Подкрепете ни!




Улови мигаЙоана Стефанова / 12 май 2020

Пеша из земите на Африка

Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

 
„Осъзнах, че пътувам това пътуване за да стана всички и да живея живота на всички. Не пътувам за да бъда „аз-а“ си, да живея в хотели, да нося навиците си по света.
Пътувам, за да ям инджера всеки ден, да съм етиопецът, който си пълни вода със стара пластмасова туба от извора, за да спя в бараката на всеки африканец, легнал на пода сред бълхите, за да съм еритрейският бежанец, който няма къде да нощува, за да съм суданецът обвит в пясъчна буря, погълнат от пустинята, за да вдишвам горещия въздух на зловонните боклуци в домовете на египетските забалини, за да пия кафе насред червените пясъци като бедуина, за да съм сам в океана с плексигласова лодка, за да живея живота на всеки беден и богат, щастлив и мизерен. Пътувам без пари, за да не следвам прищевките си – моят избор е изборът на Вселената. Не искам да консумирам културите, а искам те да оформят сърцето ми и да оставят белези по мислите ми. Не искам да премина от точка А до точка Б в комфортен автобус, а искам пътят да премине през мен с всичките си тежести и неравности метър по метър, с неговите непосещавани от никого села, с праха си, с природата и дъждовете, с ослепителното си слънце, с умората и със специалните срещи. От точка А до точка Б лежи цяла една вселена, за която туристът никога не разбира.“
-    Откъс от тефтера на „Вълшебния керван“

Божи гроб, Йерусалим


















Божи гроб, Йерусалим



По следите на Христос

Този път пътуването на Маги, Цветин и новия им спътник и техен най-добър приятел – Жоро, започва от Тел Авив, столицата на Израел. Оставяйки се отново в ръцете на Провидението, те поемат по Христовите стъпки и то именно от родните галилейски земи на Иисус. Поклонническото пътешествие започва от родния град на Спасителя – Назарет, и преминава през най-голямото сладководно езеро на Израел - Галилейското.

На това вълшебно място, сгушено в долината на река Йордан, се смята, че Христос е ходил по вода и е нахранил 5000 души само с хляб и няколко риби. Изпълнени с чувства на удивление и благодарност, нашите пътешественици се запътват към Божи гроб в Йерусалим. И така приятелите от „Вълшебния керван“ вече са Хаджии. Но преживяното от тях е много повече от една титла. Маги ни разказва за силните чувства, които я връхлитат при посещението й на малкия вътрешен параклис, белязващ мястото, където Христос е възкръснал. Тя си спомня за тишината, която витаела в малката стаичка, и за тръпките, полазили по кожата й. „Такава силна емоция не може да бъде описана – споделя ни тя. – Кара те да затаиш дъх и предизвиква сълзи в очите“.

Щедростта на непознатите
Това, в което Маги е абсолютно сигурна, е, че хората, които срещнали по време на престоя си в Израел, били изключително щедри и гостоприемни. Въпреки че тримата приятели пътуват с огромни раници на гръб, съвсем не им се налагало да чакат дълго преди някоя кола да спре и да ги качи. Но добротата не стига дотам – често били канени на гости или пък черпени с някоя и друга вкусотия.

Но една специфична постъпка ще остане задълго в сърцата им. Точно преди да започнат с прехода си на Юдейската пустиня, били в спешно търсене на магазинче, откъдето да купят най-необходимите провизии. За жалост – неуспешно. Но както Вселената често ги спасява, така и този път им изпратила помощ. Намирали се в кибуц – селскостопанска комуна, където всичко е общо, а хората живеят като едно – заедно работят, заедно се хранят. След като помолили момчето на портала за насоки, то им отговорило с необичайно предложение. „Посочи ни къде има склад, пълен с плодове, зеленчуци, сокове, сирена, хляб и какво ли не – разказва развълнувано Маги. – След това ни каза просто да вземем от каквото си пожелаем и то колкото можем да носим със себе си. Дори не ни придружи“. Това доверие, което непознатия проявил към пътешествениците, им напомнило отново колко чуден и прекрасен е Животът, и колко доброта се крие у хората.

Отшелнически манастир в ПалестинаОтшелнически манастир в Палестина

Коледа с египетските монаси
След напускането на Израел, „Вълшебният керван“ прекосява границата на Палестина. А там попадат на древни отшелнически манастири. Сред безкрайната пустинна земя, тези храмове от зората на християнството образували красиви оазиси сред нищото. След това тримата продължават към Йордания, където прекарват едва седмица заради нетърпимия студ. Но дори и за това кратко време, те успяват да се нарадват на сякаш неземните червени пясъци на пустинята Уади Рум (в която за малко да се изгубят и да навлязат нелегално в Саудитска Арабия). След дълго вървене, пътешествениците достигат Синайския полуостров – вече са на египетски земи.

Пустинята Уади Рум, ЙорданияПустинята Уади Рум, Йордания

Пътят ги отвежда в православния манастир „Света Екатерина“, величествена постройка, защитена от висока каменна стена. Може би именно затова манастирът е сред най-дълго съществувалите без да бъде разрушен. До преди няколко десетилетия дори не е имало порта, а монасите били спускани с кош и въже. Пустинните ветрове носят през вековете на историята легендата за Мойсей и Десетте Божии заповеди, които Бог му поверил именно тук. В манастира се намира и втората най-голяма библиотека за ценни ръкописи (след Ватикана).

„В архивите видяхме древни ръкописи на глаголица – разказва ни Маги. – Беше уникално преживяване да зърнем и едни от първите ръкописи на Евангелието“. Като поклонници те имали право да прекарат 3 дена в манастира. И така тримата посрещнали Рождество Христово – на чужда земя, сред египетските монаси, но в крайна сметка човек носи в себе си всичката любов и вяра, нужни за създаването уют и топлина.

Пирамидите в ГизаПирамидите в Гиза

Богат, беден
С изгряването на Новата година пътешествениците тръгват по следите на виещата се като змия река Нил – тяхна вярна спътница за следващите 2 месеца. Въпреки многото военни пунктове и забраните на цивилни коли да превозват туристи, „Вълшебният керван“, спотайващ се в багажниците на тирове и камиони, достига чудесата на Египет – пирамидите и Долината на Царете. „Не сме очаквали, че ще усетим такава сила, извираща от тези грандиозни сгради“, спомня си Маги.

"Град на боклука", Кайро"Град на боклука", Кайро

Оттам се запътват към Кайро, столицата.
Приютява ги местен бизнесмен от заможно семейство копти (египетски християни). И така приятелите се озовават в огромен апартамент с викториански мебели като от приказките. След това главозамайващо преживяване, тримата бродят из улиците на „Градът на боклука“ – сметището на Кайро. Името веднага поражда картини на купища боклуци, мръсотия и непоносима миризма. Именно в такава обстановка живеят забалините – жителите на този квартал, които рециклират отпадъците на цялата столица, а и на околностите. Всеки ден се стоварват около 80 тона, които забалините разпределят и обработват, след което продават като вторични суровини и изкарват прехраната на себе си и семейството си. Всяка фамилия си има своята специална роля – едни поемат пластмасата, други претопяват метали, трети „простират“ картони.

Парти в "Града на боклука"



















Парти в "Града на боклука"


Въпреки че били искрено потресени от тази нечовешка гледка
, пътешествениците осъзнали нещо много важно. „Тези хора не бяха клошари, те носеха чисти дрехи и се гордееха, че именно те чистят Кайро – обяснява Маги. – Те са нормални хора, мечтаещи да дадат добро образование и хубав живот на децата си.“ Макар улиците и сградите да са заринати от боклуци, домовете на жителите са съвсем чисти и приветливи. Местен мъж кани „Вълшебния керван“ в дома си, където празнуват годежа на сестра му. Така сред вкусни ястия и бели денс (традиционен ориенталкси танц), пътешествениците прекарват нощта. Само за няколко дни те успяват да се докоснат до двете страни на монетата. Да видят блясъка на луксозния Египет, но и да усетят ритъма на жителите от „Градът на боклуците“.

На стоп през СахараНа стоп през Сахара

Щастието да си жив
След като прекосяват язовира Насър, пътешествениците казват „мархабан“ на Судан. Следвайки тънката ивица на Нил, те прекосяват необятната Сахара. По пътя си се радват на многобройните финикови палми, отрупани с фурми и стръкчета боб – основната храна на местните.

Един от превозите им е цистерна, превозваща гориво. Както се движат спокойно по пътя, изведнъж пред тях изкача стадо кози. Инстинктът на шофьора го кара да завърти рязко кормило и камионът излиза извън пътя сред бодливите акации и храсти. „Просто бяхме на косъм да се обърнем – припомня си случката Маги. – Но щом разбрахме, че сме добре, избухнахме в песни, танци и благодарности към Бога“. Едно от преживяванията, които са белязали пътешествениците, е наблюдаването на суфистка церемония. Под ритмичните удари на тъпана, суданци се въртели в кръг, скачали на един крак и възхвалявали Бога отново и отново и отново. Именно в тези моменти човек чувства как енергията тече в жилите му, как всички сме свързани с невидима нишка и как неочакваните мигове вълшебство ни зареждат за цял живот.


