COVID-19Михаела Ценкова / 12 март 2020

Негово величество Страхът

По-опасен е от вирус и е в основата на неадекватното ни поведение, казва клиничният психолог Матей Иванов

iStock

Инфодемия*, нюх към конспирации, масова паника, проява на агресия, ксенофобия, расизъм... Страх. Всичко това се случи в рамките само на няколко месеца. Темата за коронавируса завзе медийното пространство и социалните мрежи, като информацията, предоставяна на населението или повтаря вече познати факти и прогнози, нагнетявайки напрежението допълнително, или е половинчата, действайки объркващо. (Дори няма да споменаваме невярната.) Прекаленият поток от думи по темата пречи да достигнем до познаване на действителността. Сензацията, ексклузивността, шок!-ът в заглавията спомагат за възприемането на чутото и видяното през емоциите. Оттам се отключва страхът, който, както казва Гогол, е по-прилепчив и от чумата.
Къде е границата между здравословното притеснение и опасната паника обаче? И кои са причините, поради които човек може да покаже своето свирепо лице, когато е изправен пред някаква заплаха?
След като избухнаха новините, свързани с броя на заразените и потенциалната опасност от новия вирус, социалните мрежи бяха изпълнени с отрицателни или директно обидни коментари по адрес на живеещите в Азия. Край Бизнес парк София в столичния кв. „Младост“ 4 хората от азиатски и италиански произход стоят изолирани от колегите си по време на почивка, без дори да са напускали скоро България?! От една страна, подобна реакция може би показва загриженост за личното здраве и това на околните, но преди дни отново в социалните мрежи се спомена за случай на възрастен мъж астматик, който въпреки обясненията си към пътниците, че има пристъп, е бил грубо принуден да слезе от мотрисата на следващата спирка... Не бе и единственият.
Така прекаленото говорене по въпроса отблъсна едни и ги тласна към тотална липса на интерес, а у други вся страх и ужас при споменаването на коронавируса. Едните се презапасяват с провизии от всякакъв вид, а други нехаят. Резултатът и от двете не е благоприятен. Но можем ли да се предпазим от внасящия тревога информационен потоп, без да преминем към другата крайност, изпадайки в новинарско затъмнение?

Допитахме се по тези и други въпроси до клиничния психолог Матей Иванов с 15-годишна практика, който е специалист в областта на психичното здраве и превенцията на психични разстройства и заболявания при хора от различни възрастови групи. Читателите на Списание 8 се запознаха с него и колегата му Мариана Ценина в новия ни брой, в който разказват за причините и начините за справяне с емоционалното хранене.

*Лавината от новини претоварва хората, които сериозно се затрудняват да правят разлика между факти и фантазии. Затова СЗО започна кампания във Фейсбук и в други социални мрежи, в чиито рамки отговаря на най-често задаваните въпроси

снимка: Добрин Кашавелов

- Какво може да научи един психолог от ситуацията, в която се намира в момента населението на Европа с често срещания страх, изпразването на магазините? Какви изводи, свързани с поведението на масите и това на отделния индивид, могат да бъдат направени?
- Всеки човек притежава различна степен на податливост към внушение. Ако трябва да го формулирам като понятие, внушението е некритичното приемане на нечия чужда гледна точка, изразяващо се в готовност за подчинение и промяна на поведението. Много важно е да се отбележи, че това е нормално свойство на човешката психика.
Какво се случва обаче в момента в цяла Европа и в частност у нас, в България? Това така нормално свойство е доведено до крайност. В подобни случаи на крайност в човешката психика настъпва хаос и дезорганизация на личността – не можем да вземаме логични решения; нямаме никакво критично мислене; подвластни сме единствено на емоциите си. Това в момента е действителността. Хората са дезорганизирани, презапасяват се с хранителни продукти, носят маски, ръкавици, не приемат дори роднините си вкъщи, в случай, че те са пътували извън България. Това наистина е крайно!

- Можем ли да определим случващото се в момента като масова психоза?
- Критичността е свойството контрапункт на податливостта към внушение. При голяма част от нас българите, тя обаче липсва. И ситуацията с коронавируса не е единичен случай, който го доказва. Скоро имаше подобна истерия с кампанията за отнемане на децата от родителите по подобие на случаите в Норвегия. При нас идваха родители, които наистина се страхуваха, че ако детето им има кариес, ще бъде отнето от социалните служби?! Тази психоза не придоби същите размери както COVID-19, но я имаше. Така популярният „Черен петък“ не е ли отново вид психоза? Трик, който принуждава хората да вземат бързи, нелогични решения, поддавайки се на импулсивността и емоцията си.

При написването на този текст никой не е кашлял, кихал, злословил против правителството, Кралица Елизабет II, САЩ, Русия, Китай или друга държава. Ние си измихме ръцете, измийте си ги и вие, но имайте предвид, че това не компенсира миенето и на други части от тялото поне по веднъж на ден!
Лек срещу паниката: дишайте редовно, пийте повече вода, четете книги, вместо новини и избягвайте да се храните емоционално. Компанията на новия ни брой също не е за пренебрегване в дните под карантина.

- Освен реалната опасност според Вас каква е причината повечето хора да изпаднат в паника заради коронавируса? И кои са типовете личности, които са най-податливи на паника?
- Ситуацията в България днес ме кара да си мисля, че повечето хора са подложени на стрес и напрежение, с които трудно успяват да се справят, не са удовлетворени от живота си и по никакъв начин не развиват личността си. Това всъщност са и част от основните характеристики на личността, които благоприятстват лесната податливост на внушение. Ние, хората, сме по-податливи към така наречената масова психоза, когато:

Се чувстваме несигурни в себе си;
Имаме ниска самооценка и преживяваме чувство за малоценност;
Нивата ни на тревожност са повишени;
Прекалено емоционални сме;
Ниското ниво на интелектуално развитие и слабо развитото логическо мислене също представляват сериозен фактор за това.

Разбира се, съществуват и ситуационни фактори, които повлияват нашата податливост към подобен тип информация.

- Внасящият тревога информационен потоп превърна епидемията от коронавирус в инфодемия. Според Световната здравна организация това свръхизобилие от информация с различна степен на достоверност затруднява хората в намирането на надеждни източници по въпроса COVID-19. Тази инфодемия ли е причината човекът да покаже своята агресивна страна?
- Поне 90% от онлайн изданията и телевизиите ни информират за смъртни случаи, като поставят шокиращи заглавия от рода на „3-годишно дете почина в болница в Асеновград“ или „Жена почина на прага на болницата“, като някъде надолу в текста пише, че жената е починала от инфаркт, а детето е развило усложнения, тъй като майката е подписала декларация, че на своя воля напуска болницата. Всичко това е прекалено за човека и неговата психика. Оказва се, че опасност е не толкова заразата с вируса, колкото „заразата“ с тази токсична емоция страх. Страхът провокира у нас съпротивата на организма ни срещу неудобни за нас усещания и преживявания. Затова изхвърляме кашлящи хора от градския транспорт и не допускаме хора в домовете си. Страхът е в основата на повечето психични заболявания и това всъщност е нещото, което трябва да ни безпокои и занимава.

- Каква е причината един „нормален“ човек да изпадне в състояние на панически страх?
- Един от тези фактори е психофизиологичното състояние на индивида. Ако той е уморен, болен, подложен на стрес и силна емоционална възбуда, лесно се повлиява от мнението на другите. Ниското ниво на осведоменост е друг такъв фактор. Статистиката показва, че има много повече смъртни случаи годишно на хора, развили усложнения след прекаран обикновен грип. Да не говорим за смъртността при хора, жертви на насилие, катастрофи и т.н.

- Според Вас правителството трябва ли в такива моменти да се допита до специалисти психолози, които да дадат своите насоките, ако е необходимо да проведат инструктаж със служителите на реда, военните или да бъдат повикани при кризисен случай?
- Лично мое мнение е, че в подобни ситуации наистина би било полезно, ако правителството разполага в кризисните си щабове с множество психолози, психиатри, които биха обмислили и разработили стратегии, така че поднесената информация да стига до обикновения човек по един по-адекватен начин, подсилващ неговото критично мислене и намаляващ тревожността. Това е отговорност на държавата към народа й, тъй като нанесените щети върху психичното здраве и благополучие на всеки един българин са много по-опасни от щетите, които би ни нанесъл който и да е вирус или грип.