Излишните маски

Употребата на маски в качеството им на превантивна мярка срещу зарази поражда съмнения в медицинските среди много преди появата на епидемията от последните месеци. Американският писател, математик и активист по въпроса за влиянието на електромагнитната радиация върху живота ни - Артур Фърстенберг, споделя, че като човек, посещавал медицински университет, остава потресен, когато попада на изследване на хирурга Нийл Ор от 1981 г. Колегите на д-р Ор от хирургично отделение в Колчестър провеждат експеримент: 6 месеца не използват маски по време на операции и сравняват процента на инфектирани следоперативни рани с този от същите месеци (от март до август) през последните 4 години.

50% по-малко инфектирани?!
С учудване колективът установява, че процентът на инфектираните рани по време на експеримента е по-нисък с повече от 50%, сравнено с периодите, когато всички в операционната са носели маски. Констатацията на медиците от Колчестър гласи: „Оказва се, че маските са стандартна процедура, която може да бъде изоставена“.

Артур разказва: „Бях толкова озадачен от откритото, че разгледах медицинската литература, сигурен, че това е изключение и че по-новите изследвания ще потвърдят полезността на маските за предотвратяване разпространението на зарази. Учудващо, обаче медицинската литература за последните 45 години е последователна: маските са безполезни в това начинание, нещо повече - те са антисанитарни предмети, които сами по себе си разпространяват бактерии и вируси“.

Авторите на друго изследване от 1980 г. - Г. Б. Хайри и А. М. Уайли, поставят микросфери от човешки албумин (белтък, намиращ се в кръвта) във вътрешността на хирургичните маски. В края на всяка операция промиването на рани се изследва под микроскоп. Установяват, че частичното замърсяване на хирургичната рана е доказано във всички случаи, т.е. албуминът се е разпространил извън маската и е спомогнал за инфектирането.

Л. Ж. Леслет и А. Сабин през 1989 г. установяват, че шапките и маските не са необходими по време на сърдечна катетеризация (изследване, в което поставен в кръвоносен съд катетър се насочва към сърцето). „При нито един пациент не са открити инфекции, независимо дали са използани хирургични шапки или маска“, пишат двамата лекари.

В проучването на Г. Туневал от 1991 г. целият хирургически екип не носи маски в половината от своите операции в продължение на две години. След 1537 операции, извършени с маски, степента на инфектирани рани е 4,7%, а след 1551. операции без поставени маски процентът е 3,5%.

Ана Фигуередо през 2001 г. съобщава, че за 5 години правене на перитонеална диализа без маски честотата на възпаленията на перитонеума (перитонит) не се различава от честотата в болниците, където се носят маски.  

Няма доказателства
М. У. Скинър и Б. А. Сътън след обстоен преглед на медицински статистики заключават категорично: „Доказателствата за прекратяване на използването на хирургични маски, изглежда, са по-силни от наличните доказателства в полза на продължаване  на употребата им“.

Т. Карое в доклад от 2014 г., базиран на четири проучвания и 6006 пациенти, заявява, че нито едно от четирите проучвания не открива зависимост между броя на следоперативните инфекции и използването на хирургични маски в операционните.

Хирурзите от Института „Каролинска“ в Швеция признават липсата на доказателства в подкрепа на използването на маски и през 2010 г. престават да ги изискват от анестезиолозите и останалия персонал в операционната.  

През 2014 г. Т. Е. Саласа и М. Ф. Свионтковски също проучват необходимостта от хирургически маски и шапки в операционната зала и стигат до извода, че „няма доказателства, че тези мерки намаляват разпространението на инфекции в хирургичното пространство“.

3 деца починали
Артур Фърстенберг предоставя изводите и от още няколко проучвания със сходни резултати и заключения в ущърб на практиката да се носят хирургични маски дори в операционни зали. Той завършва: „Сега училищата в Китай забраняват на учениците да носят маски, докато спортуват. Защо? Защото това ги лишава от кислород и ги убива. Поне 3 деца са починали в часовете по физическо възпитание - две от тях по време на тренировка, носейки маска, а 26-годишен мъж претърпя колапс на белия дроб, след като пробяга две мили и половина с маска.

Маските не са намалили нивото на смъртност никъде. 20-те американски щата, които не са разпоредили да се носят маски на закрито и навън, имат драстично по-ниски нива на смъртност от COVID-19 в сравнение с 30 щата, където маските са задължителни. Повечето от държавите, в които носенето им не е наложено, имат смъртност (на хора с Covid-19) под 20 на 100 000 население. Всички 13 щата, които имат смъртност, по-висока от 55, са от тези, които изискват носенето на маски на публични места. То не ги е защитило.“

Купете броя от тук
За абонамент тук