COVID-19Д-р Ф. Пери Уилсън / 16 декември 2020

9 неща, които могат да се объркат с новите ваксини

Тревогите на един американски лекар

Снимка: https://medicine.yale.edu

Хайде да поразсъждаваме заедно за научните постижения. В рамките на един месец от появата на SARS-CoV-2 бе секвениран генома му. Три месеца по-късно първите доброволци са включени в клинични изпитвания на нови ваксини. Сега, по-малко от 12 месеца след откриването на първия случай в Ухан, Китай, САЩ планират да инициират най-голямата програма за масова ваксинация в историята си. Малко постижения в съвременната наука са съперници по скорост и по дързост на програмата за ваксинация срещу коронавируса. С предстоящото разрешение за спешна употреба на ваксината Pfizer/BioNTech от Американската администрация по храните и лекарствата, изглежда, че дългият мрак на пандемията, отнела над 283 000 американски живота и повече от 1,5 милиона по целия свят, скоро ще бъде зачислена към глобалните трагедии на миналото.

Като лекар, клиничен изследовател и епидемиолог съм развълнуван от данните за ваксините досега. 95-процентната ефикасност на иРНК ваксините Pfizer/BioNTech и Moderna е нещо безпрецедентно и надхвърлящо всичко, на което се надявахме.

Но трябва да бъдем внимателни. Трябва да смекчим ентусиазма си с признанието, че ваксината е оръжие, за което може да не сме напълно подготвени. Все още много неща могат да се объркат. Тук излагам притесненията си не за да ви полея със студен душ, а защото те са логични. Като се тревожим заедно, можем да предотвратим много от опасенията ни да не се случат.

Ето списък, с нещата, които все още изглеждат неясни и донякъде тревожни:

1) Неочаквани дългосрочни странични ефекти (вероятност: ниска)

Въпреки че mRNA ваксините никога не са били използвани в широкомащабни имунизации преди, на теория няма какво да се обърка. Молекулата на мРНК е невероятно нестабилна - толкова лесно се разгражда, че трябва да се транспортира в супер студени условия. Тя няма способността да се интегрира в ДНК, така че няма риск от появата на научно-фантастични човешки/коронавирусни мутанти. Някои учени изразиха опасения, че имунната реакция към РНК може да доведе до някои автоимунни заболявания (като лупус), но обширни тестове при хора все още не са показали това.

2) Няма да има достатъчно ваксина за всички (вероятност: ниска)

Едно от ключовите предимства на иРНК ваксините е, че те са доста лесни за производство. Всъщност можете да направите около 1 милион дози в биореактор с големината на бутилка от кока кола.

Но не трябва да разчитаме само на иРНК ваксините. Ваксината на AstraZeneca (която съдържа малко генетичен материал от коронавирус, увит в аденовирусна обвивка) наскоро претърпя някои неуспехи, но все още е вероятно да се присъедини към битката през следващите няколко месеца. Ваксината на „Джонсън и Джонсън" може да получи разрешение за спешна употреба в началото на 2021 г.

В момента има 13 ваксини във фаза 3 на проучванията (с изключение на ваксина Pfizer/BioNTech), 17 - във фаза 2 и други - все още в ранните етапи на тестване. Много от тези кандидати за производство на ваксина вероятно също ще се включат в борбата с пандемията.

3) Ваксинирането се политизира (вероятност: ниска)

Дали съм нереално оптимистичен по този въпрос? Не мога да си представя, че републиканците, които отчаяно искат да направят обществото по-отворено и открито на всяка цена, биха гледали на харизания кон (ваксина) зъбите. Независимо от това, настоящият лидер на Републиканската партия е „ваксинен скептик“. Въпреки това ваксината може да се окаже най-популярното постижение на президентството на Доналд Тръмп.

4) Няма да има достатъчно запаси от ваксини (вероятност: средна)

Това е по-скоро проблем. За ваксините са необходими стъклени флакони, игли, тампони с алкохол и - в случая с ваксината Pfizer/BioNTech - огромни количества сух лед. Pfizer всъщност намали наполовина приблизителните си оценки за доставка на ваксини поради неуточнения недостиг на тези продукти. Те обикновено не се произвеждат от производителя на ваксини и трябва да се доставят от други компании.

Така че сме изправени пред възможността да имаме много ваксина във фризери, но да нямаме достатъчно игли, за да ги инжектираме в достатъчно ръце. Това би забавило разпространението на ваксината, удължавайки пандемията въпреки одобрените кандидати за ваксина.

5) Хората няма да получат и двете дози (вероятност: средна)

Многодозовите ваксини не са нещо ново - морбили, паротит, рубеола (MMR), ротавирус и тетанус са схеми с много дози. Но това са рутинни детски ваксини и родителите са склонни да бъдат малко по-стриктни по отношение на здравето на децата си, отколкото по отношение на собственото си здраве.

Паралелите с ваксината срещу сезонен грип също не помагат. Ваксината срещу годишния грип се поставя еднократно. (Само за протокола: едва 45 процента от възрастните в САЩ са получили грипната си ваксина през сезон 2018-2019 г.).

Колко от нас ще си спомнят, че трябва да се довърши имунизацията и трябва да се явят в поликлиниката три седмици след първото убождане? Това крие няколко реални тревоги. Първо, хората може да се чувстват защитени, а те не са - което води до рисково поведение (лудо парти след първата ваксинация?), което може да разпространи вируса още по-бързо.

