COVID-1916 март 2020

В Тайван има милиони посетители от Китай и под 50 случая на коронавирус

Агресивните мерки, спасили острова, са започнали през декември

снимка: iStock

Всички знаци сочеха, че новият коронавирус е лоша новина за Тайван. Островът с 23 милиона души население е само на 81 мили от континентален Китай, с чести полети до „заразената“ страна и стотици хиляди тайвански граждани, които живеят и работят в Китай. Тайван е приел през миналата година 2,7 милиона посетители от Китай.

Но по данни към 10 март в Тайван има само 45 случая на заразени с коронавирус (Covid-19) и само един смъртен случай. Това е много по-малко, отколкото у съседи като Япония и Южна Корея. Холандия, която може да се сравнява с Тайланд по население, има пет пъти повече случаи, въпреки че директните пътувания от и до Китай са много по-малко.

Как го прави Тайван?

Това изследва анализаторът по здравна политика на Станфорд Джейсън Уанг в статия в списанието на Американската медицинска асоциация. Той твърди, че планът на Тайван - включващ 124 дискретни елемента на действие и впечатляваща координация при изпълнението им още при първите признаци на проблеми – е спасил острова от превръщането му в сериозно огнище на коронавирус. 124-те точки за действие включват забрана за пътуване, карантина, стъпки за наблюдение, социално дистанциране и други. Късно е САЩ да използват всички тайвански уроци, но не е късно да приложат поне някои.

Ето интервюто на Келси Пайпър от vox.com с Джейсън Уанг:

(със съкращения)

- Как отговори Тайван на първите случаи с коронавирус от Китай?

–Мисля, че реакцията започна още през 2004 г., след последната епидемия на SARS. Най-важното при управлението на кризи е подготовката за следващата такава. Тайвандците постъпиха точно така. Създадоха денонощен Национален здравен команден център и интегрираха различни агенции. В него има медийна зала, помещение за събиране и обработка на данни от местните власти и от чужбина, има място за почивка на служителите и на практика, те могат да останат да спят там, ако се налага. Служителите са анализатори на данни, експерти от различни области, хора, които разговарят с медиите, други – в информационния център, трети - които управляват логистиката…

- Сравнявах със САЩ, които се бориха дълго и безуспешно с тестването. Как Тайван увеличи своя ресурс толкова, че да могат да идентифицират всички случаи?

- Е, интересното е, че когато в Китай бяха съобщени само няколко случая, тайванските здравни власти вече бяха при всеки самолет, който идваше от Ухан. Здравните служители проверяваха за симптоми всички пътници още в самолета. В началото ресурсът трябва да е много голям.

- Тайванските медицински власти са били в първия самолет от Ухан в началото на епидемията и са търсили нещо, което тогава още не е било ясно какво е. Те са проверявали и пътници, пристигащи от места, където болестта дори още не е открита…

- Първият тест е на 31 декември. Щом чуха, че има подозрителни случаи на нов тип вирус, те се изнервиха. Възкликнаха: „О, чудим се дали това отново е SARS.“ И така тайната им е, че те бяха инициативни. Мисля, че това е начинът, по който трябва да третираме събитията при тези видове епидемии и пандемии. Добре е да бъдете прекалено предпазливи.

- По-добре да се прекалява предварително, отколкото да се реагира след факта?

- Можете да се отпуснете след това, ако се окаже, че не е нищо страшно. Но когато не знаете какво е и колко сериозно е, искате да бъдете много предпазливи. Има правилен баланс между това да не нарушавате и да не предизвиквате публична паника. Не бива да надуваме алармата, само защото не знаем какво е това.

- Имаше ли обществена паника в Тайван?

- Не.

- Как са избегнали това?

- Правителството много бързо започна да провежда пресконференции всеки ден, понякога повече от веднъж на ден. Те казаха на хората, че е установен един случай, после втори. И в двата случая ставаше дума за пътници от Ухан.

Те са имали, може би, 10 случая, преди да се разпространи заразата от пътуващите до роднините, които са се грижили за пътника. Така че те са знаели кои са „вносните“ случаи и кои са „вътрешните“ случаи. Всички могат да бъдат проследени. Тогава не сте толкова нервни, защото можете да кажете: „О, да, тя го е получила, защото съпругът й се е заразил. Той е номер 10 и тя е номер 11. " Така че ще знаете за всеки случай в Тайван кой как са е заразили с вируса.

( В САЩ в момента има случаи, в които не се знае къде и как се е заразил пациентът).

- Какво бихте препоръчали на САЩ, на какво могат да се поучат от Тайван, за да се справят по-добре?

- Мисля, че САЩ имат огромен капацитет, който в момента не се използва. Имаме големи технологични компании, които наистина биха могли да направят много, нали? Трябва да съберем големите компании. Съберете гуверньорите, накарайте федералните правителствени агенции да работят помежду си и се опитайте да намерите иновативни начини да мислите как най-добре да направите това. Тук имаме най-умните хора в САЩ, защото идват отвсякъде. Но в момента те са неизползван ресурс. Те не работят заедно. Федералното правителство и агенциите трябва да си сътрудничат още по-тясно.

Ако успеете да съберете данните от всички щати, а федералните правителствени агенции работят заедно, тогава големите технологични компании могат да ви помогнат и да предскажат следващата гореща точка. Това е, което искате да направите - искате да предскажете следващата гореща точка. И тогава просто работете върху него. Защото ресурсите все още са ограничени, дори в голяма държава.

- Има ли нещо, което особено ви се открои, когато изучавахте отговора на Тайван?

- В момента трябва да образоваме обществото, да общуваме с обществеността много повече. Защото повечето хора нямат представа какво става. Ако попитате средностатистическия гражданин колко случаи е имало – няма да получите отговор. Те нямат представа. Ако ги попитате дали е имало случаи в тяхната общност, те отговарят: „О, може би, аз наистина не знам.“ Така че наистина трябва да накарате хората да бъдат по-знаещи и информирани - и вижте, това е напълно възможно. Например, изпращайте есемес на смартфоните на хората: „Регистрирани са три случая на коронавирус в района, в който живеете.“ Напълно възможно е, нали? Всички имаме телефони. Получаваме толкова други ненужни съобщения всеки ден…

Е, защо не можем да създадем система за предупреждение? Например: „В този мол има гореща точка. Опитайте да не ходите там“ Това съобщение ще получи всеки, който се приближава до мола. Невъзможно ли е?

- И тогава хората, които са били в търговския център и по-късно започнат да проявяват симптоми, ще имат едно наум…

- Да, те ща са научени да се самоизолират и какво е карантина. Ако имат симптоми, те трябва да информират държавен служител. Не просто да влизат в болницата, защото могат да разпространят вируса и на други хора. И така или иначе, всичко това е възможно.

И може би тези, които ще прочетат моята статия, посветена на тайванските мерки, трябва да споделят с други хора за работещите стратегии. Това е глобална епидемия. Всички живеем в глобално село. И ние трябва да бъдем по-активни, защото не можете просто да реагираме: "А, ние сме в безопасност, ние сме в Съединените щати."

Източник