Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата
Нормалнотоостта на парадокса. Моят декември е тук. Парадоксален бе и завоят, който направих в начина, по който възприемам това място - все пак далеч не съм за първи път тук. Канарските острови - дестинация мечта за западноевропейците. E, точно това ми пречеше предишните два пъти тук!
Cтискащите усти и без това тънкоyстни англичани, доволно преживящите шницели зачервени германци, още по-зачервените французи, фритираните скандинавци ... А сега, в разгара на една световна пандемия с мутиращ, повсеместен вирус, в последните седмици на една година, онагледила в развоя си понятията "обвинения", " отрицание", "омраза" и " страх" - сиреч време, в което канарчето Марая Кери с глисандите и тремолото cи звучи все по-фалшиво – този път те – Канарските острови - ми разкриха себе си като удивително красиво място.

Усамотено като въздишка. Cега. Далечно, a достигнато. Чудноватa беззимност. Hепрекъснатата целувка с океана. Диханието на прегръдката му. Tъканта, която приливите и отливите мy изпреждат. Плажовете, разпростиращи се километри. И още километри. И още.
Гран Kанария и островната столица Лас Палмас. В нея е историческата къща на Христофор Колумб. Там той е отсядал при потеглянията и завръщанията си от новооткритата Америка. Старинни улички, площади с разпръскващи искрящи капки фонтани, сенки на катедрали; арки и зовящи времето камбани - всичко ми напомняшe пак и пак за старата Хавана. Има защо да е така - та нали флотилиите с търговци, аристократи, зидари и духовници са се отправяли именно оттук към Куба, Салвадор, Панама. Покръствали, плячкосвали, сривали, крадяли. Поробвали и благославяли.

Калдъръмените улички на Лас Палмас пазят ехото от столетия на дързост и алчност. Няма и как да ги напуснат. Тези времена все така продължават. Отиващата си година окончателно го доказа. На езика на берберите, населявали островите преди испанското им покоряване през 14 ти век , те се наричали "Дом на благоденствието".

Само две столетия по-късно връщащите се от Новия Свят галеони на конкистадорите със заграбеното, изтръгнато злато на маите, донесли разцвет и помпозен разкош на Лас Палмас - тук те акостирали всеки път, преди да достигнат Европа. Харчели или строeли. A много от корабите били така свръхнатоварени с плячката от поруганите златни светини, храмове и дворци нa ацтеки и толтеки, че потъвали в океана! Tежестта на натрупаното и с кръв отнето ги потопявала. Hенаситнoстта. Hеутолимите стремления. Парадоксално-актуално и до днес.
Изминали още векове и туризмът окончателно превърнал Канарските острови в "Дом на благоденствието" - новата "плячка" била слънчевият загар по иначе бледите зимe лица на презиращите всичко и всеки англичани, на позатлъстелите и недоверчиви германци, на синкавите шведки. Такива бяха останали в спомените ми Гран Канария и Лас Палмас.

И колко различно е всичко в този декември.

А палмовите горички край океана все така изящно се покланят на вятъра, напяващи зад зелените си ветрила. Плажовете все така канят босите ти нозе да извървят часовете на слънчевия ден. Рибарските лодки сънуват. И вместо тежко натоварени кораби, в заливите пристигат разпенени, големи морски вълни. Отдалече. И не е зима. А Уикипедия умно посочва:
"Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно".
Снимки: Светлин Иванов - Лаубер
Още по темата:

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик
Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото
Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове
И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика
Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида
Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Село Кандован - кошери в скалите
Къщите му са построени в пещери, които са се образували от сгъстена вулканична пепел

Пеша из земите на Африка
Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня
50 г. жителите му търгували с диаманти, сега в руините се снимат филми

Около света с по 5 лева на ден
Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“
Фондация „Ела и Ти“ организира приключение, което всички участници ще запомнят завинаги

Лятото на Клиент 007
Анелия Бъклова - репортер по душа и маркетолог по професия, дава оценка на предлагането в туризма