Понякога не е нужно много, за да се преобърне целият ти свят.
Понякога е достатъчна само една снимка.
На нея – носорог, проснат безжизнено върху прашната, напукана земя на Африка.
Очите му – отворени и пълни с едно мълчаливо „защо“, което никога няма да бъде чуто.
Около него – облечени в камуфлажи сурови мъже с лица, застинали от болка и решимост. Лица, твърди като сухата земя пред буря.
А под снимката – думи, които не молят, а стрелят право в съвестта:
„Помогнете ни да спасим тези животни.“
Толкова.
Това е всичко, което е нужно на един български мъж, за да стегне раницата си и да се втурне към другия край на света, където дъждът мирише на барут, а сънят е лукс, достъпен само за тези без отговорности или инстинкт за самосъхранение. Той тръгва без договор, без пари и без план Б, въоръжен единствено с чувството, че понякога просто трябва.
Понякога е достатъчна само една снимка.
На нея – носорог, проснат безжизнено върху прашната, напукана земя на Африка.
Очите му – отворени и пълни с едно мълчаливо „защо“, което никога няма да бъде чуто.
Около него – облечени в камуфлажи сурови мъже с лица, застинали от болка и решимост. Лица, твърди като сухата земя пред буря.
А под снимката – думи, които не молят, а стрелят право в съвестта:
„Помогнете ни да спасим тези животни.“
Толкова.
Това е всичко, което е нужно на един български мъж, за да стегне раницата си и да се втурне към другия край на света, където дъждът мирише на барут, а сънят е лукс, достъпен само за тези без отговорности или инстинкт за самосъхранение. Той тръгва без договор, без пари и без план Б, въоръжен единствено с чувството, че понякога просто трябва.
Срещаме се лично в центъра на София. Никак не е трудно да разпозная Димитър сред тълпата. Въпреки че е в цивилни дрехи, стойката му го издава. Стойка на човек, който не тренира, за да показва мускули на плажа, а за да оцелява. На шапката му различавам логото на героя от комикса „Наказателят“, който от десетилетия се използва от полицаи и войници от специалните сили. Знакът на всички онези, които не чакат светът да стане по-добър, а го правят такъв със собствените си ръце. Най-често стиснали оръжия в тях. Овчарски кучета, готови да рискуват живота си, за да опазят стадото от кръвожадните вълци на деня. Или както казва апостол Йоан:
„НИКОЙ НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЮБОВ
от тая да положи душата си за приятелите си.“В случая „стадото“ е съвсем точно казано, въпреки че за Димитър важи и метафорично – понастоящем той е служител в специалните сили на България. Докато се поздравяваме, бързам да го попитам нещо, което не ми дава мира – как един млад човек взема подобно решение? Да отидеш на другия край на света и да поставяш живота си в опасност за дело, което на фона на битовите ни грижи звучи далечно, за някои дори твърде екзотично.
„Всъщност взех решението много, много бързо. Просто видяното на снимката не ми даваше мира нощно време. Някой беше убил носорог просто за да вземе рога му. Беше пожертван живот в името на един сувенир. Намерих организацията на мъжете от фотографията и им писах. Имах спестени и малко пари, които от известно време се чудех в какво да вложа, и в мига, в който видях онзи носорог, вече знаех къде ще отидат – за самолетен билет до Африка и храна.“…Четете в новия ни брой останалата част от тази невероятна история, разказана от Михаил Кунчев – писател, документалист и телевизионен водещ, който в книгите си връща от забрава отдавна изгубени парченца памет от живота на нашите предци.
Купете книгата на Димитър „Последен дъх" от тук
