Наука25 март 2021

Недрата на планетата ни крият фантастична тайна

Огромни фрагменти от извънземен свят може би са погребани дълбоко в самата Земя - LLSVP

Илюстрация: Youtube

Те са сред най-големите и странни от всички структури на Земята: огромни, загадъчни петна от плътна скала, които се крият дълбоко в най-долните части на мантията на нашата планета. Две от тези гигантски образувания, наречени Големите магматични провинции (LLSVP), са под Африка и под Тихия океан.

Тези материални аномалии са толкова масивни, че пораждат свои собствени смущения, които набират сила през хилядолетията. Те са толкова силни, че отслабват магнитното поле на Земята. Този процес е познат като Южна Атлантическа аномалия.

Как и защо Големите магматични провинции са се оказали в земната мантия - това са въпроси, на които учените все още нямат категоричен отговор, а само версии. Това, което е известно обаче, е, че тези гигантски петна съществуват от милиарди години. Съшествува хипотеза, че може би те са били част от Земята още преди Луната да се отдели от нея при гигантския катаклизъм, предизвикан от сблъсъка между Земята и хипотетичната протопланета Тея с размерите на Марс.

Според този широко разпространена версия, Тея е ударила много ранната Земя преди около 4,5 милиарда години, като огромна част от Тея и/или от Земята се е откъснала и така се е родила Луната, която познаваме днес като естествения спътник на планетата ни. Какво се е случило с това, което е останало от Тея след титаничния сблъсък, не е ясно.

Някои изследователи предполагат, че ядрата на тези две протопланети може да са слети в едно и че химическият обмен, осъществен от това епично сливане, е това, което е позволило на самия живот да процъфти в нашия свят.

Сега учените се връщат към тези монументални въпроси с ново предположение и това е идея, която вплита мистериозните LLSVP петна в хибридната хипотеза за удара Земя-Тея. Според ново компютърно моделиране на изследователи от Държавния университет в Аризона (ASU), Големите магматични провинции може би са древни фрагменти от богатата на желязо и силно плътна мантия на Тея, която при сблъсъка се врязва дълбоко в недрата на земната мантия и е погребана там за милиарди години.

„Хипотезата за гигантския сбъсък е един от най-изследваните модели за формиране на Луната, но преките доказателства, които сочат съществуването на удрящия елемент Тея, остават неуловими“, заяви Киан Юан, един от изследователите, изучаващи динамиката на мантията в ASU на 52-та Лунарна и Планетарна научна конференция, която се проведе през миналата седмица.
„Демонстрираме с модела, че мантията на Тея може би е била с няколко процента по-плътна от тази на Земята, което хипотетично прави възможно „потъването" й до най-долната част от земната мантия, както и струпването й в огромни термохимични образувания, които може би са днешните сеизмично наблюдавани LLSVP."

Понастоящем констатациите се преглеждат преди предстоящата публикация в Geophysical Research Letters. „Тази луда идея е поне възможна", каза Юан пред Science.

Източник