COVID-1914 април 2020

Отвореното писмо на един микробиолог до канцлера Меркел

Какви усилия се полагат, за да разбере населението на Германия, че сценарии като тези в Италия или Испания не са реалистични?

Снимка: Youtube

Отворено писмо от д-р Сухарит Бхакди, професор по медицинска микробиология в университета „Йоханес Гутенберг“ Майнц до германския канцлер д-р Ангела Меркел. Професор Бхакди призовава за спешна преоценка на мерките, взети за борба с пандемията от Covid-19 и задава на канцлера пет ключови въпроса. Писмото е с дата 26 март.

Уважаема Г-жо канцлер,
Като професор от Университета „Йоханес-Гутенберг“ в Майнц и дългогодишен директор на Института по медицинска микробиология и хигиена, се чувствам длъжен да поставя под въпрос широкообхватните ограничения върху обществения живот, които в момента прие страната ни, с цел ограничаване на разпространението на вируса Covid-19 вирус.
Категорично заявявам, че моето намерение не е да омаловажавам опасностите от вируса или да разпространявам някакво политическо послание. Въпреки това усещам, че е мой дълг да дам научен принос за представянето на актуалните данни и факти в перспектива - и в допълнение да задавам въпроси, които могат да изчезнат в разгорещения дебат.
Причината за безпокойството ми се крие преди всичко в наистина непредвидимите социално-икономически последици от драстичните мерки за ограничаване, които понастоящем се прилагат в много страни в Европа и в голяма степен в Германия.
Моето желание е да разгледам критично (с необходимата прогноза) предимствата и недостатъците на ограничаването на обществения живот и произтичащите от това дългосрочни ефекти. За тази цел се сблъсквам с пет въпроса, които досега не са получили достатъчно отговори, но които са задължителни за балансиран анализ.
Бих искал да ви помоля да ги коментирате своевременно и в същото време да апелирам към федералното правителство да разработи стратегии, които ефективно защитават рисковите групи без да ограничават обществения живот и без да сее семената на още по-интензивна поляризация на обществото.
С най-голямо уважение:
Проф. Сухарит Бхакди

1. Статистика

В инфекциологията - основана от самия Робърт Кох - се прави традиционно разграничение между инфекция и болест. Заболяването изисква клинична проява. [1] Следователно, само пациенти със симптоми като треска или кашлица трябва да бъдат включени в статистиката като нови случаи.

С други думи, нова инфекция - измерена чрез теста COVID-19 - не означава непременно, че имаме работа с новоболен пациент, който се нуждае от болнично легло. В момента обаче се предполага, че 5 процента от всички заразени хора се разболяват сериозно и се нуждаят от вентилация. Прогнозите, основани на тази оценка, предполагат, че здравната система може да бъде претоварена.

(Тъй като пандемията от коронавирус се задържа, ние вземаме решения без надеждни данни.)

Моят въпрос е: В прогнозите направено ли е разграничение между инфектирани без симптоми и реални, болни пациенти - т.е. хора, които развиват симптоми?

2. Опасност

Редица коронавируси циркулират отдавна - до голяма степен незабелязано от медиите. [2] Ако се окаже, че на вируса COVID-19 не трябва да се приписва значително по-висок потенциал за риск от вече циркулиращите коронарни вируси, всички противодействия очевидно ще станат ненужни.

Международно признатото списание за антимикробни агенти скоро ще публикува документ, който се занимава точно с този въпрос. Предварителните резултати от проучването вече могат да се видят днес и да доведат до извода, че новият вирус не се различава от традиционните коронавируси по отношение на опасността. Авторите изразяват това в заглавието на своя документ „SARS-CoV-2: Страх срещу данни“. [3]

Въпросът ми: Как сегашното натоварване на отделенията за интензивно лечение с пациенти с диагностициран COVID-19 се сравнява с други коронавирусни инфекции и доколко тези данни ще бъдат взети предвид при по-нататъшното вземане на решение от федералното правителство? Готовото проучване взето ли е предвид при планирането досега? (И тук, разбира се, „диагностициран“ означава, че вирусът играе решаваща роля за състоянието на пациента, а не че предишните заболявания играят по-голяма роля.)

3. Разпространение

Според доклад в Süddeutsche Zeitung, дори прекомерно цитираният институт „Робърт Кох“ не знае точно колко са лицата, тествани за COVID-19. Факт е обаче, че в Германия се наблюдава бързо увеличение на броя на случаите при увеличен обем на тестовете. [4]

Следователно е разумно да се подозира, че вирусът вече се е разпространил незабелязано сред здравата популация. Това би имало две последици: първо, това би означавало, че официалната смъртност - например на 26 март 2020 г. е имало 206 смъртни случая от около 37 300 инфекции или 0,55 процента [5] - е твърде висока; и второ, това би означавало, че едва ли би било възможно да се предотврати разпространението на вируса в здравата популация.

Моят въпрос: Има ли вече произволна извадка от здравата обща популация, за да потвърдим истинското разпространение на вируса, или това се планира в близко бъдеще?

4. Смъртност

Страхът от покачване на смъртността в Германия (понастоящем 0,55 процента) в момента е обект на особено интензивно медийно внимание. Много хора се притесняват, че събитията могат да се развият като в Италия (10 процента) и Испания (7 процента), ако не се вземат мерки навреме.

В същото време се прави грешка в световен мащаб: съобщава се за свързана с вируса смърт, веднага щом се установи, че коронавирусът е присъствал по време на смъртта - независимо от други фактори. Това нарушава принципите – то може да бъде съобщено по този начин само когато е поставена диагноза и е сигурно, че външен причинител е изиграл значителна роля в заболяването или смъртта. Асоциацията на научните медицински дружества в Германия изрично пише в своите насоки: „В допълнение към причината за смъртта трябва да се посочи причинно-следствена верига със съответното основно заболяване на трето място в смъртния акт. Понякога трябва да се посочват и четири свързани каузални вериги. “[6]

Понастоящем няма официална информация дали, поне в ретроспекция, са направени по-критични анализи на медицински записи, за да се установи колко смъртни случаи са били причинени от коронавируса.

Въпросът ми: Германия просто следва тази тенденция на общо подозрение за COVID-19? И има ли намерение да продължи тази категоризация безкритично, както в другите страни? Как тогава да се прави разлика между смърт, свързана с коронавируса и случайното наличие на вирус в момента на смъртта?

5. Съпоставимост

Ужасяващата ситуация в Италия многократно се използва като референтен сценарий. Истинската роля на коронавируса в тази страна обаче е напълно неясна поради много причини - не само защото точки 3 и 4 по-горе също се прилагат и там, но и защото съществуват специфични външни фактори, които правят тези региони особено уязвими.

Един от тези фактори е повишеното замърсяване на въздуха в северната част на Италия. Според оценките на СЗО, тази ситуация, дори без коронавируса, доведе до над 8000 смъртни случая годишно през 2006 г. само в 13-те най-големи градове в Италия. [7] Ситуацията не се е променила съществено оттогава. [8] Накрая е доказано също, че замърсяването на въздуха значително увеличава риска от вирусни белодробни заболявания при много млади и възрастни хора. [9]

27,4% от особено уязвимото население в Италия живеят с млади хора, а в Испания - 33,5%. В Германия цифрата е само 7 процента [10]. Освен това, според проф. д-р Райнхард Бусе, ръководител на катедрата по мениджмънт в здравеопазването в TU Berlin, Германия е значително по-добре оборудвана от Италия по отношение на интензивните отделения - с коефициент около 2,5 [11].

Въпросът ми: Какви усилия се полагат, за да разбере населението на Германия за тези елементарни различия и да се убедят хората, че сценарии като тези в Италия или Испания не са реалистични тук?

Източник

Бележки

[1] Fachwörterbuch Infektionsschutz und Infektionsepidemiologie. Fachwörter – Definitionen – Interpretationen. Robert Koch-Institut, Berlin 2015. (abgerufen am 26.3.2020)

[2] Killerby et al., Human Coronavirus Circulation in the United States 2014–2017. J Clin Virol. 2018, 101, 52-56

[3] Roussel et al. SARS-CoV-2: Fear Versus Data. Int. J. Antimicrob. Agents 2020, 105947

[4] Charisius, H. Covid-19: Wie gut testet Deutschland? Süddeutsche Zeitung. (abgerufen am 27.3.2020)

[5] Johns Hopkins University, Coronavirus Resource Center. 2020. (abgerufen am 26.3.2020)

[6] S1-Leitlinie 054-001, Regeln zur Durchführung der ärztlichen Leichenschau. AWMF Online (abgerufen am 26.3.2020)

[7] Martuzzi et al. Health Impact of PM10 and Ozone in 13 Italian Cities. World Health Organization Regional Office for Europe. WHOLIS number E88700 2006

[8] European Environment Agency, Air Pollution Country Fact Sheets 2019, (abgerufen am 26.3.2020)

[9] Croft et al. The Association between Respiratory Infection and Air Pollution in the Setting of Air Quality Policy and Economic Change. Ann. Am. Thorac. Soc. 2019, 16, 321–330.

[10] United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division. Living Arrange ments of Older Persons: A Report on an Expanded International Dataset (ST/ESA/SER.A/407). 2017

[11] Deutsches Ärzteblatt, Überlastung deutscher Krankenhäuser durch COVID-19 laut Experten unwahrscheinlich, (abgerufen am 26.3.2020)