Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 24 февруари 2022

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

 
Апартаментът на 31-вия етаж, който наех за своите 27 дни в Ню Йорк Сити, е с директен изглед към Емпайър Стейт Билдинг - небостъргачът, който без кулите-близнаци остава единственият най-емблематичен символ на града и който със своите 444 метра е бил в продължение на 68 години най-високата сграда на светa. Гледах го, осветяван от залези, в слънчеви утрини, в прегръдка на облаци, отразяващ мисли и епохи. Заспивах и се събуждах с него. А нощем, близо до затворените ми клепачи, той пулсираше с неизгасващи светлини. Разделяше ни само един прозорец. Протягах ръка и той се озоваваше в шепата ми. 
Но по силата на едно огромно съвпадение се оказа, че от прозорците на апартамента ми виждам още нещо. Още по-митологично, тайнствено и неповторимо. Ето как и кога научих какво...

В една късна вечер, в началото на престоя ми, размених вежливи думи с винаги приветливия, възрастен портиер на сградата. Чакайки асансьора, споделих с  него възторга си от гледката ми към Емпайър Стейт. А той енигматично отговори: 
- Така е, а и в комбинация с ДРУГОТО, намиращо се точно срещу Вашия апартамент 3102, сте в постоянен контакт с легендите. 
В този момент асансьорът пристигна. Но аз вече не бързах за никъде. Попитах:
- Още една забележителност ли има пред очите ми, която ден след ден не забелязвам?
А застарелият, достопочтен господин с ливреята ми отговори:
- Малко хора знаят това. Всъщност все по-малко. Може би аз съм последният. В сградата отсреща, на предпредпоследния етаж е апартаментът, в който в продължение на над 40 години, до самата си смърт живя ГРЕТА ГАРБО.



В  тази секунда за мен вълшебството завладя времето и го спря. Помолих портиера да не спира да разказва. А той сладкодумно продължи:
- Знаете ли, аз си я спомням. Виждах я понякога. Започнах да работя в тази сграда през 1986-а година. Бях току-що емигрирал от Куба. И колегата ми тук ми каза: "Наблюдавай сградата отсреща. Мис Гарбо, която вече е към 80 годишна, живее там. Ще я зърваш често."
И аз я виждах години наред - висока, леко прегърбена, винаги сама. Обичаше да се разхожда в дъжда. Винаги без чадър... 
(В този момент пристигна късна доставка и портиерът бе зает с нея. И аз потеглих с асансьора към своя апартамент 3102. )



И от онази късна вечер досега аз не съм спрял да се вглеждам в прозорците отсреща. От вече 30 години насам апартаментът й има други собственици, поне четири пъти препродаван. Научих, че в десетилетията, в които е той е бил нейно притежание, на стените му са висели 3 оригинала на Реноар, както и поне 5-6 произведения на Шагал и Кандински. Прочетох още, че до смъртта си през 1990-а Гарбо е гледала от прозорците си до самия хоризонт: Бруклин Бридж, Ийст Ривър и залива на Лонг Айлънд. Стотици новоизникнали небостъргачи отдавна са се изпречили. А на сградата, разбира се, няма почетна табела, увековечаваща митичната някогашна обитателка. Тя никога не би пожелала или позволила това.



Грета Гарбо... Обърналата гръб на Холивуд и славата. Избралата усамотение и съзерцание. Божествената! Така я наричали всички журналисти по време на безпрецедентната й кариера. Била е най-голямата звезда на своето време, сравнявана с египетския сфинкс, с мадоните на Ренесанса, със самото понятие за КРАСОТА. Един от режисьорите, работили с нея,  възкликнал: "При Гарбо магията започва там, където при другите актьори е приключила".



Лицето й. Нейното сияние. Съвършената кожа. Очите, пълни с вселени от несбъднатост. Малките, неусмихващи се устни. Малко предългия, префинен нос, даряващ й профила на камея. Шията без край, нетипично високият за жена ръст, вечната цигара между пръстите, твърде малкият бюст... и този неин сенчест, тъмен  и дълбок глас. Акцентът й на чужденка. Поведението й на чужденка. Сърцето й на чужденка. Всичко у Гарбо било и останало РАЗЛИЧНО. И до днес.