Рискът при такива хора е сериозен. Вирусолози се опасяват, че недовършените ваксинации могат да позволят на вируса да развие „ваксинална резистентност“. Частично ваксинирано лице може да получи нискостепенна инфекция, а натискът на селекцията в тялото на този индивид ще благоприятства вирусите, които могат да избегнат индуцирания от ваксината имунен отговор.

6) Лекарите ще изкривят истината, за да помогнат на пациентите си да получат ваксина по-бързо (вероятност: средна)

При определяне на приоритетите става ясно кой ще получи ваксина сред първите и кой трябва да изчака. В Центровете за контрол и превенция на заболяванията смятат, че сред първите, получили ваксината, трябва да са здравните работници и хора, пребиваващи в домове за възрастни хора с постоянна грижа.

Все още нямаме голяма яснота, но е вероятно ваксината да бъде запазена за тези с предварително съществуващи заболявания (като по-напреднала възраст, диабет и може би дори затлъстяване). Как местните аптеки ще разберат, че имате тези съпътстващи заболявания? Вашият лекар най-вероятно ще трябва да гарантира за вас.

7) Ваксините ще изострят неравенството в системата на здравеопазването (вероятност: висока)

Това наистина е следствие от номер 3, но тази мисъл ме държи буден през нощта. В момента в САЩ има 80 милиона души, които нямат редовен достъп до лекарска помощ, много от тях са със сериозни съпътстващи заболявания, които никой не документира. Това са предимно цветнокожи хора и с по-нисък социално-икономически статус. Това са и хората, които са пострадали най-много по време на пандемията Covid-19. С други думи, те са хората, на които ваксината е най-необходима. И те могат да бъдат забравени...

За да предотвратим това, се нуждаем от целенасочени програми за ваксинация в общности с ниски доходи и с недостатъчни ресурси. Също така трябва да се откажем от ограниченията за съпътстваща заболеваемост сред тези, които нямат достъп до качествени здравни грижи. Предложението на Калифорния да се разгледа „историческата несправедливост“ по отношение на разпределението на ваксини не е далеч от целта.

8) Развива се фалшиво чувство за сигурност (вероятност: висока)

Деветдесет и пет процента ефикасност не е за пренебрегване. На при това ниво на ефикасност, дори ако хората се отпуснат, тръгнат да излизат по купони и масови забавления и носят маските по-рядко, след като се ваксинират, пак трябва да видим драстичен спад на инфекциите.

Проблемът с фалшивото чувство за сигурност не е обществен, а индивидуален. Когато ваксината е 95 процента ефективна, всеки, който я получи, предполага, че е в 95-те процента. Никой не мисли, че е сред 5-те процента. 5 души на всеки 100. Ако тези пет души престанат да спазват категорично защитните мерки - социално дистанциране и носене на маски, преди да приключи пандемията, те все още са подложени на риска да понесат най-тежките последици от Covid-19.

9) Антиваксърите усилват и представят невярно страничните ефекти (вероятност: почти сигурна)

Това вече се случва. Истинската тревога е доколко това ще повлияе на широкомащабните усилия за ваксинация. Необходимо е около 70 процента от населението да са ваксинирани (или заразени с Covid-19, което би било погрешно от етична гледна точка), за да може стадният имунитет да прекрати пандемията. Това е висока летва. А силата на социалните медии да усилва фалшиви или погрешно интерпретирани съобщения и да ги разпространява мълниеносно е огромна. Не се притеснявам от глупостите за „устройства за проследяване и микрочипове“. Притеснявам се за единичните случаи.

Спомням си една история, която Пол Офит, експерт по ваксини в университета в Пенсилвания и член на консултативния комитет по ваксините на FDA (Агенция за контрол на храните и лекарствата), ми разказа веднъж. Предстоеше му да ваксинира дете с MMR ваксината (против морбили, паротит, рубеола - бел. ред.). Пет минути преди да даде ваксината, детето е получило първия припадък в живота си. Можете ли да си представите какво би станало, ако припадъкът се бе случил пет минути след като той е поставил ваксината?

Ще ваксинираме стотици милиони хора. Някой ще получи припадък, след като му сложат ваксината. Някой ще получи инфаркт. Някой ще попадне в автомобилна катастрофа, а някой ще умре от самоубийство. Тези истории ще се разгорят в социалните мрежи като горски пожар. И помнете, че единичният случай и доказателствата не са едно и също нещо.

Има ли други неща, за които да се притеснявате?

Абсолютно да. Нещото, което да изкара от релси цялото гигантско усилие, може да е нещо, за което никой от нас още не се е сетил. Важно е да останем гъвкави, да останем оптимисти, да се изправяме пред предизвикателствата и да поддържаме надеждата жива, за да можем да се поддържаме живи.

Досие
Д-р Ф. Пери Уилсън е доцент по медицина в Медицинското училище в Йейл и директор на Ускорителя за клинични и транслационни изследвания в Йейл. Той води седмична рубрика в Medscape.com и е създател на безплатния онлайн курс „Разбиране на медицинските изследвания: Вашият приятел във Фейсбук греши“. Тази статия е публикувана в сайта на VOX на 11 декември 2020 г.