Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102
Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

В тази секунда за мен вълшебството завладя времето и го спря. Помолих портиера да не спира да разказва. А той сладкодумно продължи:

И от онази късна вечер досега аз не съм спрял да се вглеждам в прозорците отсреща. От вече 30 години насам апартаментът й има други собственици, поне четири пъти препродаван. Научих, че в десетилетията, в които е той е бил нейно притежание, на стените му са висели 3 оригинала на Реноар, както и поне 5-6 произведения на Шагал и Кандински. Прочетох още, че до смъртта си през 1990-а Гарбо е гледала от прозорците си до самия хоризонт: Бруклин Бридж, Ийст Ривър и залива на Лонг Айлънд. Стотици новоизникнали небостъргачи отдавна са се изпречили. А на сградата, разбира се, няма почетна табела, увековечаваща митичната някогашна обитателка. Тя никога не би пожелала или позволила това.


Лицето й. Нейното сияние. Съвършената кожа. Очите, пълни с вселени от несбъднатост. Малките, неусмихващи се устни. Малко предългия, префинен нос, даряващ й профила на камея. Шията без край, нетипично високият за жена ръст, вечната цигара между пръстите, твърде малкият бюст... и този неин сенчест, тъмен и дълбок глас. Акцентът й на чужденка. Поведението й на чужденка. Сърцето й на чужденка. Всичко у Гарбо било и останало РАЗЛИЧНО. И до днес.

Ревнивата Марлене Дитрих написала в дневника си:" Хм, наричат я най-красивата жена на света. Не е вярно! Тя просто е най-странната".

На 36 години сложила точката. На всичко. Завинаги. Без обяснения. На онези, с които се запознавала в късните си години, казвала с ниския си, плътен глас:
В един от любимите ми разкази на Трумън Капоти, той описва, как в една влажна и мъглива мартенска вечер, някъде в края на 50-те години, той чакайки на едно нюйоркско кръстовище зелената светлина, случайно вдигнал очи и смаяно открил, че високият пешеходец, чакащ да пресече само на метър от него, е ГРЕТА ГАРБО. Разпознал префиния, малко предълъг нос и профила на камея. Разпознал най-мечтателните сини очи, вече обвити с бръчици. По това време тя била вече на 60-тина години. Но с все така поразителната си аура, пълна с мълчание. Семпъл шлифер с вдигната яка. Мъжки мокасини. Зиморничаво пъхнати в джобовете длани. Сама. Зеленият сигнал светнал и тя с големи крачки пресякла 3-то авеню. Писателят я последвал. Повлечен от магията й, вървял след нея в продължение на половин час.
Заваляло. Тя не намалила крачка. Не извадила чадър. И тогава той, "преследвачът" й, си казал: "КАКВО правя всъщност в момента?! Та нали тази жена се е отказала от всичко, от онова, което е по-голямо дори от самата дума "Успех", за да има свободата във вечери като тази необезпокоено да се разхожда. Без никой да я разпознае или преследва. Да е себедостатъчна. Да не й се налага да бъде "Някоя"!... И той с въздишка потеглил в обратната посока, хвърляйки последен поглед през рамо, за да съзре, как мъглата нежно я обвива в невидимост.
Жената, живяла повече от 40 години зад прозорците точно срещу моите. Разделя ни само едно авеню, само една смърт, само 3 платна на Реноар, които вече не висят на стените й. Събират ни дъждовете - когато в късен следобед завали, а светът стане плачещ бетон, сянката на Гарбо сякаш поглежда през прозорците й. Протяга дългата си шия, профилът й е смътно очертание мъжду стичащите се капки по стъклата. Зад един друг мокър прозорец, насреща й, стои още един профил. Моят. Визирам се в силуета, който очите ми създават в предпредпоследния етаж отсреща. Може би тя - нереална по начина, присъщ й още приживе - също за един дълъг миг ме поглежда. А после се отправя в дъжда. Невидима. Свободна. Най-странната жена на света.


Още по темата:

Fjällräven Вандортура в Унгария
Само 5 дни стигат, за да забравиш цивилизацията – няма стени, няма таван. Има небе и звезди.

Пътешествие до сърцето на България
С луксозния Haval покоряваме Великата стена – Стара планина, и се прехвърляме във вълшебния Тетевенски Балкан

Пътешествие във времето в Пулия
За пет дни се пренасяте в миналото, за да се срещнете с древната душа на Италия

Анадола от дърво и камък
В Мала Азия все още можеш да чуеш ехото от отдавна изчезнали цивилизации

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons
Можете да изпращате изображения за фотоконкурса до края на март

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят
Водните „експлозии“ в кладенеца достигат до 6 метра

Капри - дантела от история, морска пяна и лято
Тук са търсили вдъхновение Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова...

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата
Вгледани в квадратчетата на делника си, изгубен в карираните задачи, пропускаме Живота

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика
ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?
В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...
С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух

Върховенството на Атинския Монмартр
„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново