъжила за илюзията, която той имал за майка си...

„Изтерзана“ е една от най-разпространените семейни игри, описана от Ерик Бърн

Мъченическата смърт не е краят, а едва началото Твоят космос

Мъченическата смърт не е краят, а едва началото

Министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита на 31 октомври 1984 г.

*