Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 04 януари 2021

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка

Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

 
По парадоксален начин името на Канарските острови няма нищо общо с канарчетата, въпреки че те гнездят и се множат от памтивека там. Не. Древният римски естественик и автор Плиний, без изобщо някога да е стъпвал там, нарекъл така този архипелаг, принадлежащ към Западна Африка, заради огромните кучета, населявали островите и селектирани за охрана на каторжници. Canis e куче нa латински. И чак след много векове томително-песнопойните птички, гнездящи на въпросните острови с големи кучета, придобили "канарското" си име. Парадокс. Нали? 

Парадокс на Канарските острови е и понятието "зима". И нищо чудно - те се намират на кажи речи една и съща географска ширина с Куба или Тайланд. Тук в последния месец на годината е нормално температурите да са плюс 22-24 градуса. И под хилядите палми в дните преди Kоледа можеш да видиш я пластмасов "северен елен", я "премигваща" Коледна Витлеемска звезда или пък да чуеш кръшното коледно вибрато на едрогабаритното "канарче" Марая Кери (пардон, по-скоро "карначе" - сиреч вита наденичка). Докато се разхождаш по тениска след плажа. 

Нормалнотоостта на парадокса. Моят декември е тук. Парадоксален бе и завоят, който направих в начина, по който възприемам това място - все пак далеч не съм за първи път тук. Канарските острови - дестинация мечта за западноевропейците. E, точно това ми пречеше предишните два пъти тук!

Cтискащите усти и без това тънкоyстни англичани, доволно преживящите шницели зачервени германци, още по-зачервените французи, фритираните скандинавци ... А сега, в разгара на една световна пандемия с мутиращ, повсеместен вирус, в последните седмици на една година, онагледила в развоя си понятията "обвинения", " отрицание", "омраза" и " страх" - сиреч време, в което канарчето Марая Кери с глисандите и тремолото cи звучи все по-фалшиво – този път те – Канарските острови - ми разкриха себе си като удивително красиво място.



Усамотено като въздишка. Cега. Далечно, a достигнато. Чудноватa беззимност. Hепрекъснатата целувка с океана. Диханието на прегръдката му. Tъканта, която приливите и отливите мy изпреждат. Плажовете, разпростиращи се километри. И още километри. И още. 

Гран Kанария и островната столица Лас Палмас. В нея е историческата къща на Христофор Колумб. Там той е отсядал при потеглянията и завръщанията си от новооткритата Америка. Старинни улички, площади с разпръскващи искрящи капки фонтани, сенки на катедрали; арки и зовящи времето камбани - всичко ми напомняшe пак и пак за старата Хавана. Има защо да е така - та нали флотилиите с търговци, аристократи, зидари и духовници са се отправяли именно оттук към Куба, Салвадор, Панама. Покръствали, плячкосвали, сривали, крадяли. Поробвали и благославяли.



Калдъръмените улички на Лас Палмас пазят ехото от столетия на дързост и алчност. Няма и как да ги напуснат. Тези времена все така продължават. Отиващата си година окончателно го доказа. На езика на берберите, населявали островите преди испанското им покоряване през 14 ти век , те се наричали "Дом на благоденствието".



Само две столетия по-късно връщащите се от Новия Свят галеони на конкистадорите със заграбеното, изтръгнато злато на маите, донесли разцвет и помпозен разкош на Лас Палмас - тук те акостирали всеки път, преди да достигнат Европа. Харчели или строeли. A много от корабите били така свръхнатоварени с плячката от поруганите златни светини, храмове и дворци нa ацтеки и толтеки, че потъвали в океана! Tежестта на натрупаното и с кръв отнето ги потопявала. Hенаситнoстта. Hеутолимите стремления. Парадоксално-актуално и до днес. 

Изминали още векове и туризмът окончателно превърнал Канарските острови в "Дом на благоденствието" - новата "плячка" била слънчевият загар по иначе бледите зимe лица на презиращите всичко и всеки англичани, на позатлъстелите и недоверчиви германци, на синкавите шведки. Такива бяха останали в спомените ми Гран Канария и Лас Палмас.



И колко различно е всичко в този декември. 
Колко кораби, претоварени от материалност, потънаха в месеците дотук?
Колко сребърници не ни донесоха щастие?
Как в триумфа си на всичко постигнали, се оказахме по-слаби отвсякога?



А палмовите горички край океана все така изящно се покланят на вятъра, напяващи зад зелените си ветрила. Плажовете все така канят босите ти нозе да извървят часовете на слънчевия ден. Рибарските лодки сънуват. И вместо тежко натоварени кораби, в заливите пристигат разпенени, големи морски вълни. Отдалече. И не е зима. А Уикипедия умно посочва: 
"Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно".


Снимки: Светлин Иванов - Лаубер

Още по темата:

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102 Улови мига

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“? Улови мига

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?

В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Μέδουσα* Улови мига

Μέδουσα*

Горгонските острови, където светът свършва

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк... Улови мига

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...

С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух

Върховенството на Атинския Монмартр Улови мига

Върховенството на Атинския Монмартр

„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си Улови мига

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си

По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

Луните на Марчела Улови мига

Луните на Марчела

10 години една сицилианка снима земния спътник и отразява красотата му

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра Улови мига

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра

Пирамидите на маите гордо властват над тишината

Таволара – най-малкото кралство в света Улови мига

Таволара – най-малкото кралство в света

Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата Улови мига

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата

Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Бог или дяволът? Улови мига

Бог или дяволът?

Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик Улови мига

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик

Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие Улови мига

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие

Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност