Подкрепете ни!




Улови мигаАнелия Бъклова* / 11 септември 2019

Лятото на Клиент 007

Анелия Бъклова - репортер по душа и маркетолог по професия, дава оценка на предлагането в туризма

 
Започнах това лято да описвам преживяванията си по българското Черноморие във фeйсбук (#Client007), защото смятам, че ролята ни на клиенти на туристически услуги е ключова, ако искаме нещо да си промени. Защото бягството в Гърция, Турция и други екзотични места не е избор. А и ме подразни държавната кампания #Родното море не е демоде. Дълбоко в себе си тръгнах с надеждата, че ще опровергая собствените си убеждания и предразсъдъци. Уви, не ми се получи напълно. 
Ето впечатленията ми, които се потвърдиха, при закриването на сезона миналия уикенд.

1. Има страхотни места из България – уникални природни дадености, места, направени с вкус и разбиране, за много и за малко пари.
2. Обслужването, обаче, хич го няма. Вместо с хляб, вода и „Добре дошли!”, те посрещат с „Имаш ли време да чакаш?”, „Няма места”, „Няма прясна риба, няма го това вино”. Вместо с комплимент от заведението те изпращат с объркана сметка – къде умишлено, къде от разсеяност. И не им пука. 

Говорят на „ти“, гледат през теб…

В единственото място, където наистина ми се прииска да седна, в ресторант „Античният кладенец” - созополския "Егур егур", преди да чуе въпроса ми „Има ли маса за след час?“, навъсен келнер просъска „Няма, не виждате ли". Все едно му поисках пари, за да ме нахрани...
3. Мръсно е. Не знам дали „Да изчистим България заедно" за 1 ден, е достатъчно - като чистене, като пример, като възпитание... По-скоро не е. Защото мнозина смятат за съвсем естествено и нормално да си свършат работата до пътеката на дюните и да си хвърлят мръсната хартия на същото място, да си оставят фасовете до чадъра на плажа, да си хвърлят бутилката до пясъчната лилия, да си зарежат ненужната хавлия там, където се разбиват вълните, да оставят кучето си да се изхожда на спокойствие по плажа... Защото някой друг ще почисти някога. 

Не е естествено, не е възпитано и не е приемливо!

4. Концесионерите на плажовете са алчни и незаинтересовани. Те са там, за да приберат 20-25-30 лв. за 1 чадър и 2 шезлонга, 5-8-10 лв. за паркинг-вход. А не, за да направят престоя ви незабравим, да ви обгрижат така, че да дойдете пак. И утре, и вдругиден, и другото лято.

Големите ми разочарования:
1. Плаж Каваците - страшна мръсотия, все едно боклукчийски камион се е изсипал край пътеката, откъдето се влиза на плажа. Вход-паркинг, най-скъпите шезлонги – разбира се празни за сметка на свободната зона, където няма сантиметър между хавлиите. И никакъв опит да се приласкае туриста. Ни най-малък.
2. Баш Бар на плажа Градина - все така тъжно арестуван, както го оставихме през август. Ама пък е имало страшен купон за закриване на сезона – на плажа, разбрах.
И за да не ме обвините незаслужено в хейт, ще назова и чудните неща, които видяхме и които ни заредиха за цяла година. Повечето са прекрасни, въпреки хората.

Чудните неща, които видяхме:
1. Бегликташ - неземно творение. Човешко дело? Не изглежда така.


Бегликташ

Бегликташ

2. Плажът Аркутино, плажът Делфин при Велека с чудното изумрудено прозрачно море и ефирните вълни като кадифен воал. Плажът Перла. На Аркутино можеш да си направиш поръчката от бара с мобилно приложение. Похвално! Когато се намеси човешкият фактор, нещата може да се объркат, но все пак тенденцията е за адмирации.


Плажът „Перла"


Плажът „Делфин"


Плажът „Перла"

3. Марината на Созопол с приказния залез - всички нюанси на розово, лилаво и огнено.
4. Salty на Градина - вкусна храна, бързо обслужване, усмихнати хора. Същото мога да кажа и за барчето на плажа Делфин. Разбира се и в двете трудно се намира маса. Значи може. Някъде, където има хора със сърца, се получава.


"Градина" 

"Градина"
5. Работилницата за веселите палачинки в Созопол. Всеки ден до 23 ч. пред барачката се вие опашка. От всякакви хора, дошли отвсякъде. Защо? Защото ентусиазиран екип от неуморни хора работи като за последно всяка минута. Измислили са си някакви свои вкусове и съчетания, общуват с клиентите, усмихват се. И магията се ражда. Палачинките им са по-скъпи от аналогични на други места из града. Но при тях има опашка, а другите скучаят. Обяснимо.

Аполония? „Фондацията“ отбеляза 75 г. на Кирил Маричков с концерт, Хилда попя кино с Теодосий и Васил Петров. Не се екзалтирах... Но пък в галериите на Созопол видях много неща, които искрено пожелах и на които спонтанно се възхитих.


Созопол

Има атмосфера това място. Някаква странна амалгама от останки от соцвремената и негативите тип „Балкантурист", носталгични нотки от младостта и смокинов средиземноморски полъх от Гърция.

Разделих се с лятото, заредена със синьо безвремие, красиви пейзажи и скептицизъм за бъдещето на родния туризъм. Нещо трябва да се направи. Нещо трябва да се промени. Ние трябва да се променим. Да не бягаме. И да не се примиряване. А да изискваме. И у нас да е като по света.

Още по темата:

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Бог или дяволът? Улови мига

Бог или дяволът?

Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка Улови мига

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка

Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик Улови мига

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик

Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие Улови мига

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие

Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Капка сълза между две пустини Улови мига

Капка сълза между две пустини

Делтата на Окванаго - най-големият оазис на планетата

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото Улови мига

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото

Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове Улови мига

Монголия – страна на хора с лица на ветрове

И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика Улови мига

Водопадът – вечната музика

Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида Улови мига

Моята Антарктида

Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Село Кандован - кошери в скалите Улови мига

Село Кандован - кошери в скалите

Къщите му са построени в пещери, които са се образували от сгъстена вулканична пепел

Пеша из земите на Африка Улови мига

Пеша из земите на Африка

Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Шибам - „Пустинният Манхатън” Улови мига

Шибам - „Пустинният Манхатън”

Небостъргачи от кирпич се издигат в пустинята

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня Улови мига

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня

50 г. жителите му търгували с диаманти, сега в руините се снимат филми

Около света с по 5 лева на ден Улови мига

Около света с по 5 лева на ден

Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп