Любопитно8 април 2013

Светът след 50 г.

Прочетете впечатляващото есе на 11-годишния Давид Мавродиев

Бъдещето направо оживя в редакцията на Списание 8, щом в началото на март започнахме да четем повече от 110-те есета и разкази, пристигнали за конкурса „Светът след 50 г.". Редакторският екип, подпомогнат от автора на материала по темата и известен фантаст Николай Теллалов, бе изправен пред наистина трудната задача да отсее най-добрите. Оставихме избора на усета и сърцето си, така че нека няма обидени.

Освен победителката Айча Заралиева избрахме и двама подгласници - Диана Манолова и Антония Петкова, които получиха абонамент за Списание 8. Присъдихме и специална награда за 11-годишния Давид Мавродиев, чието позитивно есе ни зареди с още надежда за бъдещето и идващите поколения. Можете да го прочетете по-долу, а трите есета на победителите търсете само в Априлския брой на Списание 8.

Моята представа за света след половин век

От Давид Мавродиев, 11 г.

- Помниш ли, Вода, как от нашата чешма, глътка от теб отпих и лицето си измих? Ти тогава нежно ме погали и с искрите на живота ме запали!... Днес няма питейна вода, в никоя чешма по света. Няма я и на брега, морската вълна, с нейната солена вода. Няма реки, язовири, блата - нито в градове, нито в села. Дори го няма и Океана - след него огромна дупка остана...

Но Водата мълчеше и не течеше...

- Помниш ли, Трева, как нагазих сутринта, в безкрайната ти шир и как играех там безспир? Ти подари ми дървесна смола и ме изкъпа с роса, а после майчински ме прегърна и успях очите ти зелени да зърна!...

Но Тревата мълчеше и с листа не шумеше...

- Помниш ли, Трева, как до късно през нощта все сред поляните ти тичах и цветята и животните обичах? Ти прощално ме целуна и каза, че ще си ми вярна. А от теб само блед спомен ми остана!...

Днес няма трева. Няма поля. Няма гора. Няма листа. Няма цветя… Това се случи и така се получи, защото дойдоха горещите дни. Климатът на Земята се промени и настъпи вечна суша...

... Тревата под земята слушаше разказа на малкото момче. Дожаля й от все сърце! И си спомни за Земята... Как растеше там тревата и как играеше с цветята. Спомни си и за гората - как милваше вятърът листата и гушкаше полята... Но най-много на Тревата й липсваха усмивките на децата!...

И тогава в небесата малко облаче изплува и започна да танцува. Но беше само и се разплака. Дочу отнякъде в мрака глас, казващ:

- Стига плака! Знай, от твоите сълзи още утре ще се роди нов облак, с който да играеш и с който света ще опознаеш.

Облачето главата си навежда, надолу бързо поглежда, усмихва се и, вече с надежда, искрено благодари на Тревата, която, все така под земята, чакаше си свободата!...

Облачето сега зарони сълзи от радост, че няма да е самотно в своята младост. И започна по-силно да плаче, малкото небесно юначе… А Тревата на Земята се просълзи, че още днес ще завали, силен и едър дъжд…

...И изведнъж Водата оживя, когато капките дъждец видя. Знаеше, че земята ще се напои и от утре тя ще се прероди в нови морета и реки. Тогава бурно ще зашуми, с нови вълни в нови океани и ще види лицата на дечицата засмяни!...

Водата най-после погледна момчето. Да, тя си спомни детето, което в спомена я върна и с любов му отвърна:

- И аз помня щастливите ни дни, когато с теб бяхме сами и лудувахме безкрайно на онова място омайно - на приказно красивия плаж! Помня как те пазех като страж от медузите и рибния пасаж. Дори помня как те пръсках с морска пяна. Помня и твоята усмивка сияйна... Помня тези времена!...

...Една силна вълна на брега ме заля и ми прекъсна съня. Но събудих се щастлив, защото открих, че Водата и Тревата ги има навън и че това е било само сън... Но най-много бях щастлив, че открих как за Тревата и Водата на Земята най-важни са усмивките на децата! И че те няма да позволят светът ни да се разруши и в бъдещите дни...

Вярвам, че с Водата и Тревата ще живеем още дълги и щастливи нощи и дни, от късно вечер до зори, както тук, така и след девет морета и десет земи... А това, за да не се промени, ти приказката ми винаги помни! И добър към Земята бъди!... Защото ако не спрем Земята да рушим, от нея ще остане само дим! И след половин век няма да има и един жив човек!...