Пеша из земите на Африка
Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Божи гроб, Йерусалим
Този път пътуването на Маги, Цветин и новия им спътник и техен най-добър приятел – Жоро, започва от Тел Авив, столицата на Израел. Оставяйки се отново в ръцете на Провидението, те поемат по Христовите стъпки и то именно от родните галилейски земи на Иисус. Поклонническото пътешествие започва от родния град на Спасителя – Назарет, и преминава през най-голямото сладководно езеро на Израел - Галилейското.
На това вълшебно място, сгушено в долината на река Йордан, се смята, че Христос е ходил по вода и е нахранил 5000 души само с хляб и няколко риби. Изпълнени с чувства на удивление и благодарност, нашите пътешественици се запътват към Божи гроб в Йерусалим. И така приятелите от „Вълшебния керван“ вече са Хаджии. Но преживяното от тях е много повече от една титла. Маги ни разказва за силните чувства, които я връхлитат при посещението й на малкия вътрешен параклис, белязващ мястото, където Христос е възкръснал. Тя си спомня за тишината, която витаела в малката стаичка, и за тръпките, полазили по кожата й. „Такава силна емоция не може да бъде описана – споделя ни тя. – Кара те да затаиш дъх и предизвиква сълзи в очите“.
Щедростта на непознатите
Това, в което Маги е абсолютно сигурна, е, че хората, които срещнали по време на престоя си в Израел, били изключително щедри и гостоприемни. Въпреки че тримата приятели пътуват с огромни раници на гръб, съвсем не им се налагало да чакат дълго преди някоя кола да спре и да ги качи. Но добротата не стига дотам – често били канени на гости или пък черпени с някоя и друга вкусотия.
Но една специфична постъпка ще остане задълго в сърцата им. Точно преди да започнат с прехода си на Юдейската пустиня, били в спешно търсене на магазинче, откъдето да купят най-необходимите провизии. За жалост – неуспешно. Но както Вселената често ги спасява, така и този път им изпратила помощ. Намирали се в кибуц – селскостопанска комуна, където всичко е общо, а хората живеят като едно – заедно работят, заедно се хранят. След като помолили момчето на портала за насоки, то им отговорило с необичайно предложение. „Посочи ни къде има склад, пълен с плодове, зеленчуци, сокове, сирена, хляб и какво ли не – разказва развълнувано Маги. – След това ни каза просто да вземем от каквото си пожелаем и то колкото можем да носим със себе си. Дори не ни придружи“. Това доверие, което непознатия проявил към пътешествениците, им напомнило отново колко чуден и прекрасен е Животът, и колко доброта се крие у хората.


Пътят ги отвежда в православния манастир „Света Екатерина“, величествена постройка, защитена от висока каменна стена. Може би именно затова манастирът е сред най-дълго съществувалите без да бъде разрушен. До преди няколко десетилетия дори не е имало порта, а монасите били спускани с кош и въже. Пустинните ветрове носят през вековете на историята легендата за Мойсей и Десетте Божии заповеди, които Бог му поверил именно тук. В манастира се намира и втората най-голяма библиотека за ценни ръкописи (след Ватикана).
„В архивите видяхме древни ръкописи на глаголица – разказва ни Маги. – Беше уникално преживяване да зърнем и едни от първите ръкописи на Евангелието“. Като поклонници те имали право да прекарат 3 дена в манастира. И така тримата посрещнали Рождество Христово – на чужда земя, сред египетските монаси, но в крайна сметка човек носи в себе си всичката любов и вяра, нужни за създаването уют и топлина.

Богат, беден

Оттам се запътват към Кайро, столицата. Приютява ги местен бизнесмен от заможно семейство копти (египетски християни). И така приятелите се озовават в огромен апартамент с викториански мебели като от приказките. След това главозамайващо преживяване, тримата бродят из улиците на „Градът на боклука“ – сметището на Кайро. Името веднага поражда картини на купища боклуци, мръсотия и непоносима миризма. Именно в такава обстановка живеят забалините – жителите на този квартал, които рециклират отпадъците на цялата столица, а и на околностите. Всеки ден се стоварват около 80 тона, които забалините разпределят и обработват, след което продават като вторични суровини и изкарват прехраната на себе си и семейството си. Всяка фамилия си има своята специална роля – едни поемат пластмасата, други претопяват метали, трети „простират“ картони.

Парти в "Града на боклука"
Въпреки че били искрено потресени от тази нечовешка гледка, пътешествениците осъзнали нещо много важно. „Тези хора не бяха клошари, те носеха чисти дрехи и се гордееха, че именно те чистят Кайро – обяснява Маги. – Те са нормални хора, мечтаещи да дадат добро образование и хубав живот на децата си.“ Макар улиците и сградите да са заринати от боклуци, домовете на жителите са съвсем чисти и приветливи. Местен мъж кани „Вълшебния керван“ в дома си, където празнуват годежа на сестра му. Така сред вкусни ястия и бели денс (традиционен ориенталкси танц), пътешествениците прекарват нощта. Само за няколко дни те успяват да се докоснат до двете страни на монетата. Да видят блясъка на луксозния Египет, но и да усетят ритъма на жителите от „Градът на боклуците“.

Един от превозите им е цистерна, превозваща гориво. Както се движат спокойно по пътя, изведнъж пред тях изкача стадо кози. Инстинктът на шофьора го кара да завърти рязко кормило и камионът излиза извън пътя сред бодливите акации и храсти. „Просто бяхме на косъм да се обърнем – припомня си случката Маги. – Но щом разбрахме, че сме добре, избухнахме в песни, танци и благодарности към Бога“. Едно от преживяванията, които са белязали пътешествениците, е наблюдаването на суфистка церемония. Под ритмичните удари на тъпана, суданци се въртели в кръг, скачали на един крак и възхвалявали Бога отново и отново и отново. Именно в тези моменти човек чувства как енергията тече в жилите му, как всички сме свързани с невидима нишка и как неочакваните мигове вълшебство ни зареждат за цял живот.
Тук пътешествениците също срещат немалко трудности. Тъй като територията е пренаселена и навсякъде има местни жители, обитаващи своите колибки, Маги, Цветин и Жоро често се оказват атракцията на селото. Всеки се интересува какви са, как така си разпъват къщата за минути, а на всичкото отгоре си я носят и на гърба. За да намерят спокойствие, те правили лагера си някъде сред полетата. Но след като пет нощи подред палатките на тримата приятели били обградени от местните, въоръжени с мачете, брадви и дори калашници, те разбрали, че нещо трябва да се промени. Затова били принудени да научат езика – амхарски, и да молят да пренощуват на сигурно в двора на някое етиопско семейство.
И въпреки трудностите, пътешествениците с носталгия си спомнят за селата, в които електричеството и течащата вода били рядкост, а осветлението идвало от пламъка на свещта; селата, в които колибите били от глина и сламени покриви, а храната се приготвяла на огън. „Гостувахме на много семейства и разбрахме, че те са истински щастливи – с усмивка ни разказва Маги. – Живеят в хармония, обработват земите си, грижат се за добитъка си и това им е достатъчно“. Може би това ни дава повод да се замислим за нашите собствени възгледи. Може би не всичко е черно-бяло. И може би това, което ние наричаме бедност, за някои всъщност е истинското щастие.
Заради създалата се ситуация, „Вълшебният керван“ се завърна в България по-рано от очакваното. Сега те прекарват времето си в „пътуване към себе си“, както самите те споделят, и в разказване на чудните си истории на тези от нас, които са зажаднели за красота и вълшебство.
Още подробности за пътешествията на „Вълшебния керван“ и уникални снимки може да намерите в актуалния брой на Списание 8

Още по темата:

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик
Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото
Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове
И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика
Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида
Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Село Кандован - кошери в скалите
Къщите му са построени в пещери, които са се образували от сгъстена вулканична пепел

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня
50 г. жителите му търгували с диаманти, сега в руините се снимат филми

Около света с по 5 лева на ден
Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“
Фондация „Ела и Ти“ организира приключение, което всички участници ще запомнят завинаги

Лятото на Клиент 007
Анелия Бъклова - репортер по душа и маркетолог по професия, дава оценка на предлагането в туризма