Лятото на Клиент 007

1. Има страхотни места из България – уникални природни дадености, места, направени с вкус и разбиране, за много и за малко пари.

2. Обслужването, обаче, хич го няма. Вместо с хляб, вода и „Добре дошли!”, те посрещат с „Имаш ли време да чакаш?”, „Няма места”, „Няма прясна риба, няма го това вино”. Вместо с комплимент от заведението те изпращат с объркана сметка – къде умишлено, къде от разсеяност. И не им пука. 

В единственото място, където наистина ми се прииска да седна, в ресторант „Античният кладенец” - созополския "Егур егур", преди да чуе въпроса ми „Има ли маса за след час?“, навъсен келнер просъска „Няма, не виждате ли". Все едно му поисках пари, за да ме нахрани...

3. Мръсно е. Не знам дали „Да изчистим България заедно" за 1 ден, е достатъчно - като чистене, като пример, като възпитание... По-скоро не е. Защото мнозина смятат за съвсем естествено и нормално да си свършат работата до пътеката на дюните и да си хвърлят мръсната хартия на същото място, да си оставят фасовете до чадъра на плажа, да си хвърлят бутилката до пясъчната лилия, да си зарежат ненужната хавлия там, където се разбиват вълните, да оставят кучето си да се изхожда на спокойствие по плажа... Защото някой друг ще почисти някога. 

4. Концесионерите на плажовете са алчни и незаинтересовани. Те са там, за да приберат 20-25-30 лв. за 1 чадър и 2 шезлонга, 5-8-10 лв. за паркинг-вход. А не, за да направят престоя ви незабравим, да ви обгрижат така, че да дойдете пак. И утре, и вдругиден, и другото лято.

1. Плаж Каваците - страшна мръсотия, все едно боклукчийски камион се е изсипал край пътеката, откъдето се влиза на плажа. Вход-паркинг, най-скъпите шезлонги – разбира се празни за сметка на свободната зона, където няма сантиметър между хавлиите. И никакъв опит да се приласкае туриста. Ни най-малък.

2. Баш Бар на плажа Градина - все така тъжно арестуван, както го оставихме през август. Ама пък е имало страшен купон за закриване на сезона – на плажа, разбрах.

И за да не ме обвините незаслужено в хейт, ще назова и чудните неща, които видяхме и които ни заредиха за цяла година. Повечето са прекрасни, въпреки хората.

1. Бегликташ - неземно творение. Човешко дело? Не изглежда така.

2. Плажът Аркутино, плажът Делфин при Велека с чудното изумрудено прозрачно море и ефирните вълни като кадифен воал. Плажът Перла. На Аркутино можеш да си направиш поръчката от бара с мобилно приложение. Похвално! Когато се намеси човешкият фактор, нещата може да се объркат, но все пак тенденцията е за адмирации.

4. Salty на Градина - вкусна храна, бързо обслужване, усмихнати хора. Същото мога да кажа и за барчето на плажа Делфин. Разбира се и в двете трудно се намира маса. Значи може. Някъде, където има хора със сърца, се получава.

5. Работилницата за веселите палачинки в Созопол. Всеки ден до 23 ч. пред барачката се вие опашка. От всякакви хора, дошли отвсякъде. Защо? Защото ентусиазиран екип от неуморни хора работи като за последно всяка минута. Измислили са си някакви свои вкусове и съчетания, общуват с клиентите, усмихват се. И магията се ражда. Палачинките им са по-скъпи от аналогични на други места из града. Но при тях има опашка, а другите скучаят. Обяснимо.

Аполония? „Фондацията“ отбеляза 75 г. на Кирил Маричков с концерт, Хилда попя кино с Теодосий и Васил Петров. Не се екзалтирах... Но пък в галериите на Созопол видях много неща, които искрено пожелах и на които спонтанно се възхитих.

Има атмосфера това място. Някаква странна амалгама от останки от соцвремената и негативите тип „Балкантурист", носталгични нотки от младостта и смокинов средиземноморски полъх от Гърция.

Разделих се с лятото, заредена със синьо безвремие, красиви пейзажи и скептицизъм за бъдещето на родния туризъм. Нещо трябва да се направи. Нещо трябва да се промени. Ние трябва да се променим. Да не бягаме. И да не се примиряване. А да изискваме. И у нас да е като по света.