Ревнивата Марлене Дитрих написала в дневника си:" Хм, наричат я най-красивата жена на света. Не е вярно! Тя просто е най-странната".  
М. Дитрих написала, в друг ден и друга година още нещо:"О, чудо невиждано! Божие провинение и намеса! Гримьорката ми вчера видяла, как Гарбо за кратко се усмихва!" . И това наистина било чудо. Когато, на върха на славата си, Грета Гарбо заснела своята първа комедия, дни наред заглавията на всички списания и вестници сензационно гласели:"Гарбо се смее!" Египетският сфинкс изведнъж се смеел. Богородиците на Ренесанса. Това вкарало милиони зрители в киносалоните и филмът бил най-касовият успех за цяло едно десетилетие. Да, най-странната жена на света била, освен всичко друго, и една от най-талантливите актриси, живели някога.



На 36 години сложила точката. На всичко. Завинаги. Без обяснения. На онези, с които се запознавала в късните си години, казвала с ниския си, плътен глас:
- Никога не ми говори за филми. Никога не ме питай за филми. Никога не ме питай за каквото и да било... 
Гарбо не коментирала, не се аргументирала, не изяснявала. Никога. Вместо това обичала да се разхожда в дъжда. Сама. Винаги без чадър. Портиерите на сградите я разпознавали. За другите избрала да остане невидима. 

В един от любимите ми разкази на Трумън Капоти, той описва, как в една влажна и мъглива мартенска вечер, някъде в края на 50-те години, той чакайки на едно нюйоркско кръстовище зелената светлина, случайно вдигнал очи и смаяно открил, че високият пешеходец, чакащ да пресече само на метър от него, е ГРЕТА ГАРБО. Разпознал префиния, малко предълъг нос и профила на камея. Разпознал най-мечтателните сини очи, вече обвити с бръчици. По това време тя била вече на 60-тина години. Но с все така поразителната си аура, пълна с мълчание. Семпъл шлифер с вдигната яка. Мъжки мокасини. Зиморничаво пъхнати в джобовете длани. Сама. Зеленият сигнал светнал и тя с големи крачки пресякла 3-то авеню. Писателят я последвал. Повлечен от магията й, вървял след нея в продължение на половин час. 

Заваляло. Тя не намалила крачка. Не извадила чадър. И тогава той, "преследвачът" й, си казал: "КАКВО правя всъщност в момента?! Та нали тази жена се е отказала от всичко, от онова, което е по-голямо дори от самата дума "Успех", за да има свободата във вечери като тази необезпокоено да се разхожда. Без никой да я разпознае или преследва. Да е себедостатъчна. Да не й се налага да бъде "Някоя"!... И той с въздишка потеглил в обратната посока, хвърляйки последен поглед през рамо, за да съзре, как мъглата нежно я обвива в невидимост. 

Жената, живяла повече от 40 години зад прозорците точно срещу моите. Разделя ни само едно авеню, само една смърт, само 3 платна на Реноар, които вече не висят на стените й. Събират ни дъждовете - когато в късен следобед завали, а светът стане плачещ бетон, сянката на Гарбо сякаш поглежда през прозорците й. Протяга дългата си шия, профилът й е смътно очертание мъжду стичащите се капки по стъклата. Зад един друг мокър прозорец, насреща й, стои още един профил. Моят. Визирам се в силуета, който очите ми създават в предпредпоследния етаж отсреща. Може би тя - нереална по начина, присъщ й още приживе - също за един дълъг миг ме поглежда. А после се отправя в дъжда. Невидима. Свободна. Най-странната жена на света.



Още по темата:

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“? Улови мига

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?

В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Μέδουσα* Улови мига

Μέδουσα*

Горгонските острови, където светът свършва

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк... Улови мига

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...

С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух

Върховенството на Атинския Монмартр Улови мига

Върховенството на Атинския Монмартр

„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си Улови мига

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си

По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

Луните на Марчела Улови мига

Луните на Марчела

10 години една сицилианка снима земния спътник и отразява красотата му

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра Улови мига

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра

Пирамидите на маите гордо властват над тишината

Таволара – най-малкото кралство в света Улови мига

Таволара – най-малкото кралство в света

Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата Улови мига

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата

Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Бог или дяволът? Улови мига

Бог или дяволът?

Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка Улови мига

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка

Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик Улови мига

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик

Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие Улови мига

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие

Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност