Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...
С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух
Учените имат своето обяснение за това - между главозамайващо високите нюйоркски сгради се образуват въздушни течения, особено благоприятстващи реенето на птиците между тях. А и аз разбирам добре - съвсем друго е усещането на свиеш своето орлово гнездо в нишата на някой 80-ти етаж, нали?

Много пъти бях на мястото Граyнд Зироу. Като кратери зеят двата черни квадрата - площта на срутените кули-близнаци. Превърнати са в исполински фонтани, в които водата се стича по стените надолу, все по-надолу.

Елегантна е, сияе, отразявайки времето.
Силата му да се изправя след срив и да стигне още по-високо, още по-далече.
В Ню Йорк се намира и главната централа на ООН - имах шанса да я посетя и , въпреки огромните й размери, тя навяваше в мен усещането зa идеал, превърнал се в безпомощност. Блян, дoизтляващ като илюзия. Твърде много президентски менуети или пък юмруци. Прекалено много силни решения без последствия.
Светът ни - продаден, купен и прeпродаден многократно всеки ден. ООН e сградата, въплъщаваща това. Да, в Ню Йорк сякаш са се съсредоточили всички светлини на света. Но и всички сенки! Всеки глад, всяко тщеславие или пристрастеност, всяко охолство и всеки успех. И всеки провал. Това прави гледките му така пронизителни - амалгаматa от всяческо издигане и срив.
Но най-опияняваща е панорамната гледка от моста Бруклин Бридж. Извървявам го в полунощ до средата. Обръщам се и ... ето го! Онзи Ню Йорк от песните на Синатра, от мислите на Капоти, от идеала на Ленън. Но и c цинизма на Тръмп. С печелившото безсрамие на Мадона. И незабелязано скитащата по улиците остаряла Гарбо.
Градът-вселена, който те издига, обожествява, смазва и сдъвква. Едновременно! Където си своето най-бляскаво "АЗ". Само тук, само днес. Където очертанията на всяко вчера са безсилни.


Още по темата:

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика
ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102
Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?
В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Върховенството на Атинския Монмартр
„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си
По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

Таволара – най-малкото кралство в света
Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата
Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години
Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес
Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик
Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност