Улови мига

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)

След първото си спускане в Капана Фест нашият автор продължава своя пътепис

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)
След първото си спускане в Капана Фест нашият автор продължава своя пътепис, като сега неговото намерение е да вникне малко по-задълбочено в проблемите на фестивала. Един от въпросите, които мнозина си задават, е доколко това е място за оригинална изява на творци или по-скоро огромна кръчма, която се вие по тесните улички. Някои от възможните отговори намерете по-долу.



Идва време за поредната ми разходка из Капана Фест.
Пускам се първо покрай щандовете с авторски изделия. Леко предубеден съм, защото някои от артикулите са ми крайно неясни, да не говорим пък за тяхното ценообразуване. Има обаче интригуващи неща – всички са уникални, изработени от дърво, камък, стъкло. Впечатление ми прави стийм пънк щанда със спрелите часовници, както и този с триизмерните картички, при които при разгъване излиза например фин дървен кораб.



Иначе тук е Рая за жените – органични сапуни, биобалсами, сапуни с канела, както и дрехи.
Тълпа имаше и пред мъха, удачен за банята – коя ли жена може да му устои? Точно никоя, мисля си аз, докато съм втренчил поглед в една дама, която мери фланелка и се чудя дали не й е малка… След това кратко разсейване продължавам нататък.
Стигам до щанд, наречен Родова памет, посветен на генеалогията. Върху карта, произведена да наподобява пергамент, може да попълните имената и връзките на всички ваши роднини и предци. Задържам се за момент, докато на съседния щанд ми прави впечатление, че се предлагат от т. нар. „капани за сънища”. Подсмихвам се, че аз така или иначе лоши сънища нямам и продължавам нататък.



От близкия ъгъл дочувам съчетанието от тъпан и гайда,
пред които се е събрала огромна тълпа. Изпълнителите са млади хора, както и певицата им, чийто нежен глас се надпява с гайдата. До мен японец кима в такт, ухилен до ушите, който не крие възхищението си от чутото. В съседство дочувам реге и виждам няколко растафарианци, които се люлеят в такт с музиката. Винаги са ми били безинтересни, така че бързо ги подминавам и се насочвам към една от сцената, където свирят родните Jeremy?. През последните години те придобиха известност на родна почва и по принцип музиката им би трябвало да стои много на място именно в Капана Фест. На мен обаче са ми скучни и с усилия си проправям път през тълпата обратно.



Всичко друго, но не и скучни са украинците Somali Yacht Club
на следващата вечер – мантричните им рифове ме заливат един след друг и за миг съм склонен да не обръщам внимание на хората около мен, за които категорията „лично пространство” не съществува – уви, вечер в Капана Фест е така.

Следващата ми спирка е един огромен екран, където тече научно-фантастична анимация с леки хорър нюанси. Младежите са налягали по удобни матраци и напрегнато гледат екрана, все едно от това в момента зависи животът им. Аз сигурно  вече съм над тези неща и тръгвам за поредната бира. Докато чакам на опашката, виждам наблизо един от продавачите на винили и решавам, че е крайно време да си поговоря с някого от участниците.
„Продавам от първото издание на фестивала. – започва той с изморен глас. – Започнахме върху едни масички, сега сме под тези удобни шатри. Всяка година аудиторията се увеличава, но не и печалбата. Накупиха ли си хората, не знам… Даже някои от София се отказаха, защото не им е икономически изгодно.” Хм, това не е ли по-скоро проблем с бизнеса с плочи, отколкото на Капана Фест, решавам да задълбоча малко разговора. „Кафетата и ресторантите процъфтяват, не знам дали това е идеята въобще на Капана Фест. По всички улици има маси с ядене, пиене и живуркане. Имаше едни сръбски продавачи, които притежават един от най-големите магазини за плочи в Сърбия, отказаха се, защото един ден продали само една плоча!” Тоест ти защитаваш идеята, че Капана Фест е място, където повечето хора идват само да ядат и да пият? „Точно така. И това се увеличава с всяко следващо издание на фестивала. Като цяло културното ниво пада, познавам хора на изкуството, които се отказват да идват именно по тази причина. Виж вечер какво е по улиците – Содом и Гомор.”



Така… Няма какво да се лъжем – вечерта Капана Фест се превръща в една огромна кръчма. Алкохолът се лее като река, но за щастие липсват инциденти. Събрал доста впечатления, емоции и информация от всички участници, въобще добре подготвен, открадвам няколко минути от организатора Никола Сивков.

Започвам със задължителния въпрос колко хора се очакват на сегашното издание на феста. „Всяко едно издание надгражда предишното. – започва той. – Миналата имаше около 60 000 души общо човекопоток, сега ще бъдат поне 70 000.” Сещам се, че има изказвания от творци, които се оплакват, че се дава по-голяма изява на производителите на храни и напитки, не толкова на тези на изкуството. „Е, това лесно може да се види с просто око. – категоричен е в своето мнение Никола. – Авторският базар е 50 души, за храни е 16. Със сигурност най-голяма изява имат авторите – 6 арт инсталации, 4 изложби, 2 арт активации, игри, литературен базар. Храните спрямо изкуството и литературното съдържание на фестивала са много малък процент.”

Може би все пак хората бъркат самите участници в Капана с ресторантите и баровете, които принципно са си в Капана, мисля аз на глас и Никола е напълно съгласен: „Е, да, заведенията са си тук, ние нямаме общо с тях.”
Интересно ми е как ли става подборът на участниците във фестивала. „По еднакъв начин – спрямо артистичността на всеки от участниците. Дали е автор, или музикант, който наистина твори или са хора, които ползват готови неща, сътворени от някого друг. Такива не се допускат. Идеята е всичко да е авторско, всички сцени, галерии, инсталации. Относно групите – няма как да се извикат крайно известни банди, не само заради хонорара, но и поради чисто логистични причини. Ако има по известни групи, тъпканицата ще е толкова голяма, че може да има инциденти. Просто мястото налага своите ограничения.”



Хм, явно и мястото – с неговите посочени и видни за всички ограничения, е причината за немалко недоволни участници, на които им е отказано участие по една или друга причина. Май винаги ще има недоволни? „Няма как да няма. Някои решават точно сега, че искат да се включат – ама ние сега изкарваме много неща, не можем да вземем най-подходящите? Имам над 1300 запитвания за базара, а 50 места. Как да няма сърдене? С някои сме в приятелски отношения, но някои участват в 4 поредни издания, не може всеки път едни и същи артисти.”

Разделяме се с Никола, той трябва да работи, а аз не, потривам доволно с ръце и започвам да си пробивам път към изхода. От  едно заведение звучи як бийт и няколко младежи танцуват екзалтирано. На два метра от колоната е седнала една баба, която гледа в една точка – какво ли прави там, запитвам се, когато виждам как си тактува с единия крак, изпаднала в транс. Явно Капана не е само за млади хора, каквито преобладават.

И така – изводите са повече от ясни. Именно мястото е това, което дава възможност за творческа изява на артистите, но и то го ограничава. През деня Капана Фест е Арт, вечерта е Алкохол….

На тръгване в градската градина покрай мен пробягва и група атлети, начело с Красимир Георгиев, който тичаше 55 часа в града за една наистина прекрасна кауза. Стъпките и дишането им отекват в тишината на парка, която е разцепена от гласа на един охранител наблизо: „Абе кво се е затичал, ще земе да получи некъв инфаркт!” Какъв по-хубав и направо сюрреалистичен завършек на моите приключения в Пловдив…
От Беласица по-юбава нема Улови мига

От Беласица по-юбава нема

По билото на планината вървим заедно със събирача на върхове Атанас Скатов

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди Улови мига

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди

Кратко пътешествие, което отговаря на въпроса дали това място наистина е толкова магическо

СПОМЕН ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА - Невинна като детско своеволие Улови мига

СПОМЕН ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА - Невинна като детско своеволие

След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I) Улови мига

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)

Допреди десет години Капана е квартал, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 г., тук идват хиляди млади хора.

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна. Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна.

Залези и изгреви. Мишелови и счупени стъкла. Рибки и костенурки.

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2. Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2.

Тридневното ми пътешествие към Созопол се сля със стъпките на траките

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 1. Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 1.

Отдавна си мечтая да обикалям България без точен план. Имах 3 свободни дни, за да стигна от Якоруда до Созопол, преминавайки през най-дългия мост в България, че и отвъд него

Светът е книга Улови мига

Светът е книга

Минко Михайлов показва оранжевата планета от Лаос до Исландия...

Оттук до хоризонта Улови мига

Оттук до хоризонта

Тимоти Алън изоставил журналистиката, написал в Google „най-далечната страна“ и потеглил...

Крилати фрази Улови мига

Крилати фрази

Христо Пешев представя непознатите български видове и показва, че и пернатият свят има своето особено чувство за хумор

Нереална реалност Улови мига

Нереална реалност

Eвгени Динев улавя красотата на българската природа в спиращи дъха пейзажи

Кpасотата на подводния свят Улови мига

Кpасотата на подводния свят

Димитър Голодов ни кани на фоторазходка

Там, където си в постоянна будна медитация Улови мига

Там, където си в постоянна будна медитация

Едно вълшебно пътуване до Бали и към себе си

*