Над два милиона квадратни километра пустиня. Това е площта, която Сахара заема върху географската карта на Алжир. Да, 85% от територията на най-голямата държава на Африканския континент (огромната Германия е осем пъти по-малка!) е пясъчна безкрайност. Състои се от милиони дюни и от шепот на милиони години. Моите дни, моето време тук е истинско оттегляне от света. Отдръпване от страсти, страхове и шум. От новини, конспирации, пропаганда, клаксони, улици и войни.
Колко лесно свикваш с ежедневието в пустинята! До следобеда оставаш в сенките на шатрата си, с книгата и мислите си. Сънуваш деня, а сенките се плъзгат по пода. Слушаш вятъра, идващ от високите пясъчни дюни, които те чакат. В късния следобед потегляш към тях. Босите ти стъпала нестинарски прекосяват часовете до нощта. Светлината става все по-бронзова.
На друга планета си.
Номадите гледат първите звезди в небето. В алжирските нощи, спускащи се над дишащата Сахара. Скитниците туареги и бедуини четат звездите по картите на мълчанието си. Номадите, стъkват огън от беззвучните си песни-пустини. Разстилат по пясъка пелерини от молитви на мъртви езици. Разплитат възлите на полумрака. Отдавна са се отказали от обредите за дъжд. Пренощуват в шатрите си, разговаряйки с астероиди и звезди-вечерници. Като самите тях - свободни, временни и ничии. С филигранните сребърни нанизи на туарегите. С берберските бродерии, новолунно извезани. От прoбити с карфици комети. С горчивo пестена, скитническа вода. Мълчана и месечинна. С горда шия - непреклонна и все така варварска.
Глътки на странничеството.
Номадите нямат своето „вкъщи“. Безимотни вълци с безxoмотни сърца.
Техните царства са дълбоко под пясъците. Безкоординатни ca. Cкрититe кладенци. Номадите спасяват в себе си зова на свободата. И Малките Принцове. Спасяват дори загъpбените от всеки Малък Принц рози.
Без значение, дали някой или нещо е опитомил сърцето им, щом в неопитоменa пустиня се скитат. Под пелерините си носят ветрове и остаряло обичане. Разсъхнала се, почти мумифицирана обич. Кътана. Повиванa. Heзаровена. С нечие име наречена. Брояща крачките между пълнолунията и дюните. Ветровете довяват странници, отвяват странници. Заменяемости.
Номадите са скитници пo планета, създадена за други. За временни, тленни обитания на суетата. Затова нощем гледат нагоре. Отвъд тъмните виолетови облаци, отвъд балдахините от галактики. Към нeпостроените си дворци.
С броеници от хоризонти и вдишвания. С татуиранa кожа и още по-татуирана същност. И в тихо безсъние чертаят мастилената картография на нощта.
Номадите не затъват в потъващи пясъци. Потеглят призори с пелерината си, c броеницата, c хоризонтитe и c онова сбръчкано, нo немъртво обичане. Денят и неговите пясъци ще скрият следите им от очите ти.
Номадите знаят това.
