Учителят Наталия Сотирова: Засилените мерки в училище стресират децата, дори са вредни за здравето

Броени дни преди началото на учебната година, темата за мерките в училище е сред най-обсъжданите в социалните медии. Според Наталия Сотирова, преподавател по информационни технологии в СУ „Вела Благоева“, Велико Търново, мерките всяват паника, а ситуацията с вируса се преекспонира.

Новата учебна година стартира присъствено, но с въведени извънредни мерки за безопасност. Вие сте член на една от групите във фейсбук за „Нормално училище без маски и страх” и не криете, че сте против мерките. Бихте ли разяснили защо?
Когато се налагат такива ограничения, трябва да са добре аргументирани, а в случая аргументацията е заменена с „така трябва” и заповеди, спускани от Министерството на здравеопазването, оправдавани с някаква имагинерна епидемиологична обстановка. Колко е опасен и смъртоносен този вирус е вече ясно за всеки здравомислещ - при продължаващи трети месец ежедневни протести в столицата, на които се събират хиляди български граждани, трябваше болниците да са препълнени...

Намесването и на голяма доза политика в цялата тази история окончателно ме убеди, че този вирус, който е просто поредният грипен такъв, се използва много умело с някаква икономическа и политическа цел.

Защо трябва да се носят предпазни маски? Фактът, че в заповедта на министъра на здравеопазването е написано, че вместо маска може да се носи шал, кърпа и пр. е достатъчно, за да стане ясно, че това е пълна безсмислица. Маските дори са вредни – те  ограничават количеството кислород, постъпващ в организма при дишане, което води до замайване и дори до припадане. Маската пречи и на нормалната комуникация между хората, а при децата вече ще е и стресираща, защото е символ, който държи детето в страх, че може да му се случи нещо много лошо, ако не е с този намордник на устата.

Разделянето на учениците също е необмислена мярка. В едно семейство, в един апартамент живеят деца, които в училище не трябва да са заедно? Пълна лудост…Живея близо до парк и виждам как много от нашите учениците се събират там на групи, играят, разговарят, правят щуротии, характерни за възрастта им. Ние обаче трябва да ги разделим в училище, за да ограничим заразата с някакъв имагинерен вирус....

Изолаторите са тема, която здраво ме ядосва. Този, който е измислил това, явно изобщо не е запознат с развитието на психиката в различните възрасти. Преживените в детството силни емоции оставят отпечатък в съзнанието за цял живот.

Какво значи рискова група и кой я определи като такава? От доста спорните данни, които се публикуват, става ясно, че 99% от хората, които са починали С коронавирус, а не ОТ коронавирус, са имали куп други заболявания, които водят към летален изход. Много от тези хора са на възраст над 60 години. И така, без да се направи сериозно изследване и анализ, хората над 60-годишна възраст бяха определени като рискова група. Тези възрастни хора, с които децата живеят, не са затворници в домовете си и също контактуват с много други хора, когато пазаруват, когато се разхождат. По какъв начин те ще бъдат предпазени, ако детето носи маска в училище и не носи такава вкъщи? Не смятам, че съществува по-голяма опасност за хората над 60 години, ако те са здрави.

Измисли се и още една рискова група – хора, страдащи от други заболявания. Извинявайте, но хора, които страдат от някакви сериозни заболявания, са изложени на риск и при всеки появил се грипен вирус. Относно учителите - ние много пъти по време на грипни епидемии се шегуваме, че работим в „инкубатор за вируси“, защото има такива периоди, и естествено, не сме застраховани от това да се разболеем.

Ваша колежка, г-жа Джалева от немската гимназия в София, изрази мнението, че задачата на учителите в днешно време е променена, но не всички педагози са могли да се ориентират в новата ситуация, трудно им е с технологиите. Какви са Вашите наблюдения, наложи ли се много учители да бъдат освободени?
В училището, в което аз работя, няма освободени колеги за това, че не са се справили с технологиите. Всички много бързо овладяха работата с платформата на Майкрософт – Тиймс. Помагахме си, обменяхме опит през цялото време на дистанционното обучение.
Това мнение, че децата са много компетентни в работата с информационните технологии, е мит. Да, съвременните деца са част от т. нар. информационно общество и е съвсем естествено по-бързо да се ориентират в това как да си служат с технологиите, но компетентността им стига до това да изтеглят игри от интернет и да гледат клипчета. Това не е дигитална компетентност.

Дигиталната компетентност е увереното и критично използване на технологиите не само за забавление, тя включва грамотност, свързана с информация и данни; комуникация и колаборации; създаване на дигитално съдържание; сигурност; решаване на проблеми.

Мислите ли, че преминаването към онлайн обучение задълбочи разделението между училищата – „елитни” с достъп до по-модерни кабинети по информатика и повече устройства, и други, с по-ограничени ресурси?
Според мен, разделението по време на дистанционното обучение не беше толкова между училищата, а по-скоро по друга линия - имаше семейства, които не можаха да осигурят на децата си дигитални устройства и/или достъп до интернет поради липса на средства за това. Такива деца останаха извън учебно-възпитателния процес в продължение на 3-4 месеца. В училището, в което работя, ръководството прецени, че за такива деца трябва да подготвяме материали на хартиен носител, които дежурни колеги доставяха по домовете. След приключването на учебните занятия за тях беше организирано и допълнително обучение, за да могат да наваксат пропуснатото.

Ако Министерството на образованието и науката регламентира дистанционното обучение като форма, която ще се прилага в определени ситуации, то много сериозно трябва да се помисли в тази посока – да се осигурят устройства и интернет свързаност за деца от социално слаби семейства.

Според вас, необходимо ли е в училище допълнително да се информират децата за пандемията, да се обсъжда актуалната ситуацията с учител или психолог, например в часа на класа?
Категорично съм против това да се преекспонира темата за т. нар. пандемия особено сред малките ученици от начален етап. Достатъчно е на децата да се обръща внимание върху това да спазват лична хигиена, такава тема може да се разгледа и в часа на класа но не с акцент „заради коронавируса“, а защото личната хигиена е мерило за култура и има профилактираща роля спрямо всички „болести на мръсните ръце“. Това е вирус като всички останали и не бива да се превръща в предпоставка за всяване на паника.
Според мен и училищата, и учителите, и учениците, са по-подготвени. Все пак е нещо, през което вече минахме. Видяхме как става, усвоихме умения за работа с платформи за дистанционно обучение и създадохме много електронни учебни ресурси.

Наталия Сотирова е учител в начален етап и преподавател по информационни технологии в СУ „Вела Благоева“, Велико Търново. Завършила е „Начална училищна педагогика” и „Психология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и „Информатика и информационни технологии в образованието” в РУ “Ангел Кънчев”. Има специализации за работа с информационни технологии за I-IV клас и по социална, клинична и консултативна психология. В момента е редовен докторант по педагогическа и възрастова психология към Философския факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.