Етиопски пасторал
Последната държава, по чиито земи „Вълшебният керван“ разпъвал палатката си, е Етиопия. Това е втората държава, която приема християнството, и до ден днешен си има своя собствена църква. Хората имат силно страхопочитание към вярата си и затова никой от тях не смее да пристъпи в храма. „Те смятат, че само онзи, чиито сърце и живот са истински чисти, е достоен да влезе в църква – обяснява ни Маги. – Затова просто целуват земята пред сградата и там се кланят на Бога“.

Тук пътешествениците също срещат немалко трудности. Тъй като територията е пренаселена и навсякъде има местни жители, обитаващи своите колибки, Маги, Цветин и Жоро често се оказват атракцията на селото. Всеки се интересува какви са, как така си разпъват къщата за минути, а на всичкото отгоре си я носят и на гърба. За да намерят спокойствие, те правили лагера си някъде сред полетата. Но след като пет нощи подред палатките на тримата приятели били обградени от местните, въоръжени с мачете, брадви и дори калашници, те разбрали, че нещо трябва да се промени. Затова били принудени да научат езика – амхарски, и да молят да пренощуват на сигурно в двора на някое етиопско семейство.

И въпреки трудностите, пътешествениците с носталгия си спомнят за селата, в които електричеството и течащата вода били рядкост, а осветлението идвало от пламъка на свещта; селата, в които колибите били от глина и сламени покриви, а храната се приготвяла на огън. „Гостувахме на много семейства и разбрахме, че те са истински щастливи – с усмивка ни разказва Маги. – Живеят в хармония, обработват земите си, грижат се за добитъка си и това им е достатъчно“. Може би това ни дава повод да се замислим за нашите собствени възгледи. Може би не всичко е черно-бяло. И може би това, което ние наричаме бедност, за някои всъщност е истинското щастие.

Заради създалата се ситуация, „Вълшебният керван“ се завърна в България по-рано от очакваното. Сега те прекарват времето си в „пътуване към себе си“, както самите те споделят, и в разказване на чудните си истории на тези от нас, които са зажаднели за красота и вълшебство.

Още подробности за пътешествията на „Вълшебния керван“ и уникални снимки може да намерите в актуалния брой на Списание 8
Още за техните приключения четете в блога им: https://bgmagickervan.com/


 

Още по темата:

Капка сълза между две пустини Улови мига

Капка сълза между две пустини

Делтата на Окванаго - най-големият оазис на планетата

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото Улови мига

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото

Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове Улови мига

Монголия – страна на хора с лица на ветрове

И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика Улови мига

Водопадът – вечната музика

Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида Улови мига

Моята Антарктида

Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Около света с по 5 лева на ден Улови мига

Около света с по 5 лева на ден

Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“ Улови мига

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“

Фондация „Ела и Ти“ организира приключение, което всички участници ще запомнят завинаги

Скандинавска приказка Улови мига

Скандинавска приказка

Как да обиколите Копенхаген за три дни

Лятото на Клиент 007 Улови мига

Лятото на Клиент 007

Анелия Бъклова - репортер по душа и маркетолог по професия, дава оценка на предлагането в туризма

Лаос – спокоен и търпелив като будистки мъдрец Улови мига

Лаос – спокоен и търпелив като будистки мъдрец

Странни сватбени ритуали, мистериозни каменни делви и дъх на опиум върху 80 млн. неизбухнали бомби

През очите на орлите Улови мига

През очите на орлите

Вземи своя екшън партньор - камерата Go Pro Hero 7 с 5% отстъпка

На ръба на рафта Улови мига

На ръба на рафта

В буйните води на Сълзата на Европа

Новият T-Cross - кола, създадена за приключения Улови мига

Новият T-Cross - кола, създадена за приключения

Този път автомобилът на Volkswagen ни заведе в планината и спаси невинно животно

От Беласица по-юбава нема Улови мига

От Беласица по-юбава нема

По билото на планината вървим заедно със събирача на върхове Атанас Скатов

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди Улови мига

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди

Кратко пътешествие, което отговаря на въпроса дали това място наистина е толкова магическо

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II) Улови мига

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)

След първото си спускане в Капана Фест нашият автор продължава своя пътепис